Старинна баня в курорта Сливенски минерални бани привлича вниманието на туристи, като хората са обезпокоени, че постройката се руши и за нея не се полагат грижи. Руините даже имат локация в картите на Google, където се определят като туристическа атракция. Посетители твърдят, че това са римски терми, но според специалисти става дума за турска баня от 19-и век.
Проучвания на Сливенските минерални бани и старите сгради реално не са правени, така че много малко можем да кажем в действителност какво представляват те, каза за БТА д-р Георги Ковачев, археолог от Регионален исторически музей "Д-р Симеон Табаков". Твърди се, че са от римско време. За съжаление, не можем да кажем това със сигурност. Най-близките минерални бани, за които имаме сведения от времето на римляните, са тези в Айтос.
През 17-и век турският пътешественик Хаджи Калфа минава през Сливен, но не пише нищо за това. Бегло споменава Кортенските бани.
Най-ранното, което знаем за постройка, направена на Сливенските минерални бани, е от началото на 19-и век, около 1810-1820 година, по времето на сливенския аянин Тахир Ага, който е доста известен от книгите на Цончо Родев за Сливен. По това време се изгражда тази постройка, която съществува и до ден днешен. По-късно се разбира, че баните всъщност са били дадени на гражданите на града за безплатно ползване, като са се издържали предимно от бакшишите, оставяни от гражданите и от продажбата на кафе.
След Кримската война (1854 – 56 година) в района са заселени татари и черкези, които са тормозили населението наоколо и баните западат. Все пак продължават да се издържат по това време със средствата на Али бей, който е бил собственик на воденица. През 1870 година турската държава решава преотстъпи минералните бани на Сливенската община", посочи археологът.
Старата турска баня се състои от две помещения, като историците смятат, че вероятно става дума за мъжко и женско помещение. Има сводове с червени тухли, които напомнят на хората за римските градежи. Според други хипотези турската баня е изградена върху основите на римска постройка. Този тип баня е различна от хамама, където водата се подгрява, и се нарича лъджа – или топъл минерален извор.
Намира се на частен терен, там археологически проучвания не са правени. По думите на директора на РИМ-Сливен д-р Николай Сираков Законът за културното наследство задължава собствениците да се грижат за културните обекти в частни имоти, а контролът е от кмета на общината.
Курортът Сливенски минерални бани от десетилетия тъне в разруха. Там сега функционира Отделение по рехабилитация към МБАЛ "Д-р Иван Селимински"-Сливен. От пандемията от COVID-19 не работи балнеохотелът "Жива вода". През февруари т.г. бе тържествено открит ресторант "Русалка", наследник на емблематичен за времето си едноименен ресторант. Общината е собственик само на сградата на банята, а останалите терени са държавна собственост, има и частни имоти. Редица кандидати за местна и централна власт от години обещават да работят за възраждането на комплекса.
