България - слабото звено в ЕС и "Троянският кон" НАТО?
Нееднократно експерти предупреждават, че България се държи като “Троянски кон” и се оказва слабото звено в критичните за страната и региона два основни съюза - ЕС и НАТО. В тези оценки би могло да се намери рационален резон - предвид по-особеното разделение на настроенията сред българската нация на русофили (които имат политическо представителство традиционно в левицата, както и в сравнително по-новия политически субект “Възраждане”, където вече има ясно и отчетливо пласиране на антинатовски позиции и дори на евроскептицизъм, съдейки по протестите), както и на проевропейско ориентираните хора, които традиционно подкрепят членството на България в НАТО.
В контекста на войната в Украйна, именно тази група активно апелираше за военна помощ на Киев, докато подкрепящите Русия се етикираха в лоното на “неутралитета”, подобно на Сърбия и босненските сърби. Президентът Румен Радев, който също беше против страната ни да праща боеприпаси и оръжия (впоследствие призова за бронежилетки и каски, но с изричното уточнение, че са за цивилното население), също в началото на инвазията се опита да пласира външнополитическото поведение на България по подобие на Турция - да стане домакин за мирни преговори. Анкара отказа да затвори въздушното си пространство за руски самолети, докато България показа пълно единомислие и съгласие за тази санкция срещу Москва, а това позволи Турция да остане извън т. нар. списък на “неприятелските” или “вражеските” държави през погледа на Кремъл.
Поради това Анкара нееднократно се превърна в същински медиатор за мирни преговори между Киев и Москва. Важно е да се уточни, че въпреки неутралитета на Турция в това отношение, Анкара спази договора си с Киев за доставка на турските дронове “Байрактар” - поръчката е отпреди конфликта, за общо 20 такива машини, които според военни анализатори се превърнаха в истински коз в украинската съпротива срещу руската агресия.
Швеция ще подаде молба за членство в НАТО следващата седмица
В този смисъл, след като България се присъедини към затварянето на въздушното пространство и беше обявена за “неприятелска” за Русия, е нереалистично да се претендира за неутралитет и представители на изпълнителната власт, в лицето на вицепремиера и министъра на икономиката и индустрията Корнелия Нинова, да наричат Русия “приятелска” страна. Тук в случая става въпрос и за друго - безпрецедентно обединение на Запада от края на Студената война насам в осъждането и изолацията на Русия, включително и военно неутралните до този момент страни като Финландия и Швеция, които не само осъдиха действията на руския президент Владимир Путин, но не се замислиха и пратиха военна помощ на Украйна. Финландия и Швеция вече поемат курс към НАТО, провокирани от действията на Русия в Украйна, а Финландия дори има 1300-километрова сухоземна граница с Русия и исторически спомен от инвазията на СССР през 1939 г. (т.нар. “Зимна война”, в която една малка Финландия излиза победител). Така вместо "сплашване" на неутралните страни, които не членуват в пакта, се оказва, че действията на руския президент провокират сериозно разширяване на съюза, след като включително Босна и Херцеговина (с изключение на Република Сръбска, което застрашава федерацията от разпад) и Косово говорят усилено за членство в НАТО.
Финландското ръководство подкрепи членството в НАТО
По същия начин и Полша, която е съседна държава на Украйна и руски ракети падаха само на километри от полско-украинската граница, изпратиха амбициозна и реална военна помощ - 200 танка Т-72 и няколко десетки бойни машини на пехотата БМП-1, като полската военна помощ възлиза на над 1,5 милиарда щатски долара. А още в началото на конфликта дори бяха готови да си дадат старите съветски изтребители МиГ-29 на украинската авиация, в замяна на F-16. Дори Словакия изпрати ракетно-зенитния си комплекс от съветската епоха С-300 (България също има такива) в замяна на американския “Пейтриът”, който беше веднага предоставен. Така България по същия начин, в размиването на дебатите за военна помощ поради хибридните опорки, че боеприпаси и оръжия ни въвличат във войната, не успя да се възползва да договори подобен бартер. Например словашкото правителство в края на април също обяви готовност да даде изтребители МиГ-29 на украинските ВВС, докато междувременно Полша се грижи за въздушната отбрана над Словакия. В обозримо бъдеще, докато въздушното пространство се охранява от полските ВВС, Братислава очаква да получи по-модерните изтребители F-16. И всичко това без да се прокарва аргумент, че по някакъв начин Словакия или Полша, страни членки на ЕС и НАТО, ще станат мишени на Русия.
Българските моряците от “Царевна” като заложници на хибридния арсенал
Акцията със спасяването и евакуацията на българските моряци от блокирания край Мариупол кораб “Царевна” беше добре замислен сюжет на хибриден разказ, в който се направи опит Русия да излезе като герой и “освободител” на българските моряци, стъпвайки на митологизираното разбиране в българското колективно подсъзнание и народопсихология за ролята на Русия като освободителка - не само в контекста на Руско-турската война, но и “второто освобождение” през 1944 г. и окупацията на Червената армия, което също е обект на митологеми и изкривени и спорни историко-морални интерпретации, които буквално поставят разкол сред обществото - което се видя и на 9 май в сблъсъците край МОЧА в София.
Навръх 9 май: С дрон боядисаха Паметника на съветската армия, сблъсъци и напрежение
Множество други плавателни съдове бяха блокирани край Мариупол, включително турски кораб беше ударен покрай бойните действия край пристанището. Но казусът с “Царевна” се превърна в истински Гордиев възел и беше въпрос на време кой и как ще извлече дивиденти от това с неговото разсичане (включително обявената от премиера Петков спецоперация, че български командоси ще евакуират българските екипажи), след като проруските сепаратисти в Донецката народна република (ДНР) на 10 април пуснаха прессъобщение, че батальонът “Азов” (който беше основният защитник на пристанищния град Мариупол) е превзел кораба и държи екипажа като заложници. Това беше скорострелно препечатано (почти безкритично) сред десетки български медии, а макар и опровергано както от българското правителство, така и от собственика на кораба, на следващия ден дойде и перфектният момент да се разсече този Гордиев възел след фабриката от милицията на ДНР, който беше с цел изостряне на общественото мнение у нас (което е особено чувствително на тема Русия) - именно авторите на тази фалшива информация излязоха “спасители” и “герои”, след като още на следващия ден бе публикувано съобщение, че милицията на ДНР е евакуирала 15 български моряци от екипажа в безопасност. Това едва ли е съвпадение, тъй като само 24 часа преди това в социалните мрежи се разрази буря от фейк новината, че бойци “Азов” държат моряците за жив щит. Именно тук може да се отчете и провал в комуникационната битка от страна на изпълнителната власт, която така и не можа да разясни от самото начало достатъчно добре каква е ситуацията и какви точно са мерките на властите.
ДНР твърди, че български кораб е превзет в Мариупол, МВнР отрече
Според политолога и университетски преподавател доц. д-р Татяна Буруджиева, много трудно може да се каже кой точно е блокирал кораба и кой го е освободил, но според нея това е станал огромен медиен сюжет в България. “Това създава определени нагласи - поради разнопосочността на информацията, всяка група чу това, което искаше да чуе. Според мен не можа да се формира специфично обществено мнение. Нямаше и реален дебат, единствено “Възраждане” задаваше въпроси на министър-председателя по темата, а заради това, че “Възраждане” ги поставяше, министър-председателят не си даде много труд да развие отговорите си. Другите политически партии се дистанцираха от това нещо. Ако бяха се включили и другите политически сили, можеше да се получи по-сериозна хибридна атака и да има по-разместващ резултат, докато сега - всеки слушаше това, което иска да чува. Като форма и сюжет казусът е част от хибридна война, но като резултат нямаше такъв характер”, заяви тя за DarikNews.bg.
В цялата тази “перфектна буря” за хибриден разказ обаче не се постави един тревожен контрапункт - фактът, че освен тези 15 спасени българи, има стотици хиляди наши сънародници в Украйна, които от 24 февруари попадат под ударите на руските обстрели - сред които жени и деца, а немалко етнически бесарабски българи се бият на фронта срещу Русия и са в окото на бурята. Вместо това, непрекъснато се използваше казуса с този кораб като рупор на руската пропагандна машина, та се стигна впоследствие и до благодарствени писма от страна на “Възраждане” към руския посланик у нас за операцията по спасяването на българските моряци.
Петков: Моряците ни, останали на „Царевна“, не са заложници, носят им храна
Но в обществения дебат така и до ден днешен никой не повдига въпроса за тези стотици хиляди етнически наши сънародници, които стават жертва на руската агресия. Вместо това се говори, че едва ли не България дава най-голямата хуманитарна помощ за украинските бежанци, което обаче не се потвърждава от факта, че българите са най-малко съпричастни с украинците в ЕС, според проучване, огласено от Европейската комисия.
Проучване: Българите изпитват най-слабо съчувствие към украинците
А това отвява и мита, че България прави най-много в хуманитарно отношение и можеше да компенсира дори с реална военна помощ, а не ремонт на военна техника.
Защо Русия врътна газовото кранче за България
“Ако говорим за хибридни тактики, това са действия (спирането на газовите доставки от “Газпром” за България - бел. ред), които се възприемат много категорично от българското общество - от една страна намалява харесването на самия Путин, но от друга - България като обществено мнение застава много категорично встрани от позицията на САЩ и Запада. Точно заради тези страхове, такива действия дава възможност на страховата невроза да покачи градуса. Защото иначе няма много логика - нито сме толкова големи потребители, нито за България е толкова важен природният газ - ние нямаме газифицирана икономика, за разлика от други държави. Самото спиране на газта е част от хибридната тактика с цел да се нагнети страховата невроза и веднага виждате как след това общественото мнение засили страховете си, че можем да сме обект на атака и завоевание от Русия”, посочва доц. Бурджиева.
За доц. Буруджиева също така тезата, че военната помощ ни превръща автоматично в мишена, е спекулация с пространственото мислене.
След решението на парламента: Каква точно подкрепа ще предостави България на Украйна
“Няма никаква логика да се приеме, че член на ЕС и НАТО може да се нападне по този начин, защото тук е най-близко и защото ще дадем военна помощ. Тук сме изцяло в сюжета в хибридната битка за обществено мнение", посочи тя.
Експертът си обяснява този феновен с т.нар. “атрибутиране” - придаване на атрибути от един обект на друг.
Българинът винаги в съзнанието му е това, че в големи конфликти застава на губещата страна. Тези митологични вярвания - че който е тръгнал срещу Русия, всеки е загубил - тези аргументи са атавистични и са в подсъзнанието, свързани са с поведенчески нагласи, които са се формирали с векове. Няма как да бъдат изразени тук, днес и сега, защото изглеждат много извън времето и пространствата и контекста на тези събития. Следователно е най-лесно да се изразят в рамките на конспиративното мислене, за което показахме, че сме много добри в това отношение в рамките на COVID пандемията и дебатите за Истанбулската конвенция”, заяви тя.
Според политолога, Русия не може да ни е приятелска държава, при положение че подкрепяме санкциите. Това е нонсенс, къде има санкции срещу приятелски държави. България не е посредник в преговорите. Да се каже, че Турция е приятелска държава за Русия - самият факт, че може да са посредници за преговори, да, въпреки че са членове на НАТО.
“Избирателите на БСП в крайна сметка не искат да определят, че Русия е агресорът. Дори сега, когато не харесват Путин - защото кой да го харесва, че убива хора - въпреки всичко, те са склонни да смятат, че източникът на войната на друго място и че Путин е бил принуден да направи това. Поради това тя (Корнелия Нинова - бел. ред.) няма как да каже нещо друго. И виждаме, че тя се интересува от мнението на своите избиратели по темата с войната, с грозните разменени реплики с президента в опита на всеки един от тях да докаже, че другият носи отговорност за подписа за оръжията. Това е едно от доказателствата, че тя се интересува какво мислят нейните избиратели, защото това беше на изключително високо афективно равнище, не беше в рамките на обичайното”, посочи тя.
