Готвените промени в Конституцията вече са в деловодството на парламента. Те бяха внесени от ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС. Под плана за ремонт на основния закон на страната, подписите си са сложили 166 от 240 народни представители.

Прокламирани от вносители основно като реформиращи съдебната власт, някои от поправките ще засегнат и други институции, като например президентството, където се орязват доста от правомощията на държавния глава, свързани със сформирането на служебните правителства. Ако бъдат приети предложените промени в Конституцията, българите вече няма да честваме националния си празник на Трети март.


Радев: Опитът да се изтрие 3 март от националния календар е покушение срещу историята

Плановете са ремонтът на Конституцията на страната да приключи до края на годината. Ето всичко, което трябва да знаете за готвените промени:

НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Предвидено е всяко Народно събрание да продължи да действа по време на изборите и до конституирането на нов парламент. Едва тогава то ще бъде разпускано, като това означава да действа по време на предизборна кампания, както и в управлението на служебното правителство.

ПРЕЗИДЕНТ

Една от важните поправки засяга правомощията на президента около сформирането на служебни правителства. Внесените промени предвиждат държавният глава да има ограничен избор за назначаването на служебен премиер - той ще може да посочи такъв само измежду трима души в държавата - председателя на Народното събрание, председателя на Конституционния съд или управителя на БНБ. Тогава кандидатът за министър-председател ще трябва сам да избере състава на служебния кабинет, който ще оглави. Президентът ще има срок за това в рамките на 7 дни, а ако не успее - служебното правителство ще се избира от парламента.

СЪДЕБНА ВЛАСТ

В законопроекта за конституционните промени е записано, че членовете на ВСС ще бъдат само 15, като те ще са с мандат от 4 години и няма да имат право да бъдат преизбирани веднага след края му. Предвижда се да има Прокурорски съвет, който ще избира и отстранява главния прокурор с мандат от 5 години. Шест от десетте членове на Прокурорския съвет ще се избират от парламента, двама от прокурорите, един от следователите, а обвинител номер едно ще бъде негов член по право.

Също така в проекта на конституционните промени е записано, че заседанията на ВСС ще се водят от председателя на ВКС, а в негово отсъствие от председателя на ВАС. Сега тази роля се изпълняваше от съответния министър на правосъдието, който в бъдеще ще има право да присъства на заседанията на съвета, но без да има право да гласува.

Ремонтът на Конституцията: Три парламентарни групи внесоха общ законопроект

Съдиите ще стават несменяеми с решение на ВСС до навършване на 65-годишна възраст или оставка. Това ще се случва след навършване на петгодишен стаж и атестиране.

Всеки съд или гражданин вече ще има право да сезира Конституционния съд.

ГЛАВЕН ПРОКУРОР

Главният прокурор ще бъде с мандат от 5 години, като ще има право само на още един. Той ще се избира и освобождава предсрочно от поста само от Прокурорската колегия. Обвинител номер едно може да бъде разследван при извършване на престъпление от общ характер от специален прокурор, който трябва да бил висш съдия или с ранг на съдия.

НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК

Предвижда се за пръв път в Конституцията да бъде записана датата, на която България ще отбелязва своя национален празник. Предложението е това да става на 24 май - Ден на на българското слово, просвета и култура, и на кирилицата. Това на практика означава, че Денят на Освобождението на България от османско иго на 3 март, който е националният празник на България от 1991 г., повече няма да бъде такъв.

Подробно с всички внесени изменения в Конституцията може да се запознаете тук: