Кожният меланом е най-редкия вид рак на кожата (10% от всички случаи), но на него се дължат 80 на сто от всички смъртни случаи, дължащи се на кожен рак. През 2020 г. са регистрирани 325 000 новозаболели с меланом в света по данни на Globocan, като живота си губят 57000 души годишно. В България по данни на Националния раков регистър (НРР) ежегодно се разболяват около 500 души, но реалният им брой обаче е по-висок (надхвърля 600).
В световен мащаб се отчита трайна тенденцията за покачване на заболеваемостта от малигнен меланом и спад във възрастовата граница - все повече пациенти ще са под 40 години.
У нас хората не обръщат внимание на потенциално опасни бенки и ранички, не отиват на лекар навреме. В начален първи стадий се установяват не повече от 32% от кожните тумори, а във втори стадий - едва 43%. При поставяне на първоначалната диагноза всеки пети новорегистриран пациент с меланом вече е в стадий III (лимфни метастази) или IV (далечни метастази). Благодарение на ранната диагноза и иновативните терапии смъртността се e понижила от 30% преди 30 години на 10% в САЩ, а в Европа варира между 5% и 22%.
Водещи специалисти и пациенти с малигнен меланом обсъдиха на пациентски форум в София най-новите методи за диагностика и лечение, възможностите за психосоциална подкрепа и пълноценен живот след диагнозата, разказа пред БГНЕС д-р Гергана Шаламанова – началник на отделението по медицинска онкология и онкологични заболявания в кожните болести в Комплексния онкологичен център в Пловдив и председател на Българската асоциация по дермато-онкология.
Събитието бе организирано от Българската асоциация по дермато-онкология (БАДО) и е първото в рамките на инициативата „Меланомно общество в обществото“. В него взеха участие едни от най-добрите български онкодерматолози, клинични психолози, специалисти по здравни грижи, репродуктивно здраве и други, които споделиха своето знание и опит, отговаряха на въпроси на пациенти и техните семейства и представиха последните изследвания за развитието на заболяването и перспективата за качеството на живот, благодарение на новите терапии и възможностите на науката.
Според лекарите от Българската асоциация по дермато-онкология най-важното за противодействие на кожния меланом са превенцията, профилактиката и ранната диагноза.
В световен мащаб се отчита трайна тенденцията за покачване на заболеваемостта от малигнен меланом и спад във възрастовата граница - все повече пациенти ще са под 40 години.
У нас хората не обръщат внимание на потенциално опасни бенки и ранички, не отиват на лекар навреме. В начален първи стадий се установяват не повече от 32% от кожните тумори, а във втори стадий - едва 43%. При поставяне на първоначалната диагноза всеки пети новорегистриран пациент с меланом вече е в стадий III (лимфни метастази) или IV (далечни метастази). Благодарение на ранната диагноза и иновативните терапии смъртността се e понижила от 30% преди 30 години на 10% в САЩ, а в Европа варира между 5% и 22%.
Водещи специалисти и пациенти с малигнен меланом обсъдиха на пациентски форум в София най-новите методи за диагностика и лечение, възможностите за психосоциална подкрепа и пълноценен живот след диагнозата, разказа пред БГНЕС д-р Гергана Шаламанова – началник на отделението по медицинска онкология и онкологични заболявания в кожните болести в Комплексния онкологичен център в Пловдив и председател на Българската асоциация по дермато-онкология.
Събитието бе организирано от Българската асоциация по дермато-онкология (БАДО) и е първото в рамките на инициативата „Меланомно общество в обществото“. В него взеха участие едни от най-добрите български онкодерматолози, клинични психолози, специалисти по здравни грижи, репродуктивно здраве и други, които споделиха своето знание и опит, отговаряха на въпроси на пациенти и техните семейства и представиха последните изследвания за развитието на заболяването и перспективата за качеството на живот, благодарение на новите терапии и възможностите на науката.
Според лекарите от Българската асоциация по дермато-онкология най-важното за противодействие на кожния меланом са превенцията, профилактиката и ранната диагноза.
