Писателят, сценаристът и един от най-добрите лекари в специалност ревматология – проф. Златимир Коларов от болница „Св. Иван Рилски“ гостува в Дарик радио. Ето какво каза той пред водещата Лили Ангелова:
Водещ: Д-р Коларов, не са малко лекарите, които определят медицината като изкуство. Вие пишете книги, сценарии за филми и лекувате. И трите дейности ли могат да се определят като изкуство?
Проф. Коларов: Да, аз надграждам изкуството на медицината с още две насоки в изкуството. Всяка професия, която човек работи с пълно отдаване, когато я работи с творчество, когато се включи голяма база данни и научни неща плюс клиничен опит и фантазия, е изкуство. Старо правило е, че добрият импровизатор трябва много добре да се е подготвил преди това върху темата, върху която ще импровизира. Всяка професия, която се работи със себеотдаване, въображения и творчество, може да бъде превърната в изкуство. Това важи до голяма степен за медицината. Аз винаги казвам на моите студенти, че при нас едно изследване, един резултат е лишено от смисъл число. То добива смисъл, когато го интерпретираме в контекста на съответния болен. Точно тази интерпретация превръща науката в изкуство. За съжаление изкуството в медицината е много далеч от догмите, които ни се налагат сега като изисквания от НЗОК. Когато лекуваме по пътеки, трябва да изпълним определен брой процедури при всеки болен, за да ни се зачете пътеката. Независимо дали има или няма нужда, ние сме длъжни да го направим. Това е точно обратното, на което уча мои специализанти и студенти, но за съжаление това е реалността.
Водещ: Казвате, че така изкуство не може да се прави?
Проф. Коларов: Да, така изкуство не може да се прави. Така може да се прави механика. И по тази причина се шегувам и често казвам, че един добре обучен интернист би могъл по-добре от мен да върши тази работа като влезе в алгоритъма на поведение на клиничната пътека и като отмята плюсчета и минусчета и назначава изследвания. Клиниката по ревматология към болница „Св. Иван Рилски“ е клиниката-майка, защото от нея тръгва цялата ревматологична мрежа в страната. Там работят много опитни лекари и много пъти на мен ми се губи алгоритъмът, защото това е досадна работа – има го, няма го дадено изследване в отчитането на пътеката и глобяват. Ако надвишим дейностите, пак ни глобяват, защото сме ги надвишили. Това е един абсурд, параграф 22.
Водещ: В едно интервю казвате, че живеете в два паралелни свята – като писател и като лекар. Единия свят не ви ли вдъхновява понякога за направите нещо в другия?
Проф. Коларов: Да, винаги е така. Тези два свята са органично свързани. Много ми е лесно, когато нещо започне да ме убива в единия свят и да ми е дискомфортно, много лесно превключвам, защото това са духовни светове. Понякога ми е необходимо половин час контакт с литературата, може да е една малка корекция, една малка редакция, една страница да прочета, за да се отърся от стреса. Медицината е голяма преса върху психиката на човека. Ние работим с гранични състояния, с хора, които са изведени от равновесие, ставаме свидетели на тяхната съдба, икономическа и социална. Доверяват ни се чисто семейни проблеми. Въпрос на професионализъм е да се опазиш от тази преса, която идва от страна на пациентите. Не можеш на всеки човек присърце да приемаш на 100% от проблемите като на свой близък, но въпреки това си човек. Виждаш неща, които няма как да не те разклатят емоционално. Към някои от болните, които лекуваш дълги години, дори се привързваш, ставате нещо като приятели. Това е човек, на когото си помогал цял живот и когато той има неблагополучие, ти също го изживяваш. Не искам да изглеждам като в ролята на мъченик, но така или иначе това е една преса и в момента, в който отида в другия паралелен свят, просто се отърсвам от стреса. А и напипването на духовната страна, на тази философия, която важи за най-бедния и за най-богатия, от най-неуспелия до най-успелия, която те прави реален човек, е уникална. Тази философия ме смъква много пъти на земята да бъда реален човек. В момента, в който си помислиш, че си нещо велико, този момент е пълната катастрофа за теб.
Водещ: Знаете, че от няколко години се снимат много български сериали. Ако утре ви се обади някой продуцент и ви предложи да напишете сценарий или да помагате за сериал, който проследява ежедневието на българските лекари, какво бихте показали на зрителя - това което не се вижда, а трябва да се знае?
Проф. Коларов: Вие докосвате една болезнена тема. Тантема Валентина Фиданова- Коларова и Златимир Коларов, тя като режисьор, аз като сценарист, много от нейните колеги ни задават въпроса кога най-накрая ще направите един медицински филм. Медицинската тема много вълнува хората, но знаете ли, чисто драматургично ми е трудно. Неслучайно има няколко медицински сериала, но те много умело показват динамиката на лекарския труд, както примерно „Спешно отделение“. Другите показват лекарския интелект и труд с интересни случаи…
Водещ: Като „Доктор Хаус“…
Проф. Коларов: Да, типичен случай. Лекарят е главен герой, поставен в различни ситуации, но той е един и същ. За да има драматургия, лошият трябва да стане добър или добрият да стане лош, защото героят трябва да претърпи някаква еволюция в хода на драматургичното действие. Лекарят от друга страна априори е призван да бъде добър. Това мен лично ме затруднява да направя такъв филм. Иначе моята практика изобилства от интересни случаи и все пак тази идея стои, може би догодина ще помислим за един медицински сценарий.
Водещ: Вие казахте причината, поради която ще ви е трудно да напишете сценарий за такъв филм, но ако го направите, какво бихте искал да покажете, това, което остава скрито за хората извън професията ви?
Проф. Коларов: Моралните изпитания, в които определено съм убеден, че победител е лекаря. Не го казвам, защото съм част от това съсловие и си защитавам колегите. Много често хората са чувствителни, защото трябва да си признаем и че има и рекет на пациенти, взимане на пари под масата, но те не са показателни. Хората обаче забелязват тази страна на лекарския труд и аз го казвам – не може да си остров на чистотата в океан от мръсотия. Той те залива рано или късно. Докато има недофинансиране, докато има неплащане на реалното изпълнение на лекарския труд, ще има и такива неща. Въпреки това хиляди лекари си вършат работата и са си приели доброволно кръста.
Водещ: Един последен въпрос ще си позволя да ви задам в качеството ви на пишещ човек. Ако трябва с едно изречение да опишете събитията в България от началото на годината, какво ще е то?
Проф. Коларов: Разочарование и недоверие.
Водещ: Добре, да преминем към медицинската част на нашия разговор. Кажете ни кои са най-честите ставни заболявания?
Проф. Коларов: Най-честото ставно заболяване е остеоартрозата, позната още като „шипове“. Всеки човек, след като завърши скелетното си развитие, т.е. след 20 и няколко години, започват обратни процеси на промяна на нашите тъкани. При което се променят качествата на ставния хрущял. С времето се оформя костен ръб по края на костите, популярно известен като шип, който предизвиква в по-малка или по-голяма степен болки. Могат да се засегнат големите стави като тазобедрени, коленни, гръбнак и така на 60 години няма вече човек без оформени шипове. При 60 до 85% от носителите на шипове болестта се изразява с болка. Нашето и вашето призвания обаче е да достигат до хората позитивните новини. Дълбоко уважавам Дарик радио за конструктивното му поведение в отразяване на новините, а не в търсене на евтината сензация. Така че чрез вашата трибуна използвам случая да кажа, че зад тази болка не стой някаква мрачна прогноза. Болните ги боли и те трябва да търсят правилния отговор на правилното място и това е кабинетът на профилирания ревматолог.
Водещ: Има много реклами за медикаменти и изделия, които успокояват ставните болки, могат ли хората с подобни проблеми да се доверят на тези реклами?
Проф. Коларов: За съжаление при нас е ежедневна практика да се срещаме с хора, които са се предоверили на подобни реклами. Също и на хора с ниска компетентност, но с голяма авторитет пред обществото – екстрасенси, народни лечители. Аз имам особено мнение към народната медицина, тя е майката на съвременната медицина. Навремето тя е помогнала много и е спасила хиляди човешки животи, но сега отидохме в космоса и да продължаваме да се движим с каручка в медицината просто не е естествено.
Водещ: За пореден път през последните години сме в период на промени в сферата на здравеопазването. Новият здравен министър д-р Таня Андреева говори за поредни реформи– ин витро процедурите, лекарствата за онкоболни отново да се поемат от министерство, а не от здравна каса. Миналата седмица парламентът освободи директора на касата, има протести на ваши колеги в онкологията. Как гледате на този непрекъснат хаос, защото всяка една промяна – дали тя е кадрова или на база наредби и закони, се отразява на пациента?
Проф. Коларов: Преди два-три броя във вестник „Словото днес“ излезе един мой труд, който се казва „За реформите по света и у нас“. Започва с това, че аз цял живот живея в реформи. Там анализирам ситуацията от позицията на лекаря. За да промениш една система, трябва да имаш ясни цели и конкретни задачи. Трябва да знаеш как и какво искаш да направиш, но това изисква анализ. За да лекувам болен, трябва диагноза, трябват изследвания, обсъждане с колеги експерти, набелязване на лечебно-диагностичен план и набелязване на мерки спрямо правилната диагноза. Не може стихийно, без да знаеш какво искаш да направиш, да тръгнеш да лекуваш. А реформата е лечение, освен това това е хронична болест в нашето здравеопазване. А лечението на хронично болните има своя логика. Трябва да създадете умение системата да си почине, да си отдъхне, да може да поеме реформата, а не реформа след реформа, защото тя се задъхва. Тя точно тръгне нанякъде и я променяме, а тя няма време да си покаже плюсовете и минусите. Затова ми е смешно, че всеки политик и казва, че ще прави реформа, никой не казва, че идва първо да анализира ситуацията. Идва и априори знае всичко и зачерква всичко, което е изградено преди него, започва да прави безобразия. Нещата трябва да стават с надграждане.
Водещ: Ако имахте властта да промените здравната система в България, с какво бихте започнали?
Проф. Коларов: Моята препоръка към настоящото управление е да се започне с финансирането на здравната система. Сега сме дълбоко недофинансирани. В развитите страни се отделят за здравеопазване 6-10-12% от БВП, у нас е под 4%. Как може изобщо да се случи нещо при това недофинансиране? И да не ми се оправдават, че нямат пари. Затова са отишли горе, за да ги осигурят, иначе няма да отиват там. Ще си стоят там, където им е професията. Затова аз няма да отида горе, аз това не мога да го направя. Говорим попринцип. Това е скъпоструваща дейност, но тя дава своето отражение върху бъдещето. Колкото по-здрави хора, толкова повече те ще работят и произвеждат. Искам в края на нашия разговор да ви благодаря за поканата да бъде ваш гост и да изразя благодарността и на моите колеги за това, което направихте миналата година с кампанията „Най-добрите лекари на България“. Ние се нуждаехме от този жест, чисто морално. Защото да работиш само на мускули е много трудно. И вие тръгнахте против общото течение, че лошата новина е най-добрата. Така че ви благодаря за този свеж въздух, който дадохте и който ни дава сили да продължаваме да работим.
Цялото интервю с проф. Коларов може да чуете тук.
