През 2001 г. имало клинична пътека за лечение на ухапване от алигатор
През 2001 г. имало клинична пътека за лечение на ухапване от алигатор / Dariknews.bg, Елена Банкова
През 2001 г. сме имали клинична пътека за лечение на ухапване от алигатор
68811
През 2001 г. сме имали клинична пътека за лечение на ухапване от алигатор
  • През 2001 г. сме имали клинична пътека за лечение на ухапване от алигатор

Когато страната ни е въвела клиничните пътеки през 2001 година, по които и към момента се плаща на болниците, сме имали отделна пътека за лечение на ухапване от алигатор. Това е един от парадоксите при въвеждането на австралийския модел на финансиране в здравеопазването, обясни един от най-добрите гастроентеролози в България - проф. Никола Григоров.

В предаването „Най-добрите лекари" специалистът призна, че основите на здравната реформа са положени от едни недостатъчно компетентни „бели момчета с къси панталонки" и това на по-късен етап се е превърнало в предпоставка за допускането на множество грешки. Една от тези грешки според Григоров е превръщането на болниците в търговски дружества.

Проф. Григоров определи бордовете на директорите в болниците като бутафорни. Според специалиста от тях нямало никакъв смисъл, след като директорите на лечебните заведения така или иначе се избирали от Здравното министерство.

С тази пътечна клинична медици лекарите се въвлякоха в едно ограничено финансиране от един кмет, доктор, който стана министър. Тогава, когато започнаха да се правят реформи, в Министерство на здравеопазването се разхождаха едни бели момчета с къси панталонки. Не знаеха езиците, нямаха достатъчно компетентност. Тези хора решиха по този австралийски модел да направим медицина с клинични пътеки. До такава степен, че в нашите клинични пътеки имаше болест „ухапване на алигатор". Имаше такава пътека. И ние бавно и постепенно започнахме да реформираме, да се блъскаме в тази сфера, да правим търговски дружества и още много, много други грешки. Сега няма излизане", обясни проф. Григоров.

Като друг основен проблем в системата специалистът посочи фактът, че младите ни лекари още от трети курс на своето обучение се подготвят да отидат да работят в чужбина.

Те си знаят в даже в коя държава ще отидат. И учат съответния език. Ето как е в Дания: Когато влезеш в университета, теглиш едно номерче. След като завършиш, се тегли лотария и номерчето ще каже къде ще отидеш да работиш през следващите три години - където ти се падне. Може да бъде в Копенхаген, може обаче да отидеш и в Гренландия. Трябва да излезем от тази андрешковска хитрост - да не обръщаме внимание на масовата култура", допълни проф. Григоров.