Да бъде създаден стандарт за паметниците на културата на открито. Това предложи в ефира на Дарик директорът на Регионалния исторически музей във Велико Търново Иван Църов. По думите му често в крепостта Царевец идват туристи, които сядат на пикник и употребяват алкохол, което не е редно да се случва в културно-исторически резерват.
От своя страна експертът по опазване на недвижимите културни паметници арх. Валентина Върбанова припомни, че към всяка община трябва да има хора, които се грижат за реда и сигурността на паметниците на открито, но това никъде не се случва.
Особено в по-малките обекти, които са в близост до по-бедни общини, съоръженията за безопасност са силно амортизирани или отсъстват, обясни Веселин Вълков, зам.-председател на Асоциацията на екскурзоводите. Въпреки че в крепостта Царевец има създадени такива условия, трябва да се направят допълнителни усилия: „На лобната скала би трябвало да се постави парапет. Там хората се навеждат и ако някой загуби равновесие, не искам да си представя как пристига долу, ако полети. Второто място е при водния резервоар по пътя към Балдуиновата кула, там също е доста опасничко".
Иван Църов допълни, че крепостта Царевец получава доста голяма държавна субсидия и успява да осигури поддържане на наследството. След трагичния инцидент от преди няколко години, при който дете изгуби живота си, мерките за безопасност са станали по-силни. „Министерството на културата да разработи стандартни мерки за всички обекти в България, защото всички недвижими културни ценности са държавна собственост, и те да бъдат прилагани като стандарт, както има стандарти за храните, защо да няма стандарти и за музеите на открито", добави Църов.
От своя страна арх. Валентина Върбанова заяви, че преди едно съоръжение да бъде пуснато в експлоатация и да бъде отворено за туристи, то трябва да отговаря на всички изисквания - да бъде обезопасено и да има нужната маркировка: „Към общината трябва да има доста хора, на които това да им бъде основната работа. Законът за културното наследство ги нарича местни структури за опазване. В чужбина подобни специалисти ги наричат офицери. Тази система „опазване" я има по закон, но я няма по места микъде".
Експертите са категорични, че в опазването и разработването на културно-историческото наследство е бъдещето на страната ни, но това трябва да се случва по всички правила за безопасност и за съхранение на ценностите.
