Българка и пакистанец вече години наред опитват да уредят живота си в Балчик, но мъжът така и няма виза. Иначе имат дете и сключен брак. Сега се надяват затягането на мерките срещу COVID -19 да им даде свободата да бъдат заедно и легално, предава NOVA.
Любовта между Гергана и Акил пламва през 2013 г. в Норвегия. Малко след това заминават за Пакистан, където си казват заветното „да”. Вече бременна, визата на Гергана изтича и тя трябва да се върне обратно в България, но без Акил.
„През това време се роди и детето и не знаехме какво да правим. Нямаше кой да ми помага, не можех и да работя”, споделя Гергана.
По данни на външното ни министерство Акил е кандидатствал два пъти за краткосрочна виза през 2015 г. В един от отказите пише, че пакистанецът вече е пребивавал нелегално в Норвегия. Така би могъл да използва влизането в България като транзит към трета държава.
Акил залага живота си на карта. От Пакистан тръгва към България през Иран, Турция и Гърция. Изминава хиляди километри нелегално.
„Беше ми много трудно, но аз бях решен да видя сина си. Животът на жена ми и детето ми беше по-важен от всичко останало. Беше трудно и опасно – нямах телефон, нямах достатъчно вода и храна”, каза Акил.
„Като стигна до Турция успя да се свърже с мен, каза ми, че е там и скоро ще тръгва за Гърция. Там обаче е бил арестуван”, разказа Гергана.
След като преминава през бежанския лагер в Гърция, Акил получава пасаван и идва в Балчик. За първи път вижда не на снимка, а на живо сина си – Фавад, чак когато момченцето е почти на две години.
Нищо по визата обаче не е свършено. И семейството живее в страх от миграционните власти.
„Не ми харесва като се чукне на вратата и детето да пита дали идва някой за баща му”, разказа жената.
Гергана и Акил търсят правата си от българския съд. Магистратите в Добрич уважават факта, че те са семейство. Върховните съдии в София обаче отменя решението на съда в Добрич. Все така процедурата за виза е една:
„Издаването на виза трябва да е преди влизането на чужденеца в страната. Наличието й е предпоставка едно лице на трета държава да влезе в България. Човекът трябва да е извън територията на страната ни и да подаде искане в консулство ни на съседна държава, от която да бъде издадена визата", обясни Красимира Иванова, председател на Административен съд - Добрич.
И да кандидатства тепърва Акил, семейството пак не отговаря на условията. За издръжката се грижи Гергана, докато той е с детето вкъщи.
Техният юрист консултант - Петя Казаковa, разчита световната пандемия да позволи пребиваването на Акил в България по извънредни причини. Иначе, по стандартния ред гаранции няма.
„Ако излезе в чужбина, независимо дали в Пакистан или избере да кандидатства от друго дипломатическо представителство на България, никой не му гарантира, че той ще получи виза. Можем да обжалваме такова решение, но ще се проточи много дълго”, каза Петя Казаковa.
И всичкото това лутане, за да докажат съпруг и съпруга, че понякога любовта е над закона.
Любовта между Гергана и Акил пламва през 2013 г. в Норвегия. Малко след това заминават за Пакистан, където си казват заветното „да”. Вече бременна, визата на Гергана изтича и тя трябва да се върне обратно в България, но без Акил.
„През това време се роди и детето и не знаехме какво да правим. Нямаше кой да ми помага, не можех и да работя”, споделя Гергана.
По данни на външното ни министерство Акил е кандидатствал два пъти за краткосрочна виза през 2015 г. В един от отказите пише, че пакистанецът вече е пребивавал нелегално в Норвегия. Така би могъл да използва влизането в България като транзит към трета държава.
Акил залага живота си на карта. От Пакистан тръгва към България през Иран, Турция и Гърция. Изминава хиляди километри нелегално.
„Беше ми много трудно, но аз бях решен да видя сина си. Животът на жена ми и детето ми беше по-важен от всичко останало. Беше трудно и опасно – нямах телефон, нямах достатъчно вода и храна”, каза Акил.
„Като стигна до Турция успя да се свърже с мен, каза ми, че е там и скоро ще тръгва за Гърция. Там обаче е бил арестуван”, разказа Гергана.
След като преминава през бежанския лагер в Гърция, Акил получава пасаван и идва в Балчик. За първи път вижда не на снимка, а на живо сина си – Фавад, чак когато момченцето е почти на две години.
Нищо по визата обаче не е свършено. И семейството живее в страх от миграционните власти.
„Не ми харесва като се чукне на вратата и детето да пита дали идва някой за баща му”, разказа жената.
Гергана и Акил търсят правата си от българския съд. Магистратите в Добрич уважават факта, че те са семейство. Върховните съдии в София обаче отменя решението на съда в Добрич. Все така процедурата за виза е една:
„Издаването на виза трябва да е преди влизането на чужденеца в страната. Наличието й е предпоставка едно лице на трета държава да влезе в България. Човекът трябва да е извън територията на страната ни и да подаде искане в консулство ни на съседна държава, от която да бъде издадена визата", обясни Красимира Иванова, председател на Административен съд - Добрич.
И да кандидатства тепърва Акил, семейството пак не отговаря на условията. За издръжката се грижи Гергана, докато той е с детето вкъщи.
Техният юрист консултант - Петя Казаковa, разчита световната пандемия да позволи пребиваването на Акил в България по извънредни причини. Иначе, по стандартния ред гаранции няма.
„Ако излезе в чужбина, независимо дали в Пакистан или избере да кандидатства от друго дипломатическо представителство на България, никой не му гарантира, че той ще получи виза. Можем да обжалваме такова решение, но ще се проточи много дълго”, каза Петя Казаковa.
И всичкото това лутане, за да докажат съпруг и съпруга, че понякога любовта е над закона.
