Натоварен ден в парламента: Избират шефове на БНБ и КЕВР

Натоварена е програмата на депутатите от 48-ото Народно събрание. Те трябва да изберат състава на 23 постоянни парламентарни комисии, шефове на Българска народна банка (БНБ) и Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), Национален осигурителен институт (НОИ) и др. 

Служебният министър на енергетиката Росен Христов също трябва да бъде изслушан в Народното събрание.

Изслушването е относно доставките на газ в България от 27 април 2022 г. досега и ще се отнася до цени, контрагенти, тръжни процедури.

Христов ще отговаря пред депутатите по искане на ГЕРБ-СДС.

Заседанието започна с напрежение между председателя на парламента Вежди Рашидов и депутата от "Продължаваме Промяната" Мирослав Иванов. Депутатът заяви, че прочетеното от Рашидов съобщение за дневния ред не се е чуло добре и помоли повторно да бъде прочетено. 

"Дали осъзнавате важността на това съобщение, което прочетохте току-що. И отново дали си давате сметка, че почти цялата зала не успя да чуе какво точно прочетохте. Вие прочетохте съобщение, с което уведомявате Народното събрание за всички изключително важни органи и институции в нашата страна, които са с незаети мандати. Едно от основните задължения на НС е да попълни тези мандати. И ако НС не знае и не е запознато правилно и коректно кои са тези органи и институции, които са с лица, които са с изтекли мандати, то няма как да изпълни своите задължения", заяви Иванов. 

"Или аз съм виновен, или вие не ме чувате. Помолих да се вдигнат микрофоните, доколкото да се прочете отново, готов съм и на това, ще го направим", отвърна Рашидов. 

"Обратно предложение. Няма нужда да се чете обратно, колеги. Тези, които са искали да го чуят, го чуха. От друга страна го има в стенограмата, така че всеки, който се интересува от този въпрос, може да го види. Още повече, че тази информация е публична. Специално господин Мирослав Иванов може да го вземе и от вашата канцелария. Няма никакво ограничение, така че няма нужда да се чете отново", заяви и Мустафа Карадайъ от ДПС. 

"Ако трябва ще го прочета, ако държите на това. Колеги, раздадено ви е, за да не губим вашето време. За да има мир, четем го отново. Има причина да дишам тежко, повтарям и потретвам", обяви Рашидов. 

Така председателят на 48-ото Народно събрание Вежди Рашидов обяви повторно овакантените органи с изтекъл или предсрочно прекратен мандат, за които следва да се проведе процедура по избор.

Според справката общо 13 са органите, чийто мандат е изтекъл, и депутатите следва да проведат избор за попълване на състава им. Парламентът следва да избере девет членове, включително председател, заместник-председател и секретар на Комисията по разкриване на документите и обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия; на Комисията за защита на личните данни, на главен инспектор в Инспектората към ВСС; на Надзорния съвет на Агенцията за публичните предприятия и контрол; на управител и двама подуправители на Българската народна банка (БНБ).

Депутатите следва да изберат и управител на Националния осигурителен институт (НОИ), на Фискалния съвет, председател на Сметната палата и по негово предложение двама заместник-председатели и двама членове на Комисията за публичен надзор на регистрираните одитори, Комисията по защита от дискриминация и на Комисията за финансов надзор. Депутатите следва да проведат избор и на 15 членове на Висшия съдебен съвет и на двама съдии в Конституционния съд.

Според представената справка за органите, чийто мандат е предсрочно прекратен, депутатите следва да попълнят състава на Специалното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) и на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).  

Относно неконституционните органи, за които НС следва да проведе избор, депутатите следва да изберат председател и шестима членове на Националния съвет за българите, живеещи извън България.  

Депутатите разделиха Комисията по конституционни и правни въпроси на две. По предложение на председателя на парламентарната група на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова бе решено да се направят промени в Правилника за организация на дейността на Народното събрание, с които се обособяват две постоянни комисии - Комисия по конституционни въпроси и Комисия по правни въпроси.

При представянето на предложението Атанасова заяви, че вчера единодушно е било взето това решение и че е постигнат консенсус с останалите председатели на парламентарни групи.

Считаме, че високата натовареност на Комисията по правни въпроси би се преодоляла със създаването на една допълнителна Комисия по конституционни въпроси, в която да се обсъдят всички възможни промени в Конституцията, ако Народното събрание реши да прави такива, коментира Атанасова.

Тя посочи също, че в Комисията по конституционни въпроси може да се разглеждат и въпроси, свързани с отнемане на депутатски имунитет, ако има такива искания, както и въпроси относно концепцията за развитие на правосъдната реформа.

Считам, че тази комисия е редно да бъде на паритетен принцип, а Комисията по правни въпроси – на пропорционален, коментира също Атанасова.

С решението се правят изменения в правилника на парламента, с които се обособяват общо 25 постоянни комисии. 

С тези 22 закона ни бяха проглушени ушите колко е важно да бъдат приети. Първото, което искаме да проверим, е, дали тези 22 закона наистина са готови, дали предишното правителство ги е подготвило, до каква степен служебното правителство ги възприета и да видим просто какво е станало, предишното правителство свършило ли си е работата, която каза, че е свършило още тогава.

Това заяви от парламентарната трибуна Радомир Чолаков от ГЕРБ по повод законите, които трябва да бъдат приети, за да бъдат покрити критериите, свързани с плащането по Плана за възстановяване и устойчивост.

Второто искане по думите на Чолаков е след като бъдат внесени въпросните 22 закона, тогава ще се види реално в кои закони може би ще се получи увреждане на интереса на българските граждани и ще може да се реагира.

Ако има критични закони, Чолаков е категоричен, че те трябва да бъдат широко обсъдени в зала, за да не се увредят наистина интересите на българските граждани. „Но искаме да знаем дали са подготвени и какво пише в тях“, каза още той.

Парламентът обсъжда проект на решение за задължаване на Министерския съвет в срок от седем дни да внесе в Народното събрание законопроектите, необходими за изпълнение на междинните етапни цели по Националния план за възстановяване и устойчивост, във връзка с подаване към Европейската комисия на искане за второ плащане към 31 декември 2022 година. Предложението е внесено от ГЕРБ-СДС. 

Проекторешението предвижда още да се задължи зам. министър-председателят по управление на европейските средства да внесе в двуседмичен срок обхватен анализ на риска по Националния план за възстановяване и устойчивост при прогнозни данни към 31 декември 2022 година.

Десислава Трифонова от ГЕРБ-СДС коментира, че днес България се е превърнала не в нетен ползвател, а в нетен донор на средства за ЕС, така че средствата по Плана за възстановяване са крайно необходими. Тя отбеляза, че до средата на 2026 г. проектите по плана трябва да са изпълнени. По думите ѝ България може да бъде изправена пред загуба на средства по плана. 

В мотивите към проекторешението се посочва, че приемането на предвидените 19 законодателни изменения за получаването на второто плащане е само част от всички реформи и мерки, които следва да приеме парламентът. Отбелязва се още, че след второто плащане има още седем такива срещу 258 амбициозни цели, свързани с провеждането на реформи и изпълнение на инфраструктурни проекти. Необходимо е спешно стартиране на всички покани за финансиране от Националния план за възстановяване и устойчивост, за да се компенсира едногодишното закъснение и опасността от загуба на средства, пише още в мотивите. 

В хода на дебата от "Възраждане" повдигнаха темата за ангажимент по плана за затваряне на въглищни централи, а от ГЕРБ-СДС и "Продължаваме Промяната" влязоха в спор кой е закрил и кой е спасил централите.

Цончо Ганев от "Възраждане" коментира, че планът, който е приет от предишното мнозинство, реално довежда дотам, че след три години България трябва да закрие 40 процента от ТЕЦ-овете. От "Възраждане" нямаме намерение да ви подкрепяме в този геноцид срещу българската икономика, заяви той.

Николай Денков от "Продължаваме Промяната" коментира, че забавянето по плана се дължи и на проведените абсолютно излишни избори през тази година, които, по думите му, са били произведени заради "Възраждане", ГЕРБ-СДС и ДПС. Имахте мнозинство в предишния парламент, да си бяхте направили правителство и да бяхте работили по тези приоритети, които сега казвате, че са забавени, посочи той.
Делян Добрев от ГЕРБ-СДС коментира, че точно енергетиката е причината да бъде забавен планът с година и половина вече. Томислав Дончев го остави на 99 процента готов през април 2021 г., заяви той. Добрев отбеляза, че оттогава досега са се появили два лобистки проекта, които, по думите му, не са необходими на никого, още по-малко на енергетиката - за батерии и за геотермална енергетика. Всъщност сигурно са необходими на тези, които ще вземат комисионните от тях, коментира  Добрев. Той посочи, че заради тези два проекта ЕК е принудила "господата бивши управляващи" да заложат в плана дата за либерализация на битовия пазар и дата и проценти за затваряне на въглищните централи.  

Бившият вицепремиер и министър на финансите Асен Василев (ПП) коментира, че за втори път се налага да взема лично обяснение. "Третия път - направо през съда", посочи той в отговор на изказване на Цончо Ганев, в което депутатът от "Възраждане" обвини предишното правителство в национално предателство. Ако бяхте прочели плана, щяхте да видите, че затваряне на мощности няма - няма нито един мегават мощност в Маришкия басейн, който трябва да бъде изваден или затворен, нито един, каза Василев. По думите му, това е значително по-добре от предишната версия на плана, където имаше затваряне на мощности и замяната им с газова централа. "Което означаваше България да влезе в газова зависимост и за електроенергията си. Може би това е бил вашият план, съжалявам, че го развалихме", добави той.

Нашата електроенергийна система до момента не разчита на значителен внос и това е една от причините защо нашата електроенергийна система всъщност може да дава ниска цена на елекроенергията. Всеки опит нашата елекроенергийна система да зависи от вносни електроизточници – ние ще се борим срещу него.

Това заяви от парламентарната трибуна Асен Василев от „Продължаваме промяната“.

„Ние бяхме едни от първите държави, които формираха становище, успяхме да съберем още 12 държави за това становище, така че, когато REPowerEU започне, да не се използва COVID ключа, който ощетява България, а да се използва ключ на база на това каква е зависимостта от руски газ и руски енергийни източници, което ни дава изключително предимство и значително повече средства“, каза Василев.

По думите му не сме изоставащи, а бяхме от първите, които се пребориха REPowerEU да се случи по начина, по който в момента се случва.

„Що се отнася до одата за газа, че само руският газ бил лош, пък другият бил хубав – не, всичкият газ за България е лош, защото той е вносен“, смята Василев.



Други важни точки, по които депутатите ще гласуват до края на седмицата, са проект на решение за изменение на правилника за организация на дейността на Народното събрание, вносител Десислава Атанасова.

Ще бъде изслушан и управителя на управителния съвет на БНБ, относно готовността на България за влизане в Еврозоната, вносител е БСП. Делян Добрев от ГЕРБ поиска да бъде поканен и Атанас Пеканов - служебен заместник министър-председател по управление на европейските средства и Росица Велкова-служебен министър на финансите.

Проект на решение във връзка с приемането на еврото в България, вносител Десислава Атанасова, ГЕРБ.

Изслушан ще бъде и служебният министър на МВР Иван Демерджиев, относно мерките, които МВР изработва за превенция на пътните инциденти, причинени от шофьори, употребили алкохол и наркотици.