Министърът на образованието Галин Цоков представи повече информация за идеята за учениците от 9. клас също да бъде въведено входно ниво. То ще включва практически задачи, така че учениците да могат да приложат функционално уменията, които са усвоили до 8. клас, както и да се видят пропуските. Това ще е и възможност за учителите да разработват и оценяват такъв тип задачи, предава NOVA.
МОН готвят важни промени и нови тестове за учениците
Оценките от Пиза за страната са около и под средното ниво за Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, допълни Цоков. За излизането на днешните оценки на функционалността на образователната система министърът очаква оценките да са сходни с тези от PISA 2018.
Според министъра по-добрите оценки на учениците до 4. клас при външно оценяване се дължат и на факта, че има повече интегралност, а знанието се изучава в своята цялост. Освен това учителите до 4. клас обикновено работят по двама в екип и познават по-добре индивидуалните качества на всяко дете.
„Изграждането на STEM центровете, това не е само среда, в която могат да се преподават природни науки. Това е среда, в която учителите по различни дисциплини ще могат да преподават съвместно, да изграждат интегрални знания в учениците, за да могат след това те да ги прилагат в практиката”, заяви Цоков.
По думите му импулсът за иновативно образование, който се наблюдава в някои училища, трябва да бъде принесен на повече места, за да се стигне до по-голяма практическа приложимост.
„Външното оценяване след 7. клас се е превърнало във вход за гимназиалния етап на обучение. Ако направим отделен приемен изпит за гимназиите , това също не би било ефективно. Това означава, че ние не даваме достъп до качествено образование на всяко дете, щом има вход и изпит. Може би трябва да преориентираме това външно оценяване към по-голяма интегралност на задачите, за да не се учи само български и математика, а да се използват знания от повече дисциплини”, заяви Цоков.
Министърът каза още, че образованието трябва да се промени, така че да е насочено към индивидуалните качества на всяко дете. „Платформата „Дигитална раница” може силно да персонифицира обучението, да го направи индивидуално, спрямо способностите на всяко дете.
Целта е да се установи нивото на знания на учениците и да се знае върху какво да се наблегне през учебната година. Това заяви заместник-министърът на образованието и науката Наталия Митева, предава БНТ.
"Нашата идея е да завъртим системата към повече приложност и умения за живота. Забелязахме, че българските ученици се справят много добре със знанията, които са придобили, но не толкова добре с това да ги приложат в реална житейска ситуация.
Задачите на Пиза, които са международни признати и използваме като отправна точка, са многокомпонентни и многопластови. Нивата на сложност са от 1 до 8. Това, което е различно от българските задачи е, че не само изследват конкретните знания, а и дърпат предметни връзки между отделните предметите", коментира Наталия Митева.
Освен промяна във формата на изпитите, ще се създадат и банки от ресурси за учители, чрез които те ще могат да имат достъп до такива тестове и задачи.
Митева допълни, че на световно ниво се наблюдава спад на резултатите на учениците в ОИСР.
"Имаме нужда на световно ниво да се преосмисли какъв е смисълът на образованието. Общественото, публичното образование започва да губи смисъла си сред младите хора. Ние трябва да намерим кое ще им помогне да намерят своите кариери", обясни Наталия Митева.
МОН готвят важни промени и нови тестове за учениците
Оценките от Пиза за страната са около и под средното ниво за Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, допълни Цоков. За излизането на днешните оценки на функционалността на образователната система министърът очаква оценките да са сходни с тези от PISA 2018.
Според министъра по-добрите оценки на учениците до 4. клас при външно оценяване се дължат и на факта, че има повече интегралност, а знанието се изучава в своята цялост. Освен това учителите до 4. клас обикновено работят по двама в екип и познават по-добре индивидуалните качества на всяко дете.
„Изграждането на STEM центровете, това не е само среда, в която могат да се преподават природни науки. Това е среда, в която учителите по различни дисциплини ще могат да преподават съвместно, да изграждат интегрални знания в учениците, за да могат след това те да ги прилагат в практиката”, заяви Цоков.
По думите му импулсът за иновативно образование, който се наблюдава в някои училища, трябва да бъде принесен на повече места, за да се стигне до по-голяма практическа приложимост.
„Външното оценяване след 7. клас се е превърнало във вход за гимназиалния етап на обучение. Ако направим отделен приемен изпит за гимназиите , това също не би било ефективно. Това означава, че ние не даваме достъп до качествено образование на всяко дете, щом има вход и изпит. Може би трябва да преориентираме това външно оценяване към по-голяма интегралност на задачите, за да не се учи само български и математика, а да се използват знания от повече дисциплини”, заяви Цоков.
Министърът каза още, че образованието трябва да се промени, така че да е насочено към индивидуалните качества на всяко дете. „Платформата „Дигитална раница” може силно да персонифицира обучението, да го направи индивидуално, спрямо способностите на всяко дете.
Целта е да се установи нивото на знания на учениците и да се знае върху какво да се наблегне през учебната година. Това заяви заместник-министърът на образованието и науката Наталия Митева, предава БНТ.
"Нашата идея е да завъртим системата към повече приложност и умения за живота. Забелязахме, че българските ученици се справят много добре със знанията, които са придобили, но не толкова добре с това да ги приложат в реална житейска ситуация.
Задачите на Пиза, които са международни признати и използваме като отправна точка, са многокомпонентни и многопластови. Нивата на сложност са от 1 до 8. Това, което е различно от българските задачи е, че не само изследват конкретните знания, а и дърпат предметни връзки между отделните предметите", коментира Наталия Митева.
Освен промяна във формата на изпитите, ще се създадат и банки от ресурси за учители, чрез които те ще могат да имат достъп до такива тестове и задачи.
Митева допълни, че на световно ниво се наблюдава спад на резултатите на учениците в ОИСР.
"Имаме нужда на световно ниво да се преосмисли какъв е смисълът на образованието. Общественото, публичното образование започва да губи смисъла си сред младите хора. Ние трябва да намерим кое ще им помогне да намерят своите кариери", обясни Наталия Митева.
