Министърът на правосъдието в оставка Надежда Йорданова изпрати на председателя на Венецианската комисия Клер Бази Малори пакет от законодателни мерки, предвиждащи създаване на действащ механизъм за търсене на наказателна отговорност на главния прокурор при данни за извършено престъпление, съобщиха от правосъдното ведомство.
Оттам допълват, че Йорданова неведнъж е подчертала, че преди да бъдат представени за одобрение от кабинета и внесени за гласуване в парламента, промените ще преминат ключовата „проверка“ на Комисията за демокрация чрез право на СЕ (Венецианската комисия), дала многобройни препоръки през годините в тази сфера.
Проектът за промени в Наказателно-процесуалния кодекс, в изпълнение на поетите ангажименти от България по националния План за възстановяване и устойчивост, бе публично представен на 20 юли тази година. Според графика, посочен в Плана, измененията трябва да станат действащо право във второто тримесечие на 2023 г., което е неотменен ангажимент на държавата, допълват от ведомството.
„Сътрудничеството ни с Венецианската комисия е ключов етап от изпълнението на реформите в областта на върховенството на закона, които станаха част от Плана за възстановяване и устойчивост на България. Като част от Плана България се ангажира да приеме законодателни промени за въвеждане на съдебен контрол върху отказа на прокурора да образува разследване, да гарантира ефективността на наказателното производство и подобри отчетността и търсенето на наказателна отговорност от главния прокурор. Своевременното изпълнение на този етап е приоритет на българското правителство.“, се казва в писмото на Йорданова до Клер Бази Малори.
Предложенията за законодателни промени предвиждат също ясни правила за оповестяване на материали от текущи разследвания при пълно съобразяване на презумпцията за невиновност (забранява се разгласяването на данни от специални разузнавателни средства), въвеждането на законово изискване в парламентарната квота на Висшия съдебен съвет (ВСС) да не бъдат избирани действащи прокурори и следователи като мярка за ограничаване на фактическата власт на главния прокурор върху съвета и др.
Оттам допълват, че Йорданова неведнъж е подчертала, че преди да бъдат представени за одобрение от кабинета и внесени за гласуване в парламента, промените ще преминат ключовата „проверка“ на Комисията за демокрация чрез право на СЕ (Венецианската комисия), дала многобройни препоръки през годините в тази сфера.
Проектът за промени в Наказателно-процесуалния кодекс, в изпълнение на поетите ангажименти от България по националния План за възстановяване и устойчивост, бе публично представен на 20 юли тази година. Според графика, посочен в Плана, измененията трябва да станат действащо право във второто тримесечие на 2023 г., което е неотменен ангажимент на държавата, допълват от ведомството.
„Сътрудничеството ни с Венецианската комисия е ключов етап от изпълнението на реформите в областта на върховенството на закона, които станаха част от Плана за възстановяване и устойчивост на България. Като част от Плана България се ангажира да приеме законодателни промени за въвеждане на съдебен контрол върху отказа на прокурора да образува разследване, да гарантира ефективността на наказателното производство и подобри отчетността и търсенето на наказателна отговорност от главния прокурор. Своевременното изпълнение на този етап е приоритет на българското правителство.“, се казва в писмото на Йорданова до Клер Бази Малори.
Предложенията за законодателни промени предвиждат също ясни правила за оповестяване на материали от текущи разследвания при пълно съобразяване на презумпцията за невиновност (забранява се разгласяването на данни от специални разузнавателни средства), въвеждането на законово изискване в парламентарната квота на Висшия съдебен съвет (ВСС) да не бъдат избирани действащи прокурори и следователи като мярка за ограничаване на фактическата власт на главния прокурор върху съвета и др.
