Спасителите от "Гражданска защита" работят на ръба на силите, с недостатъчно кадри и с нова, но в голяма степен неизползваема техника. Във Варна се налага 2-3 души на смяна да покриват няколко области едновременно за действие при инциденти.
Какво е да си единствената надежда за някого, разказва Нова телевизия.
Как минават дните и нощите на спешните телефонистки
"Химическа защита, инциденти и аварии с опасни вещества, радиационна защита, при тежки пътно-транспортни произшествия сме ние хората", казва Димитър Райчев, началник сектор "Специализирани оперативни дейности".
Във варненското звено трябва да са 42-ма, но на практика са 25. Работят на 24-часов график. В случая на смяна са трима. Заплатите не отговарят на риска, за обучение на нови кадри са нужни месеци, а кандидатите за спасители са малко.
"В една аварийно-спасителна ситуация първият час е много важен. Със своите реакции, с нашите действия може да направим така, че да спасим много хора", разказва Ариф Ахмедов, началник дежурна смяна.
Разполагат с нова техника, но не всичко може да се ползва, защото нямат квалификация за работа с машините. Затова най-много разчитат на собствените си сили.
"Една зима имахме евакуация на доста хора - затрупани хора, изгаснали двигатели. В единия от автомобилите имаше малко дете и баща. Бяха намръзнали, изплашени", спомня си Живко Атанасов, командир на екип. Докато вадят коли от преспите, взели детето в спасителната машина. Пели му песни, за да се успокои.
"Каза: "Има Господ", питахме го защо, то отговори: „Тати се моли на Бог и вие дойдохте". Това беше четиригодишно дете", споделя още спасителят.
Източник: Novanews.bg
