Хърватия и България могат да се присъединят към валутно-обменния механизъм (ERM-2) до края на тази година. Това заяви Фабио Панета, член на Борда на директорите на Европейската централна банка в интервю за вестник Le Monde. Тя похвали усилията на двете страни да преминат към общата валута, което може да се случи най-рано две години след присъединяването към чакалнята, или през 2023 г.
Според Bloomberg коментарът на Панета предполага, че процесът по разширяване на еврозоната продължава да бъде стабилен въпреки икономическата криза, произведена от COVID-19, пише economic.bg.
„Хърватия и България взеха смели мерки за сближаване“, каза Панета, която отговаря за международните и европейските отношения в ЕЦБ. „Ако процесът приключи успешно, те могат да се присъединят към ERM-2 до края на годината“, добави тя.
България и Хърватия са единствените държави от Европейския съюз, които активно искат да приемат еврото. Хърватия този месец отстрани последната пречка по пътя на членството си, след като ЕЦБ обяви, че петте най-големи банки в страната не са изправени пред недостиг на капитал.
Подобна оценка беше направена и за България през лятото на 2019 г., като на стрес тестове бяха поставени шест банки. ПИБ и „Инвестбанк“ не успяха да го минат успешно и трябваше да наберат достатъчно капитал, за да посрещнат изискванията на ЕЦБ за присъединяване към Банковия съюз. В последствие „Инвестбанк“ си покри капиталовия недостиг, но ПИБ не успя и преди дни държавата влезе в капитала на банката, инвестирайки 140 млн. лв. за близо 19% дял.
В своя двугодишен доклад за напредъка на държави извън еврозоната, публикуван миналата седмица, ЕЦБ заяви, че коронавирусната криза поставя въпроси за инфлацията и здравето на публичните финанси в двете страни.
Премиерът Андрей Пленкович каза миналия месец, че Хърватия очаква да прекара около две години и половина в „чакалнята“ преди да приеме валутата. България се надява да успее да се присъедини към механизма заедно с Хърватия до юли, заяви българският премиер Бойко Борисов. Предишната цел беше 30 април.
Според Bloomberg коментарът на Панета предполага, че процесът по разширяване на еврозоната продължава да бъде стабилен въпреки икономическата криза, произведена от COVID-19, пише economic.bg.
„Хърватия и България взеха смели мерки за сближаване“, каза Панета, която отговаря за международните и европейските отношения в ЕЦБ. „Ако процесът приключи успешно, те могат да се присъединят към ERM-2 до края на годината“, добави тя.
България и Хърватия са единствените държави от Европейския съюз, които активно искат да приемат еврото. Хърватия този месец отстрани последната пречка по пътя на членството си, след като ЕЦБ обяви, че петте най-големи банки в страната не са изправени пред недостиг на капитал.
Подобна оценка беше направена и за България през лятото на 2019 г., като на стрес тестове бяха поставени шест банки. ПИБ и „Инвестбанк“ не успяха да го минат успешно и трябваше да наберат достатъчно капитал, за да посрещнат изискванията на ЕЦБ за присъединяване към Банковия съюз. В последствие „Инвестбанк“ си покри капиталовия недостиг, но ПИБ не успя и преди дни държавата влезе в капитала на банката, инвестирайки 140 млн. лв. за близо 19% дял.
В своя двугодишен доклад за напредъка на държави извън еврозоната, публикуван миналата седмица, ЕЦБ заяви, че коронавирусната криза поставя въпроси за инфлацията и здравето на публичните финанси в двете страни.
Премиерът Андрей Пленкович каза миналия месец, че Хърватия очаква да прекара около две години и половина в „чакалнята“ преди да приеме валутата. България се надява да успее да се присъедини към механизма заедно с Хърватия до юли, заяви българският премиер Бойко Борисов. Предишната цел беше 30 април.
