В мини приют за бездомни кучета е превърнала вилата си Трудовец голямата Нешка Робева, съобщават от организацията "Училище с любов" на страницата си, където Нешка Робева разказва историята наа кученцата в профила си във Фейсбук. Днес тя им търси спешно осиновители, защото напуска вилата си в Трудовец и трябва да се върне в София.
Преди известно време славната треньорка по художествена гимнастика се смилила над бездомниче, като му дала храна и подслон в къщата си, но за отрицателно време кучешките обитателите набъбнали до 16-14 малки и майките им.
Всичко започнало след новогодишните празници. "Приготвяхме се да тръгваме, изнасяхме багажа и товарехме колите, когато я забелязахме. Тя беше бездомна и безимена, стоеше на почетно разстояние и ни наблюдаваше.
Явно бе родила скоро, защото вименцето й се люлееше, а тя самата бе, като моделът на Е. Попов за "Вълчицата". Така се запознахме - подхвърлихме й хляб, нарязан на филии - взе две, отдалечи се, зарови ги в земята и се върна за останалите. Пренасяше ги и се връщаше, въртейки опашка. Ние заминахме и забравихме…", разказва Нешка в своя фейсбук-профил.
Върнала се на село след 2 месеца, за да изкара карантината там. Кучката отново се появила - отначало наблюдавала плахо и отдалечо. Кръстили я Маша. "Играеше с внучката на двора, въргаляше се с нея в снега, а по-късно в уличната локва.
Танцуваше, въртейки опашка, под съпровода на сладкото си скимтене и ни разсмиваше искрено с изпълненията си…През нощта, с яростен лай, пазеше двора от другите бездомни кучета, които обикаляха вилната зона. Ден след ден, Маша заглади косъм и стана част от семейството ни.
След месец-два, срамежливо ни запозна с няколкото си ухажора, все красавци, които налягали на двора, търпеливо чакаха ред… През нощта към нея се присламчваше един черен приятел, Черньо, а ние се възхищавахме на кавалерското му поведение.
И така в един прекрасен ден, Маша ни ощастливи с две-три кученца, които роди под стълбището, което пък се намира точно под прозореца ми и нощно време, през три часа изгладнелите бебоци, ме будеха със скимтенето си… Тишината на село е такава, че чувах сладкото им мляскане, докато сучеха, заедно със песните на щурците", описва историята Робева.
Оказало се обаче, че бебоците не били две-три, а цели 7. "Седем палета?! Боже?! Какво ще ги правим? Карантината привърши, всички плъзнаха на някъде, на село останахме аз и Жако, моята приятелка от Франция… Множко бяха, посъветваха ни да ги приспим?! Жако и аз, решихме твърдо да се справим, да ги отгледаме, пък после ще му мислим… И от тук се вкарахме в истинско приключение…", продължава славната треньорка.
Нешка и Жако приспособили за кучешкото семейство специален дом в помощната пристройка на вилата. Изпаднали и в комични ситуации, за да излекуват последиците по гърдите на Маша от лакомите й дечица.
Жако отишла в аптеката, за да търси медикамент за омекотяване гръдта на кърмачка. "А младата фармацевтка учудено я пита: "За Вас ли?" (Жако е на 75г.). И съвсем се шашва, когато чува: "Не, за кучето"… След това с френски крем за рани лекувахме последиците от лакомниците, които освен, че сучеха - хапеха и деряха майка си до кръв… Маша разви мастит и ние - двете баби, слагахме мокри кърпи в хладилника - за компреси, мажехме я и я пазехме да не олиже лекарството си", пленява с разказа си Робева.
Черньо, за който стана дума по-горе, обаче се оказал Черна, а внучката на Нешка я видала в съседен двор със 7 прощъпулника. Майката Маша започнала да оставя част от храната си за майката Черна, за която нямало кой да се погрижи.
На другия ден Нешка, придружена от Маша, си проправила път из треволяците и храсталаците, и открила Черна и малките й - дребни, кльощави, проскубани, треперещи от глад. Започнала да храни и тях.
"Моята декоративна мрежа, отрупана с рози и още по-декоративна портичка не можаха да спрат нашествениците… Опитвах се да взема предпазни мерки - барикадирах се отвсякъде с тухли, керемиди, дъски и картони, но те все намираха откъде да се проврат.
Няколко дена преминаха в борба за спасяването на градината. Внучката Рада дълбокомислено разсъждаваше и ми обясняваше как кученцата имат повече права от цветята ми, защото били живи?! От своя страна аз се опитвах да обясня, че и моите цветя са живи…Накрая вдигнах ръце и се предадох", продължава Робева историята за кучешката банда.
Сега обаче тя е изправена отново пред гладни дни, тъй като Нешка трябва да се върне в София. Затова тя призова приятелите си в социалната мрежа, които обичат животните, за помощ.
"Едно или две кученца, ще ви донесат толкова много радост и положителни емоции. Търся и искам да намеря дом за малчуганите, които не можах да приспя, когато се родиха, както ме посъветваха, защото не можах да сложа в чувал и занеса на гробищата, които не мога да зарежа, прибирайки се в София, защото…Няма обяснение защо. А може би, защото все още вярвам, че ще се намерят хора, които ще протегнат ръка и дадат подслон на едни малки палавници", надява се Нешка.
В мини приют за бездомни кучета е превърнала вилата си в Трудовец голямата Нешка Робева. Преди известно време славната...
Posted by Училище за любов on Friday, 20 November 2020
Преди известно време славната треньорка по художествена гимнастика се смилила над бездомниче, като му дала храна и подслон в къщата си, но за отрицателно време кучешките обитателите набъбнали до 16-14 малки и майките им.
История с продължение… Беше след новогодишните празници, приготвяхме се да тръгваме, изнасяхме багажа и товарехме...
Posted by Neshka Robeva on Wednesday, 30 September 2020
Всичко започнало след новогодишните празници. "Приготвяхме се да тръгваме, изнасяхме багажа и товарехме колите, когато я забелязахме. Тя беше бездомна и безимена, стоеше на почетно разстояние и ни наблюдаваше.
Явно бе родила скоро, защото вименцето й се люлееше, а тя самата бе, като моделът на Е. Попов за "Вълчицата". Така се запознахме - подхвърлихме й хляб, нарязан на филии - взе две, отдалечи се, зарови ги в земята и се върна за останалите. Пренасяше ги и се връщаше, въртейки опашка. Ние заминахме и забравихме…", разказва Нешка в своя фейсбук-профил.
Върнала се на село след 2 месеца, за да изкара карантината там. Кучката отново се появила - отначало наблюдавала плахо и отдалечо. Кръстили я Маша. "Играеше с внучката на двора, въргаляше се с нея в снега, а по-късно в уличната локва.
Танцуваше, въртейки опашка, под съпровода на сладкото си скимтене и ни разсмиваше искрено с изпълненията си…През нощта, с яростен лай, пазеше двора от другите бездомни кучета, които обикаляха вилната зона. Ден след ден, Маша заглади косъм и стана част от семейството ни.
След месец-два, срамежливо ни запозна с няколкото си ухажора, все красавци, които налягали на двора, търпеливо чакаха ред… През нощта към нея се присламчваше един черен приятел, Черньо, а ние се възхищавахме на кавалерското му поведение.
История с продължение – втора част. Бебоците на Маша растяха с дни. Не – с часове… и започнаха да вдигат такава врява...
Posted by Neshka Robeva on Thursday, 1 October 2020
И така в един прекрасен ден, Маша ни ощастливи с две-три кученца, които роди под стълбището, което пък се намира точно под прозореца ми и нощно време, през три часа изгладнелите бебоци, ме будеха със скимтенето си… Тишината на село е такава, че чувах сладкото им мляскане, докато сучеха, заедно със песните на щурците", описва историята Робева.
Оказало се обаче, че бебоците не били две-три, а цели 7. "Седем палета?! Боже?! Какво ще ги правим? Карантината привърши, всички плъзнаха на някъде, на село останахме аз и Жако, моята приятелка от Франция… Множко бяха, посъветваха ни да ги приспим?! Жако и аз, решихме твърдо да се справим, да ги отгледаме, пък после ще му мислим… И от тук се вкарахме в истинско приключение…", продължава славната треньорка.
Нешка и Жако приспособили за кучешкото семейство специален дом в помощната пристройка на вилата. Изпаднали и в комични ситуации, за да излекуват последиците по гърдите на Маша от лакомите й дечица.
Жако отишла в аптеката, за да търси медикамент за омекотяване гръдта на кърмачка. "А младата фармацевтка учудено я пита: "За Вас ли?" (Жако е на 75г.). И съвсем се шашва, когато чува: "Не, за кучето"… След това с френски крем за рани лекувахме последиците от лакомниците, които освен, че сучеха - хапеха и деряха майка си до кръв… Маша разви мастит и ние - двете баби, слагахме мокри кърпи в хладилника - за компреси, мажехме я и я пазехме да не олиже лекарството си", пленява с разказа си Робева.
История с продължение - трета част В началото споменах и за Черньо – страхливият приятел на Маша, който изведнъж...
Posted by Neshka Robeva on Friday, 2 October 2020
Черньо, за който стана дума по-горе, обаче се оказал Черна, а внучката на Нешка я видала в съседен двор със 7 прощъпулника. Майката Маша започнала да оставя част от храната си за майката Черна, за която нямало кой да се погрижи.
На другия ден Нешка, придружена от Маша, си проправила път из треволяците и храсталаците, и открила Черна и малките й - дребни, кльощави, проскубани, треперещи от глад. Започнала да храни и тях.
"Моята декоративна мрежа, отрупана с рози и още по-декоративна портичка не можаха да спрат нашествениците… Опитвах се да взема предпазни мерки - барикадирах се отвсякъде с тухли, керемиди, дъски и картони, но те все намираха откъде да се проврат.
Няколко дена преминаха в борба за спасяването на градината. Внучката Рада дълбокомислено разсъждаваше и ми обясняваше как кученцата имат повече права от цветята ми, защото били живи?! От своя страна аз се опитвах да обясня, че и моите цветя са живи…Накрая вдигнах ръце и се предадох", продължава Робева историята за кучешката банда.
История с продължение – 4 Благодаря ви, приятели за отзивите и за добрите чувства, с които отправяте комплиментите си,...
Posted by Neshka Robeva on Saturday, 3 October 2020
Сега обаче тя е изправена отново пред гладни дни, тъй като Нешка трябва да се върне в София. Затова тя призова приятелите си в социалната мрежа, които обичат животните, за помощ.
"Едно или две кученца, ще ви донесат толкова много радост и положителни емоции. Търся и искам да намеря дом за малчуганите, които не можах да приспя, когато се родиха, както ме посъветваха, защото не можах да сложа в чувал и занеса на гробищата, които не мога да зарежа, прибирайки се в София, защото…Няма обяснение защо. А може би, защото все още вярвам, че ще се намерят хора, които ще протегнат ръка и дадат подслон на едни малки палавници", надява се Нешка.
