Депутатите приеха ветото на президента Румен Радев върху изваждането на Националната следствена служба (НСлС) от прокуратурата. Така връщат законопроекта за ново разглеждане.
Депутатите приеха да се увеличи максималният срок за поправки между първо и второ четене на 4 седмици.
В началото на юни депутатите решиха Националната следствена служба да се отдели от прокуратурата. Това стана по предложение на "Възраждане", но се оказа, че то не е разгледано по време на заседанието на правна комисия.
Правната комисия подкрепи ветото на Румен Радев и предлага на Народното събрание да не приема закона повторно.
Депутатите не приеха повторно предложените поправки, а от "Възраждане" поискаха прегласуване. В крайна сметка обаче, предложението не беше прието, след като събра "47", "против" бяха 66, а "въздържал се" - 93.
Бранимир Балачев от ГЕРБ – СДС заяви, че ще подкрепи ветото на държавния глава. „Нека да проведем сериозен дебат по какъв начин ще структурираме разследващия орган, който да разкрива обективната истината“, каза Балачев.
„Ние от ПП-ДБ ще подкрепим ветото на президента срещу измененията в Закона за съдебната власт“, заяви Надежда Йорданова.
„Оспорените изменения бяха приети при един недобър законодателен процес, а на второ четене бяха внесени неща, които бяха отхвърлени на първо“, заяви още тя и уточни, че "пороците на законодателния процес водят до ниско доверие в НС" и те трябва да спрат.
Гласуването не мина и без спор между политическите партии.
Мая Димитрова от БСП също изрази подкрепа за ветото на Президента, като уточни, че така не се приемат закони.
„Мнозинството прие промените в ЗСВ, и резултатите са налице. Вероятно следствието трябва да е независимо, но това ли е начинът, по който да се правят съдебни реформи? - те трябва да се обмислят добре“, каза още тя.
Бойко Рашков от ПП–ДБ заяви, че въпросът за следствието е вълнувало много политици близо 15 години. „ПП не е взело участие в сливането на следствието с прокуратурата, а тези, които са взели решението през 2006 г. за промени в Конституцията, трябва да дадат отговор за делата на трупчета – за сливането на следствието с Прокуратурата", коментира Рашков.
„Мотивите на Президента са рехави. Спомняте ли си как в 48–то НС приехме промените в НК, помните ли как върнахме хартиената бюлетина, но това не беше проблем за вас. Когато ние от "Възраждане" извеждаме последователни аргументи за даден законопроект, той не се приема, защото противоречи на вашите политически интереси“, това заяви Цвета Рангелова от "Възраждане".
Заседанието на парламента започна с декларация на „Възраждане“ във връзка с изказване на канцлера на Германия Олаф Шолц на съвместна пресконференция вчера в Берлин с премиера на Република Северна Македония (РСМ) Димитър Ковачевски. В средата на юни Германия прие резолюция в подкрепа на европейския път на РСМ, в която признава македонската култура, идентичност и език. От "Възраждане" поискаха министърът на външните работи Мария Габриел да извика незабавно германския посланик у нас за консултации.
Президентско вето върху отделянето на НСлС от прокуратурата
На 14 юни президентът Румен Радев върна за ново обсъждане в Народното събрание параграфи 3-10 от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ЗСВ), приет от 49-ото Народно събрание на 2 юни 2023 година. Оспорените разпоредби предвиждат обособяването на директора на Националната следствена служба и следствените отдели към прокуратурите в самостоятелни органи. В мотивите си държавният глава подчертава, че тези промени възстановяват положение, което вече е съществувало в българското законодателство и е било променено през 2009 г. с оглед ефикасното и прозрачно функциониране на досъдебното производство по наказателни дела. Така без убедителни аргументи Народното събрание сега ревизира ангажимент, който България е поела пред Европейския съюз.
Депутатите извадиха Националната следствена служба от прокуратурата, става независим орган
В мотивите за ветото на държавния глава се подчертава също така, че при приемането на оспорените разпоредби от Закона за изменение и допълнение на ЗСВ не е съобразено императивното изискване на Конституцията законите да бъдат приемани от Народното събрание с две гласувания. Не са спазени важни положения в Закона за съдебната власт. Нарушени са и редица разпоредби от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Депутатите приеха да се увеличи максималният срок за поправки между първо и второ четене на 4 седмици.
В началото на юни депутатите решиха Националната следствена служба да се отдели от прокуратурата. Това стана по предложение на "Възраждане", но се оказа, че то не е разгледано по време на заседанието на правна комисия.
Правната комисия подкрепи ветото на Румен Радев и предлага на Народното събрание да не приема закона повторно.
Депутатите не приеха повторно предложените поправки, а от "Възраждане" поискаха прегласуване. В крайна сметка обаче, предложението не беше прието, след като събра "47", "против" бяха 66, а "въздържал се" - 93.
Бранимир Балачев от ГЕРБ – СДС заяви, че ще подкрепи ветото на държавния глава. „Нека да проведем сериозен дебат по какъв начин ще структурираме разследващия орган, който да разкрива обективната истината“, каза Балачев.
„Ние от ПП-ДБ ще подкрепим ветото на президента срещу измененията в Закона за съдебната власт“, заяви Надежда Йорданова.
„Оспорените изменения бяха приети при един недобър законодателен процес, а на второ четене бяха внесени неща, които бяха отхвърлени на първо“, заяви още тя и уточни, че "пороците на законодателния процес водят до ниско доверие в НС" и те трябва да спрат.
Гласуването не мина и без спор между политическите партии.
Мая Димитрова от БСП също изрази подкрепа за ветото на Президента, като уточни, че така не се приемат закони.
„Мнозинството прие промените в ЗСВ, и резултатите са налице. Вероятно следствието трябва да е независимо, но това ли е начинът, по който да се правят съдебни реформи? - те трябва да се обмислят добре“, каза още тя.
Бойко Рашков от ПП–ДБ заяви, че въпросът за следствието е вълнувало много политици близо 15 години. „ПП не е взело участие в сливането на следствието с прокуратурата, а тези, които са взели решението през 2006 г. за промени в Конституцията, трябва да дадат отговор за делата на трупчета – за сливането на следствието с Прокуратурата", коментира Рашков.
„Мотивите на Президента са рехави. Спомняте ли си как в 48–то НС приехме промените в НК, помните ли как върнахме хартиената бюлетина, но това не беше проблем за вас. Когато ние от "Възраждане" извеждаме последователни аргументи за даден законопроект, той не се приема, защото противоречи на вашите политически интереси“, това заяви Цвета Рангелова от "Възраждане".
Заседанието на парламента започна с декларация на „Възраждане“ във връзка с изказване на канцлера на Германия Олаф Шолц на съвместна пресконференция вчера в Берлин с премиера на Република Северна Македония (РСМ) Димитър Ковачевски. В средата на юни Германия прие резолюция в подкрепа на европейския път на РСМ, в която признава македонската култура, идентичност и език. От "Възраждане" поискаха министърът на външните работи Мария Габриел да извика незабавно германския посланик у нас за консултации.
Президентско вето върху отделянето на НСлС от прокуратурата
На 14 юни президентът Румен Радев върна за ново обсъждане в Народното събрание параграфи 3-10 от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ЗСВ), приет от 49-ото Народно събрание на 2 юни 2023 година. Оспорените разпоредби предвиждат обособяването на директора на Националната следствена служба и следствените отдели към прокуратурите в самостоятелни органи. В мотивите си държавният глава подчертава, че тези промени възстановяват положение, което вече е съществувало в българското законодателство и е било променено през 2009 г. с оглед ефикасното и прозрачно функциониране на досъдебното производство по наказателни дела. Така без убедителни аргументи Народното събрание сега ревизира ангажимент, който България е поела пред Европейския съюз.
Депутатите извадиха Националната следствена служба от прокуратурата, става независим орган
В мотивите за ветото на държавния глава се подчертава също така, че при приемането на оспорените разпоредби от Закона за изменение и допълнение на ЗСВ не е съобразено императивното изискване на Конституцията законите да бъдат приемани от Народното събрание с две гласувания. Не са спазени важни положения в Закона за съдебната власт. Нарушени са и редица разпоредби от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
