Да не се огласява принадлежността към бившата Държавна сигурност на лицата, заемали длъжност в средния ръководен ешалон на Националната разузнавателна служба. Около този текст от закона за досиетата се обедини вътрешната парламентарна комисия.
Татяна Дончева от левицата обясни изключението в закона като гаранция за работата на разузнавачите. В допълнителен параграф комисията предлага да се разпише, че няма да се установява принадлежност към бивша Държавна сигурност з а лицата, заемали или заемащи длъжност като началници на отдели, сектори или секции в две от службите - Националната разузнавателна служба и служба „Военна информация към министъра на отбраната” .
Дончева обясни: „Задграничните си разузнавачи обикновено никоя страна не огласява без да рискува животите им”. Тя допълни обаче, че няма шанс чрез този текст да се скрият широк кръг от лица, защото, ако разузнавачите, които са засегнати от тази разпоредба, заемат или са заемали друга публична длъжност, имената им ще бъдат огласявани, но в другото им качество – например като депутати, министри дипломати, без да се уточнява принадлежността им към съответния отдел или служба. „Това е отстъпление от идеята за пълно отваряне в буквалния смисъл, но не е отстъпление, като се има предвид, че осветляваме съществуващ проблем в една от тези служби, категорична беше Дончева.
Татяна Дончева каза още: „Този проблем е връзката с бившата ДС, която за една от службите се оказа прекалено голяма на 17-та година от прехода. Ръководствата на тази служба носят отговорност дори в това, че не са предвидили, че този ден ще дойде”. Тъкмо затова според Дончева е нужно веднага да се започне работа по закон за спецслужбите.
Лидерът на ДСБ Иван Костов обаче направи друго тълкуване на новия текст: „Този текст обезсмисля и взривява закона, категоричен беше Костов. „Ако някой е бил сътрудник на ДС и сега е народен представител или посланик в НАТО, вие няма да разберете никога”.
