На 7 април Православната църква отбелязва паметта на преподобни Георги Митилински (има и друг св. Георги Митилински, който се чества на 16 май).
Свети Георги, митрополит на Митилин, водил монашески живот от младостта си, като се усъвършенствал духовно предимно в добродетелта на смирението. По време на царуването на император Лъв Исаврянин (716 – 741 г.) светецът претърпял гонения от иконоборците и се сподобил със званието "Изповедник" за вярата.
По време на царуването на император Константин VII Порфирородни (Багренородни) (780 – 797 г.), свети Георги бил въздигнат на епископската катедра на град Митилин, разположен на остров Лесбос.
Житието на светеца сияело от целомъдрие и чистота и наподобявало живота на ангел. Той имал дарбата да върши чудеса, да гони нечисти духове и да лекува нелечими болести. Отличавал се със своето милосърдие и щедро помагал на всички нуждаещи се.
В края на живота си през 815 г., по време на царуването на иконобореца Лъв Арменец (813 – 820 г.), светият архипастир се проявил като смел Христов войн и не се поколебал пред всички да изобличи императора и патриарха иконоборец за техните еретически заблуждения.
Светителят, независимо от преклонната му възраст, бил прогонен и заточен в Херсон, където починал след 820 г.
В часа на смъртта му в небето над град Митилин изгряла ярка звезда.
Свети Георги, митрополит на Митилин, водил монашески живот от младостта си, като се усъвършенствал духовно предимно в добродетелта на смирението. По време на царуването на император Лъв Исаврянин (716 – 741 г.) светецът претърпял гонения от иконоборците и се сподобил със званието "Изповедник" за вярата.
По време на царуването на император Константин VII Порфирородни (Багренородни) (780 – 797 г.), свети Георги бил въздигнат на епископската катедра на град Митилин, разположен на остров Лесбос.
Житието на светеца сияело от целомъдрие и чистота и наподобявало живота на ангел. Той имал дарбата да върши чудеса, да гони нечисти духове и да лекува нелечими болести. Отличавал се със своето милосърдие и щедро помагал на всички нуждаещи се.
В края на живота си през 815 г., по време на царуването на иконобореца Лъв Арменец (813 – 820 г.), светият архипастир се проявил като смел Христов войн и не се поколебал пред всички да изобличи императора и патриарха иконоборец за техните еретически заблуждения.
Светителят, независимо от преклонната му възраст, бил прогонен и заточен в Херсон, където починал след 820 г.
В часа на смъртта му в небето над град Митилин изгряла ярка звезда.
