"Като ми каже някой, че не ме обича, аз не му вярвам". Казва го самата тя - Царицата на комедията, великата Татяна Лолова. И е напълно права. Няма човек, който да не я обича. Присъствието й на сцената, на екрана и сред хората те кара да седиш и да се хилиш с една такава налудничава усмивка, ама не защото си луд, а защото тя дава криле на хората около нея сякаш всеки може да лети.
"Свикнала съм да давам. А когато даваш – не остаряваш". Нима някой може да я опише по-добре. Тя е толкова ярка, че сама говори за себе си. Излишно е някой да я хвали. Отново е права. Тя не остарява. Днес става на 87 години, но носи душа - лека като на дете.
"Не съм звезда, аз съм слънце". Тя е истински властелин на комедията и сатирата. Не е звезда, а много повече и го знае, защото е специална. Тя е легенда - неповторима и недостижима.
"Не можеш сам да седиш и да се обичаш. Обичат се две насрещни същества". Нея я обичат милиони, защото обича първо тя. Татяна Лолова е същинска фурия, която се раздава до край. Отдадена е на "работата", на живота, на хората, на комедията. За нея нищо не е просто работа, просто живот, за нея няма дори намръщени хора. Тя е дамата с розовите очила и разпръсква лъч от тази позитивна светлина, която има в изобилие.
Татяна Лолова е родена на 10 февруари 1934 г. в София. Майка ѝ е от руско-украински произход, а баща ѝ Желязко Лолов е счетоводител, но неговият братовчед съименник е известен театрален актьор в Пловдив. Татяна Лолова завършва актьорско майсторство през 1955 г. в класа на професор Стефан Сърчаджиев. Следва заедно с Ицхак Финци, Григор Вачков, Никола Анастасов и други забележителни актьори. През 1955 – 1956 г. играе в Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе. През 1957 г. става първата актриса, официално назначена в новоформираната трупа на Сатиричния театър, където играе до 1976 г. От 1977 – 1989 г. е в театър „София“. И отново в Сатиричния театър (от 1989). Играе и на сцената на Театър 199, където отбеляза 10 години на хитовия моноспектакъл „DUENDE“ по текстове на Румяна Апостолова, Лорка и др., режисьор Съни Сънински – в историята са записани над 300 изиграни представления в България и чужбина. Пак там играе в постановките: “Старомодна комедия” от Алесей Арбузов и “Нищо не помня” от Артър Милър.
Има множество награди: Заслужил артист (1972); Народен артист (1986); Орден „Кирил и Методий“ – III степен (1963); „Награда на Съюз на артистите в България за женска роля“ за (Лиди Василевна) в постановката „Старомодна комедия“ (1977); „Награда на Съюз на артистите в България за женска роля“ за (Уини) в постановката „Щастливи дни“ (1992); „Аскеер за женска роля“ за (Уини) в постановката „Щастливи дни“ (1992); „III награда за актьорско майсторство“ на I национален преглед на камерните театрални постановки (Враца, 1977); Наградата за женска роля за ролята на (Ангелина) в филма Авантюра на фестивала Златната ракла (1992); Орден „Стара планина“.
"Свикнала съм да давам. А когато даваш – не остаряваш". Нима някой може да я опише по-добре. Тя е толкова ярка, че сама говори за себе си. Излишно е някой да я хвали. Отново е права. Тя не остарява. Днес става на 87 години, но носи душа - лека като на дете.
"Не съм звезда, аз съм слънце". Тя е истински властелин на комедията и сатирата. Не е звезда, а много повече и го знае, защото е специална. Тя е легенда - неповторима и недостижима.
"Не можеш сам да седиш и да се обичаш. Обичат се две насрещни същества". Нея я обичат милиони, защото обича първо тя. Татяна Лолова е същинска фурия, която се раздава до край. Отдадена е на "работата", на живота, на хората, на комедията. За нея нищо не е просто работа, просто живот, за нея няма дори намръщени хора. Тя е дамата с розовите очила и разпръсква лъч от тази позитивна светлина, която има в изобилие.
Татяна Лолова е родена на 10 февруари 1934 г. в София. Майка ѝ е от руско-украински произход, а баща ѝ Желязко Лолов е счетоводител, но неговият братовчед съименник е известен театрален актьор в Пловдив. Татяна Лолова завършва актьорско майсторство през 1955 г. в класа на професор Стефан Сърчаджиев. Следва заедно с Ицхак Финци, Григор Вачков, Никола Анастасов и други забележителни актьори. През 1955 – 1956 г. играе в Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе. През 1957 г. става първата актриса, официално назначена в новоформираната трупа на Сатиричния театър, където играе до 1976 г. От 1977 – 1989 г. е в театър „София“. И отново в Сатиричния театър (от 1989). Играе и на сцената на Театър 199, където отбеляза 10 години на хитовия моноспектакъл „DUENDE“ по текстове на Румяна Апостолова, Лорка и др., режисьор Съни Сънински – в историята са записани над 300 изиграни представления в България и чужбина. Пак там играе в постановките: “Старомодна комедия” от Алесей Арбузов и “Нищо не помня” от Артър Милър.
Има множество награди: Заслужил артист (1972); Народен артист (1986); Орден „Кирил и Методий“ – III степен (1963); „Награда на Съюз на артистите в България за женска роля“ за (Лиди Василевна) в постановката „Старомодна комедия“ (1977); „Награда на Съюз на артистите в България за женска роля“ за (Уини) в постановката „Щастливи дни“ (1992); „Аскеер за женска роля“ за (Уини) в постановката „Щастливи дни“ (1992); „III награда за актьорско майсторство“ на I национален преглед на камерните театрални постановки (Враца, 1977); Наградата за женска роля за ролята на (Ангелина) в филма Авантюра на фестивала Златната ракла (1992); Орден „Стара планина“.
