Екип от български лекари от Националната кардиологична болница е спасил живота на възрастна жена с изключително тежки усложнения след прекаран инфаркт, при каквито 85% от пациентите загиват. Медиците решават да рискуват и да оперират за байпас без предварителна коронарография и на биещо сърце. Кардиохирургът, извършил операцията, д-р Владимир Коларов разказа в предаването „Най-добрите лекари“, че към момента не е срещал в медицинската литература подобен случай и вероятно ще го публикува в международни медицински научни издания. По думите му подобни операции биха могли да увеличат шанса за оцеляване на пациенти, при които са настъпили определен вид усложнения след прекаран инфаркт. Ето какво разказа д-р Коларов пред водещата Лили Ангелова:
Водещ: Д-р Коларов, какво означава кардиохирургия на сляпо?
Д-р Коларов: По принцип сърдечните операции от този тип, когато се поставя байпас, на пациентите се прави предварително интервенционална процедура, диагностична коронарография, която визуализира кръвоносните съдове на сърцето. Така се диагностицира къде са местата на стеснения, на запушвания, които предполагат необходимостта от допълнително кръвоснабдяване, било то чрез допълнителни интервенционални процедури или чрез т.нар. байпас и едва след това се извършва самата оперативна интервенция на базата от резултатите. В конкретния случай обстоятелствата наложиха такава операция за байпас да се извърши на една пациентка в крайно критично състояние, без да се направи коронарография.
Водещ: Защото нямахте време ли?
Доц. Коларов: Да. Това беше една възрастна, 84-годишна жена, която преди няколко часа беше получила инфаркт вкъщи. Докарана е до нашата болница в интензивното кардиологично отделение. Няколко минути след постъпването й е настъпило разкъсване на сърдечната стена на мястото, където е полученият преди това инфаркт. Разкъсването е предизвикало изливане на кръв в пространството между сърцето и заобикалящата го сърдечна торбичка, т.нар. перикард. Излизащата течност и увеличаващото се количество притиска самото сърце и не позволява то да се съкращава. Внезапно, след външна компресия, сърцето спира, без да може да се възстанови функцията му след това. При първите белези, при които колегите са установили, че има такъв процес на събиране на кръв в перикарда, ние взехме незабавно решение пациентката да бъде въведена в операционната зала и да бъде оперирана, без да има време да се извърши това изследване коронарография. Така ние я оперирахме по спешност, много бързо се отвори гръдната стена, достигна се до сърдечната торбичка, отвори се и излезе огромно количество съсирена кръв, която притискаше сърцето. В момента, в който го освободихме, то започна отново да работи.
Водещ: Такава операция за пръв път ли правите, поемайки този риск?
Д-р Коларов: Да, за пръв път.
Водещ: Обикновено в такова състояние какъв процент от пациентите оцеляват?
Д-р Коларов: Близо 85% от пациентите в това тежко състояние загиват. По-голямата част от пациентите изобщо не могат да достигнат до болнично заведение. Тези, които стигнат до болница, която пък не разполага с възможност веднага да се реагира на притискане на сърцето от изливането на кръв… Всъщност в 90% от случаите загиват.
Водещ: Как обаче се решихте да поемете риска?
Д-р Коларов: В нашата клиника имаме доста голям опит с пациенти в това състояние. Този натрупан опит ни позволи да се наема да извърша такава оперативна интервенция, без да имам предварителна коронарография, но на базата на данните, които имах предварително. Пациентката щеше да загине в интензивното отделение и реших да извърша байпас на артериите, без предварително те да са локализирани точно чрез коронарография.
Водещ: В учебниците по медицина има ли описани такива случаи?
Д-р Коларов: От първата справка, която си направих в медицинската литература, не можах да срещна такъв случай, цитиран някъде. Говорим за операция без използване на изкуствено кръвообращение, на биещо сърце. Аз забравих отначало да уточня, че тази операция се направи без самото сърце да се спира по време на операция, както се прави стандартно при конвенционалния байпас. Не съм срещал в медицинската литература, нито пък от данни в страната.
Водещ: След като казвате, че тази операция е уникална за България, а може би и за света, не е ли редно да съобщите за нея на международните ви партньори в дружествата по кардиохирургия?
Д-р Коларов: Да, естествено че възнамеряваме. Скоро наближава един наш форум - на Българската асоциация по гръдна и сърдечно-съдова хирургия. През май в Пловдив смятаме да презентираме този случай на колегите от България и съответно след още малко проучване, което искам да направя в световната литература, за да видя дали има описани такива случаи или ако са много малко, естествено да го публикуваме в някои международни издания или да го презентираме на международен форум в нашата дисциплина.
Водещ: Възможно ли е вашата операция да промени статистиката и с приложението на тази операция шансът за оцеляване на пациентите в такова състояние да се увеличи?
Д-р Коларов: Естествено. Факт е, че тази операция е направена и пациентката е изписана благополучно. Две седмици след операцията тя си беше вкъщи в добро състояние. В случая това е начин, с който може да се помогне точно на тези пациенти с това усложнение, настъпило след инфаркт.
Водещ: Изглеждате много развълнуван от тази операция. След като тя приключи, какво си казахте с колегите от екипа?
Д-р Коларов: Да. Всички се поздравихме, естествено. Това беше един съботен ден. Всички дойдохме от вкъщи специално за операцията, не беше в рамките на работното време и всички бяха много щастливи, особено когато изписвахме пациентката.
Цялото интервю с д-р Коларов може да чуете тук.
