Българинът яде по-малко кисело мляко от преди 15 години
Българинът яде по-малко кисело мляко от преди 15 години / netinfo

Драстично е намаляла консумацията на традиционното българско мляко, каза националният консултант по хранене доц. Стефка Петрова по време на дискусия, посветена на храненето на българина. По думите й преди 15 години българинът е приемал по 180 грама мляко на ден, а сега - по 80 грама.

Дискусията е организирана по повод на Световния ден на храните - 16 октомври, който се отбелязва за 61-ви път и за първи път у нас. Тази година Световният ден на храните преминава под мотото "Инвестиране в селското стопанство за осигуряване на храни". Дискусията се организира от Координационния съвет на Националния план за действие "Храни и хранене" 2005-2010 г.

През последните 15 години българинът е увеличил консумирането на растителни и животински мазнини, на сол и захар, и на високомаслени млека за сметка на пресните плодове и зеленчуци през зимата, на риба, на пълнозърнест хляб, витамини и минерали, допълни доц. Петрова. Консумирането и достъпът до пресни плодове и зеленчуци са в много тясна зависимост от икономическата ситуация в страната, коментира тя. През зимата българинът консумира 5-6 пъти по-малко пресни плодове и зеленчуци в сравнение с лятото.

Липсата на протекционистична политика по отношение на производителите на плодове и зеленчуци води до понижената консумация на тези храни или до набавянето им в консервиран вид. В световен мащаб достъпът на хората до пресни плодове и зеленчуци не е осигурен поради липсата на достатъчно производство и на високите цени, обясни доц. Петрова. По думите й в света има свръхпроизводство на мазнини, захари и храни с висока масленост.

Според данни на Световната здравна организация високата смъртност в страната ни се дължи до голяма степен на сърдечно-съдовите заболявания. България е на едно от първите места в света по смъртност от мозъчен инсулт. Мъжете у нас страдат от мозъчно-съдови заболявания 4 пъти по-често в сравнение с мъжете от останалите европейски държави, каза доц. Петрова. До голяма степен тези заболявания се дължат на ниската консумация на плодове и зеленчуци, на високия прием на мазнини, на злоупотребата с готварска сол и др.