До края на тази година трябва да бъдат подменени всички над 400 000 касови апарати в страната. По груби сметки това ще излезе над 120 млн. лева като разход за фирмите.
Пълната подмяна на касовите апарати заради пробив в софтуера на Национална агенция за приходите (НАП) притесни представители на бизнеса. В момента между 30 и 70% от оборотите изобщо не се отчитат от онлайн системата на приходната агенция. В опитите си да се преборят със сивата икономика и укриването на обороти финансовото министерство и НАП готвят ново утежнение за бизнеса, е мнението на хората от бизнеса.
"Тази наложителна смяна ще доведе до допълнително натоварване на легалния бял бизнес, който ползва касовите апарати действително - с фискална връзка, не укрива данъци и си плаща всички задължения. И в момента работещи, оборотни търговски обекти отчитат нулеви дневни отчети независимо, че би трябвало да имат фискална връзка с НАП", коментира Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите.
"В момента законодателството предвижда смешно ниски глоби за нарушителите, които нямат дисциплиниращ характер. Една глоба от 200 лева просто е нищо при укриване на обороти от десетки хиляди лева. Това е максималната глоба, която понякога се прилага", допълни Кукушева.
Преди няколко месеца бяха въведени изисквания всички търговци поетапно до средата на 2019 г. да усъвършенстват фискалните си устройства, така че да отпечатват QR код на всяка касова бележка и данните за всяка продажба да се отчитат онлайн в НАП. Сега става ясно, че до края на тази година трябва да бъдат подменени всички над 400 000 касови апарати в страната. По груби сметки това ще излезе над 120 млн. лева като разход за фирмите. От Националната агенция за приходите не бяха открити за повече разяснения по темата.
Промяната най-много ще засегне малките и средни предприятия. Пламен Грозданов от "Произведено в България" каза пред Дарик, че ръководената от него организация ще поиска разяснения защо се налага смяната на фискалните устройства.
"Разбираме желанието на министерството и НАП системата да работи както трябва, но не малките и средни предприятия трябва да носят тежестта на всичко онова, което се случва. Не могат да се правят непрекъснато промени и да се изискват нови инвестиции от страна на бизнеса. Необходимо е да се търси решение, което да не натоварва толкова малките и средни предприятия", заяви той.
БГНЕС, архив
Петър Стоянов от Българската асоциация на микропредприятията изрази надежда, че това все пак няма да бъде прието. По думите му това е поредната непосилна финансова тежест за малките предприятия.
"Микрофирмите са основните, които дават заетостта в една държава. При 12 млн. миркрофирми в Европа в България те се движат около 92-96%, което е твърде висок процент. Но никой не обръща внимание на микрофирмите. Европейският съюз има директива, която е озаглавена "Мисли първо за малките". Но никой не мисли, само на приказки", коментира Стоянов.
