Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към август 2025 г. е отрицателно в размер на 5,215 млрд. лв., или 2,4 на сто от прогнозния БВП. Това съобщи Министерството на финансите.
Салдото се формира от дефицит по националния бюджет от 3,4 млрд. лв. и дефицит по европейските средства от 1,815 млрд. лв. От ведомството посочват, че през четвъртото тримесечие се очакват постъпления от втори и трети транш по Механизма за възстановяване и устойчивост в размер на над 4,4 млрд. лв., които ще компенсират натрупания дефицит по сметките за средства от ЕС и текущо ще подобрят салдото по КФП.
БТА припомня, че вчера Фискалният съвет представи прогноза, според която бюджетният дефицит на страната може да достигне 9,4 млрд. лева, или приблизително 5,1 на сто от БВП, към края на 2025 година. По думите на члена на Фискалния съвет Любомир Дацов дефицитът може да достигне приблизително 9,4 млрд. лева или около 5,1 на сто на касова основа към края на годината, ако всички заложени приходи и разходи в бюджета за тази година бъдат изпълнени, включително второто и третото плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост, всички субсидии и грантове, изпълнение на капиталовата програма, както и използването на дерогацията за военни разходи, която бе приета на ниво Европейски съюз.
Приходите, помощите и даренията по КФП към август 2025 г. са в размер на повече от 52,6 млрд. лв. или 58,3 на сто от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 13,3 на сто (6,171 млрд. лв.) спрямо отчетените към август 2024 година. За този ръст принос имат най-вече данъчните приходи, които нарастват c 14,9 на сто ( близо 5,6 млрд. лв.). Неданъчните приходи нарастват с 19,8 на сто ( над 1, 285 млрд. лв.) спрямо отчетените за същия период на 2024 г., а постъпленията в частта на помощите и даренията са по-малко със 708,1 млн. лева.
Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на повече от 43,122 млрд. лв., което представлява 60,9 на сто от разчетените за годината. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски формират 81,9 на сто от общите постъпления по КФП за периода.
Неданъчните приходи са в размер на близо 7,7 млрд. лв., което представлява 64,8 на сто от годишните разчети. Тези приходи се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.
Приходите от помощи и дарения са в размер на близо 1,772 млрд. лева.
Разходите по КФП (вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) към август 2025 г. възлизат на повече от 57, 876 млрд. лв., което е 59,8 на сто от годишните разчети. За сравнение, разходите по КФП към август на 2024 г. бяха в размер на 48,172 млрд. лв., като следва да бъде взето предвид, че през февруари 2024 г. има отчетена трансакция по възстановяване на разходи от сметка за чужди средства на Министерството на регионалното развитие и благоустройството обратно към бюджета на министерството в размер на 1,2 млрд. лв. При елиминирането на тази трансакция, с оглед съпоставимост, разходите към края на август 2025 г. нарастват с над 8,5 млрд. лв. (17,2 на сто).
Нелихвените разходи са в размер на повече от 55,8 млрд. лв., което представлява 60,2 на сто от годишния разчет и ръст (на съпоставима база) от над 7,9 млрд. лв. (16,6 на сто) спрямо отчетените към август 2024 г. Текущите нелихвени разходи са в размер на над 49,635 млрд. лв. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на близо 6,122 млрд. лв. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 45 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 762,5 млн. лв. (47 на сто от планираните за годината и ръст от 240,4 млн. лв. спрямо същия период на 2024 г., което се дължи основно на календара по обслужването на държавния дълг).
Размерът на фискалния резерв към края на август е почти 19,560 млрд. лв., в т. ч. над 17,758 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и близо 1,802 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
