Фондация „Даскал Брънзалов“ ще представи днес нагледно идеята сградите с изключителна архитектурна стойност у нас да бъдат събрани в общ регистър, съобщи БНР.
Табла с информация ще покажат как една сграда, може да бъде описана, за да се съхранят данни за нейната история. Изкуствоведи ще дадат примери с други сгради, които нямат статут на паметници на културата, но заслужават да бъдат включени в регистъра.
Компилация от иновативни арт проекти в Къщата на Архитекта
„Каузата на фондацията е да опази всичко българско. Пилотният проект за запазване на сградата на училището в село Хвойна се увенча с частичен успех – успяхме да оправим покрива, но не успяхме да вдъхнем нова живот на сградата“, разказа архитект Кристияна Брънзалова, която застава зад идеята за общ регистър на сградите с висока архитектурна и художествена стойност.
„Няма определен регион на България, където има концентрация на такива сгради. В цяла България, в малките населени места, в селца, които хората рядко посещават, също има такива сгради, които заслужават внимание и заслужават да бъдат опазени. Архитектурата не е само примерите, които виждаме в центровете. Това е бил един от начините хората да показват своя статут, колко са богати. Повечето пищни постройки са в големите градове, но не можем да кажем, че в малките селца не е имало такива места, такива сгради“, коментира арх. Брънзалова.
„В градове, за които се знае, че са наситени със сгради с голяма архитектурна стойност – например в Стария Пловдив, могат да се видят безброй сгради, които се рушат и са абсолютно неглижирани от институциите“, посочи тя.
Реставрират къщата-музей на Константин Величков
„И щом в толкова популярна туристическа дестинация това се случва, може да си представите какво става по-далече от тези места“.
Целта на регистъра е да събира цялата информация за сградата – от историята ѝ през чертежи, историята на архитекта до сегашното ѝ състояние, обясни арх. Кристияна Брънзалова.
Табла с информация ще покажат как една сграда, може да бъде описана, за да се съхранят данни за нейната история. Изкуствоведи ще дадат примери с други сгради, които нямат статут на паметници на културата, но заслужават да бъдат включени в регистъра.
Компилация от иновативни арт проекти в Къщата на Архитекта
„Каузата на фондацията е да опази всичко българско. Пилотният проект за запазване на сградата на училището в село Хвойна се увенча с частичен успех – успяхме да оправим покрива, но не успяхме да вдъхнем нова живот на сградата“, разказа архитект Кристияна Брънзалова, която застава зад идеята за общ регистър на сградите с висока архитектурна и художествена стойност.
„Няма определен регион на България, където има концентрация на такива сгради. В цяла България, в малките населени места, в селца, които хората рядко посещават, също има такива сгради, които заслужават внимание и заслужават да бъдат опазени. Архитектурата не е само примерите, които виждаме в центровете. Това е бил един от начините хората да показват своя статут, колко са богати. Повечето пищни постройки са в големите градове, но не можем да кажем, че в малките селца не е имало такива места, такива сгради“, коментира арх. Брънзалова.
„В градове, за които се знае, че са наситени със сгради с голяма архитектурна стойност – например в Стария Пловдив, могат да се видят безброй сгради, които се рушат и са абсолютно неглижирани от институциите“, посочи тя.
Реставрират къщата-музей на Константин Величков
„И щом в толкова популярна туристическа дестинация това се случва, може да си представите какво става по-далече от тези места“.
Целта на регистъра е да събира цялата информация за сградата – от историята ѝ през чертежи, историята на архитекта до сегашното ѝ състояние, обясни арх. Кристияна Брънзалова.
