Вавилонската кула в Брюксел
Вавилонската кула в Брюксел / netinfo

Радио Дойчландфунк

Когато българският еврокомисар за защитата на потребителите Меглена Кунева участва в публични прояви в Брюксел, тя говори на английски. В крайна сметка тя иска да бъде разбрана. Малцина в европейските институции владеят български.

И преводите на кирилица за българските колеги са изключително трудни, твърди Пиетро Петручи, говорител на Европейската комисия. Той сравнява днешното положение с това в началото на 80-те години: "Аз не съм специалист. Едно нещо е обаче ясно: въвеждането на гръцката азбука бе доста трудно тогава. Нуждаехме се от нова техника, нови форми на работа. Трябваше да купим нови компютърни програми. Това струва пари".

Колко пари точно струва новият български език с неговите сложни букви на кирилица, не е ясно. Известно е само, че всеки гражданин на ЕС плаща всяка година средно между 2 и 3 евро за всички преводи. Общо институциите изразходват един процент от бюджета на ЕС, тоест 1,2 милиарда евро, за тази цел.

Българският, румънският и галският - трите нови работни езика в ЕС, които бяха въведени в началото на годината, отново разпалиха дискусията за цената на преводите в Брюксел.

Евродепутатът от германския Християндемократически съюз Инге Гресле казва: "Защо трябва да документираме пътя до приемането на един закон на всички работни езици? Трябва да се има предвид, че една страница, преведена на 21 работни езика, струва 2700 евро, само една страница. Това означава, че ако имате един закон заедно с предложения за промени от сто страници, той ще достигне цената на малка еднофамилна къща. Трябва да намалим броя на документите, това наистина е належаща задача".

Гресле настоява само крайните варианти на законите да бъдат превеждани на всички работни езици, а междинните варианти да бъдат документирани единствено на английски, френски и на немски, тоест на трите официални езика на ЕС. Всяка страна, която се откаже от по-нататъшните преводи, трябва да може да използва спестените пари за други цели, смята Гресле.

Когато Теодора Лозанова превежда от английски на български, тя се нуждае от специална клавиатура, на която може да пише и на кирилица. Придържам се към времевите рамки за изпълнение на задачите, казва Лозанова. В повечето случаи тя превежда между 5 и 6 страници формат А4 на ден. Това е средното количество в преводаческата служба на комисията.

Твърде малко, смята Инге Гресле: "Продуктивността на преводачите в Еврокомисията намаля драстично, защото всъщност ЕК има твърде много хора за някои езици. Вместо да бъдат ангажирани по-малко хора, работата се разпределя между всички. По-рано имахме много повече преведени страници на ден, отколкото днес. Това означава и че работата се прехвърля старателно напред-назад".

Това не важи за всички преводачи, но за мнозина. В момента Теодора Лозанова се бори и със сложния жаргон на ЕС. Тя превежда главно текстове от сферата на сигурността, вътрешната политика и правосъдието на български. За да получи работата, тя е трябвало да мине през сложна процедура.

Но това също не предпазва Европейския съюз от грешки, разказва Пиетро Петручи: "Ние тепърва открихме, че след голямото разширяване през 2004 година все още имаме значителни проблеми с някои от езиците. Преводачите наистина са добри, но много от тях са живели толкова много години извън родната си страна, че техният език междувременно се е променил. И хора от тези страни ни казват сега, че има малки проблеми с разбирането".

Така че все още има много за вършене, а времето върви. Освен това страната кандидатка Македония има например няколко работни езика, които при влизането й в ЕС автоматично ще се превърнат и в работни езици в ЕС. Дори правителството в Анкара неотдавна поиска турският също евентуално да бъде направен работен език. Едва ли обаче има големи шансове да бъде изпълнено това искане, смята Инге Гресле. /БТА/
Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

България в ЕС