За ползите от сътрудничеството ни с Казахстан

За поколението българи, израснали с мечтата - документирана в ученическите съчинения - да станат космонавти и в най-добрия случай да стигнат поне до Луната, на "първо четене" Казахстан обикновено се асоциира с най-големия в света космодрум "Байконур". Днес към мечтите си българите могат да добавят и потенциалната възможност да разнообразят туристическите си дестинации с космическа разходка за 25 милиона долара от бившия съветски космодрум, който Русия нае от Казахстан след разпадането на Съветския съюз.

Напълно реален обаче е интересът на Казахстан към участието в петролопровода "Бургас-Александруполис", от който България очаква да получава с около 10 млн. долара повече от една космическа разходка годишни постъпления от транзитни такси. Българска делегация, водена от вицепремиера и министър на външните работи на Ивайло Калфин, ще бъде в Казахстан на 3 и 4 септември. Визитата е част от посещението на вицепремиера в трите централноазиатски държави Казахстан, Таджикистан и Туркменистан между 3 и 6 септември. Това е първото през последните десет години посещение на български министър на външните работи в трите държави. То цели да се активизират двустранните отношения със страните от региона, включително в контекста на приетата наскоро Стратегия на Европейския съюз за Централна Азия.

За по-любознателните българи Казахстан е известен с изместването на столицата си от Алмати в Астана по решение на президента на Казахстан Нурсултан Назърбаев още в средата на деветдесетте години. Проектирането на града е възложено на японския архитект Кишо Курокава - име в световната архитектура.

В Астана работи британският архитект Норман Фостър, който е автор на пирамидалния "Дворец на мира и съгласието" и на конусообразния търговско-развлекателен център "Ханскаташатра". В модерната столица на държавата, която се нарежда на девето място в света по територия, се сбъдват мечтите, разказват щастливците. За целта е достатъчно да докоснеш релефното изображение на дланта на президента на страната и да си намислиш съкровеното желание.

В почти космическия град по прогнози на Казахстанския институт по мениджмънт към 2030 година се очаква броят на жителите да стане 1,2 млн.души. Сега там живеят около 538 300 души.

За българските инвеститори, макар и не многобройни, е известна създадената през 2002 г. специална икономическа зона "Астана - новият град". Досега привлечените инвестиции в зоната са 442,6 млрд. тенге, от които са усвоени 239,4 млрд. тенге (средногодишният курс на националната валута е 132,94 тенге за долар).

Астана формира две на сто от брутния вътрешен продукт на Казахстан.

Казахстан се нарежда на 61-во място по Индекс на ръста на конкурентоспособността, изпреварвайки останалите държави от ОНД.

По международна конкурентноспособност България заема 41-во място сред 55 държави.

Международният Фонд The Heritage по Индекса за икономическа свобода определя Казахстан на 113-о място. Русия например заема 122-ро място, а Китай - 111-о. Според Индекса за икономическата свобода България се нарежда на 62-ро място.

През 2006 г. Казахстан е изнесъл 57,1 млн. тона нефт, добити са 27 млрд. куб. м природен газ. Планира се през 2007 г. добивът да достигне 29 млрд. куб. м. През 2006 г. реалният ръст на БВП е достигнал 10,6 на сто, като БВП на глава от населението е бил 5083 долара. Средногодишната инфлация през 2006 г. е била 8,6 на сто. Дефицитът в републиканския бюджет (без отчитането на извънбюджетните средства) е достигнал 0,6 на сто от БВП. Нивото на безработица през 2006 г. е 7,8 на сто (8,1 на сто през 2005 г.) Средномесечната нетна работна заплата за последния месец на периода е достигнала 53 558 тенге.

СЪТРУДНИЧЕСТВО В ЕНЕРГЕТИКАТА

Министерството на икономиката и енергетиката на България оценява като изключително важни отношенията на България с Казахстан в енергийната сфера, като се има предвид, че страната е една от най-богатите на енергоресурси държави в Средна Азия и Каспийския регион. Казахстан е богат на природни ресурси, изчислени на обща стойност 8,7 трилиона долара, и е на трето място в света по петролни залежи след Саудитска Арабия и Ирак. Казахстан е ангажиран с развитието на множество трасета за износ на петрол, тъй като съществуващите петролопроводи нямат необходимия капацитет за потенциалните петролни залежи на страната, възлизащи на 1 млрд. барела.

В Казахстан има повече от 200 полета с петрол и газ. Предполагаемите петролни ресурси, които могат да бъдат извлечени, са изчислени на около 7,8 млрд. тона, а тези с природен газ - 7,1 трилиона куб. м. Предполагаемите ресурси на казахстанския сектор на Каспийския шелф са изчислени на около 13 млрд. тона стандартно гориво.

БУРГАС-АЛЕКСАНДРУПОЛИС

Според българското Министерство на икономиката и енергетиката основният въпрос, свързан с българско-казахстанското енергийно сътрудничество е възможността за транзит на казахстански енергоносители през България. Министерството оценява Казахстан като важен източник за осигуряване на количествата нефт, необходими за реализацията на проекта за нефтопровода "Бургас-Александруполис". В момента Казахстан изнася нефт по новоизградения нефтопровод (КТК) Тенгиз - руското черноморско пристанище "Новоросийск". Очакваното увеличение на добива на нефт в Казахстан и малкото алтернативи за износ, освен през Новоросийск, насочват казахстанския интерес и този на западните компании, разработващи находищата там ("Шеврон" и др.), към строежа на нефтопровода "Бургас-Александруполис", коментира Министерството на икономиката и енергетиката на България.

Казахстан е заявил официално интерес да участва в проекта "Бургас-Александруполис" и чрез своята държавна компания "Казмунайгаз" да купи дялове от България и/или от Гърция. Правителството на Казахстан - на заседание на Съвета за сътрудничество ЕС - Казахстан на 5 април 2006 г. - е определило проекта "Бургас-Александруполис" за приоритетен наред с петролопроводите "Одеса-Броди-Плоцк" и "Констанца-Омишал-Триест".

НАБУКО

Освен значителни нефтени запаси Казахстан притежава и сериозни залежи от природен газ. Основните количества казахстански природен газ на този етап се изкупуват от "Газпром" на цена в пъти по-ниска от тази, на която руската компания продава на европейския пазар. Евентуална тема за дискусии според българското министерство на икономиката и енергетиката са възможностите на Казахстан да стане един от източниците на суровина за газопровода НАБУКО за пренос на природен газ от Каспийския регион и Близкия Изток до Европа (газопровод от Турция до Австрия през България, Румъния и Унгария). Според българското министерство биха могли да се обсъдят и възможностите за доставка на казахстански природен газ за България и ЕС, които да са основа на бъдещи консултации за сключване на предварителни договори. Като се има предвид, че Казахстан в момента развива своята енергийна инфраструктура, български енергийни компании и специалисти биха могли да участват в строежа й.

ТЪРГОВИЯ

Стокообменът между България и Казахстан в периода януари-април тази година възлиза на 8,8 млн. долара. През 2006 г. двустранна търговия е на стойност малко повече от 312 млн. долара, като българският износ е 17,3 млн.долара, а вносът 294,8 млн. долара. През 2005 г. стокообменът е бил на стойност 207,9 млн. долара, а износът и вносът - съответно около 11 млн. долара и 196,9 млн.долара. След 2001 г. стокообменът между двете страни отбеляза изключително голямо нарастване, но е следствие преди всичко на силно увеличените доставки у нас на казахстански нефт. През 2006 г. вносът на нефт възлиза на 282 млн. долара. България изнася за Казахстан преди всичко готови произведения, а внася суровини. Сред водещите стоки в износа на България през 2006 г. са медикаменти, парни турбини, кари-високоповдигачи. България внася от Казахстан сурови нефтени масла, рафинирана мед и медни сплави в необработен вид, памук.

ИНВЕСТИЦИИ, ТУРИЗЪМ

Засега България не успява да привлече инвестиции от Казахстан, показват данни на българското Министерство на икономиката и енергетиката. По данни на БТПП в България са регистрирани 11 смесени дружества, осем дружества със 100-процентно чуждестранно участие и три казахстански търговски представителства. Общият обем на българските инвестиции в казахстанската икономика възлиза на 12,6 млн. долара, от които 0,7 млн. долара - преки. В Казахстан са регистрирани 26 смесени дружества и шест български търговски представителства в сферата на строителството, фармацевтиката и козметиката.

Туристическите връзки между България и Казахстан са слабо развити. Броят на казахстанските туристи, които са посетили страната през 2006 г., възлиза на 3039 души, при 2534 - през 2005 г.

Сред пречките за развитие на търговско-икономическите връзки между двете страни са изискванията на казахстанските фирми за разсрочено плащане, доставки на кредит и изграждане на инвестиционни обекти с финансови средства на фирмите -доставчици на оборудването и технологиите. Пречка са и по-високите митнически бариери за някои експортни български позиции. Вносът в Казахстан от ОНД например се извършва безмитно. (БТА)