Водещи централни банки свалиха лихвите|DarikNews.bg

8 октомври 2008 21:15

Индексите на европейските борси и в САЩ продължават да падат. Водещи централни банки, сред които ЕЦБ, Федералният резерв на САЩ и Банк ъв Ингланд, намалиха основните си лихвени проценти. Във Великобритания правителството обяви план за частична национализация на банки, а премиерът на страната Гордън Браун призова за общ европейски план за спасяване на финансовата система. Международният валутен фонд намали прогнозата си за световния ръст и за водещите световни икономики.

Още преди обяд правителството на Великобритания обяви план за спасяване на банковата система на страната. Британското правителство обяви частична национализация на осемте основни банки в страната и спасителен план от 50 милиарда паунда (64 милиарда евро), предаде Франс прес.

Пакетът от мерки включва и кредитна линия от 200 милиарда паунда за банките, сред които Royal Bank of Scotland и Barclays, съобщи британското финансово министерство. Освен това правителството съобщи, че ще осигури до 50 милиарда паунда, за да закупи мажоритарни дялове в банките, сред които HBOS, Lloyds TSB, Standard Chartered, Abbey и Nationwide Building Society, пише БГНЕС.

Британският министър на финансите Алистър Дарлинг съобщи, че мащабният план за спасяване на банковия сектор, обявен от Лондон е "крачка напред, но няма да бъде единствена", предаде Франс прес. "Не изключвам нищо, ще направим всичко необходимо", заяви Дарлинг.

Въпреки обявения от Лондон план индексите на основните европейски борси продължиха да се понижава по обяд.

Британският премиер Гордън Браун съобщи, че е "поканил" другите държави от ЕС да приемат "европейски план за финансиране" на банковата система. Браун уточни, че "води активни консултации по европейския план за финансиране" и го е обсъдил със френския президент Никола Саркози, чиято страна е ротационен председател на ЕС. Новите предложения на Великобритания се отнасят едновременно за финансирането и наблюдението на банковата система, посочи още британският премиер.

Редица централни банки по света, сред които Федералният резерв на САЩ и Европейската централна банка (ЕЦБ), обявиха понижение на водещите си лихви на фона на задълбочаването на финансовата криза, предаде Франс прес.

ЕЦБ, Федералният резерв на САЩ, централните банки на Канада, Великобритания, Швеция и Швейцария понижиха водещите си лихви при съгласувана акция, според едновременно публикуваните от тях комюникета. Понижението навсякъде бе с 0,5 на сто с изключение на Швейцария, където намалението е с 0,25 процента.

В еврозоната водещата лихва стана 3,75 на сто вместо досегашните 4,25 на сто, в САЩ сега тя е 1,5 на сто, във Великобритания - 4,5 на сто и в Швеция - 4,25 на сто.

Централната банка на Япония не се присъедини към акцията за смекчаване на условията по рефинансирането, но "изрази подкрепата си към тези действия", уточни ЕЦБ. Банк ъв Джапан информира, че няма възможност да смекчи паричната си политика при водеща лихва в момента от 0,50 на сто.

Китайската централна банка, която не участва в днешната съгласувана акция, също реши да понижи водещата си лихва за едногодишните заеми с 0,27 процентни пункта до 6,93 процента.

Международният валутен фонд понижи прогнозата си за световния растеж. Финансовата институция коригира предходната си прогноза от 3,9 процента на 3 на сто в доклади си.

За 2009 г. МВФ прогнозира глобален растеж от 3 на сто срещу 3,9 процента, както предвиждаше преди това. "Според нашите прогнози растежът в световен план ще се забави значително през 2008 г. и леко ще се поднови едва в края на 2009 г.", се казва в оповестения шестмесечен доклад на Фонда.

Международният валутен фонд намали още прогнозите си за растеж в еврозоната до 1,3 процента срещу 1,4 на сто, както прогнозираше преди това и предвижда растеж от едва 0,2 процента през следващата година, сочи шестмесечният доклад на организацията.

МВФ прогнозира растеж от 1,6 процента през тази година в САЩ и 0,1 на сто през следващата. Докладът прогнозира голяма разлика в растежа на двете основни икономики в Европа, като за Германия той е 1,8 процента, а за Франция едва 0,8 на сто.

В Италия ще има отрицателен растеж от -0,1 процента тази година и -0,2 на сто догодина.

Словения ще запази най-динамичен растеж догодина от 3,7 процента, а Ирландия ще регистрира най-рязък спад на БВП до -1,8 процента тази година.

Акцията на централните банки имаше краткотраен ефект на световните пазари. Към 18.00 ч. българско време на валутните пазари двойката евро/долар продължава да бъде около ниво 1,3640.

Зелените пари и еврото обаче загубиха позиции към японската йена заради съмненията, че понижаването на лихвите няма да успее да засили доверието на пазарите.

След влизането на американските пазари доларът падна под ниво 100 йени, а единната валута потъна до 137,49 йени за 1 евро, след като преди това еврото падна до тригодишен минимум от 134,1749 йени.

На стоковите пазари цената на нефта падна до 87,43 долара за барел в Съединените щати и 81,22 долара за барел в Европа. След оповестяването на решението за координираното намаляване на лихвите черното злато пое нагоре, но след това цените се върнаха, основно заради оповестените данни за скок на запасите от петрол в Америка с 8,12 млн. барела.

Другата интересна стока – златото, очаквано задържа поскъпването си след решението за намаляване на лихвите от водещите централни банки и се търгува около 915 долара за тройунция.

На капиталовите пазари разклатеното доверие на участниците на борсите и опасенията от глобален спад, въпреки предприетите по-рано понижения на лихвите, за пореден ден струваха загуби на инвеститорите.

В сряда азиатските пазари преживяха черен ден, като индексът на Токийската борса Никкей 225 се срина с близо 9,4 процента, като основният измерител спадна с 952,58 пункта до 9203,32 пункта. Това е най-големият спад на индекса при затваряне на търговията от "черния понеделник" на 20 октомври 1987 г, когато приключи със спад от 14,9 на сто. Това е и третият най-голям спад на Никкей в цялата история след този от 1953 г., когато индексът е намалял с 10 процента.