Настъпващата промяна в изкупните цени за възобновяема енергия ще изгони китайските инвеститори от България. Това е убеждението на представители на Българо-китайската търговско-промишлена камара (БКТПК), които обясниха как българската държава възнамерява да намали цените, на които ще купува енергия от вятърни и слънчеви електроцентрали до непрактично ниски нива. От търговската камара обясниха също, че начинът на изчисляване на тези цени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) не е прозрачен и че самите цени, които се предлагат, не са базирани на реални изчисления и даже не покриват разходите на инвеститорите.
Според Закона за енергетиката и закона за възобновяемите енергийни източници и биогоривата, всички електроцентрали ползващи възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) задължително се ползват от преференциални цени, когато Националната електрическа компания (НЕК) изкупува произведената от тях електроенергия. Поради по-скъпата технология, както и с цел насърчаването на инвестициите във възобновяемата енергия тези преференциални цени понякога са значително по-високи отколкото цените, на които НЕК купува електричество от конвенционалните топлоелектрическите централи (ТЕЦ). От 1 юли обаче изкупната цена на възобновяема енергия да се намали с между 20 и 30 на сто. Това ще бъде пагубно за чуждестранните инвеститори, като ще намали възвръщаемостта на инвестициите им от 9 на 6 на сто, обясни председателят на БКТПК Виктор Азманов.
Основният проблем е, че не са прозрачни процедурите, нито са ясни критериите, по които толкова драстично ще бъде намалена изкупната цена на електричество от възобновяемите електроцентрали. Докладите, на които ДКЕВР базира своите решения, имат голямо разминаване с много по-мащабен доклад за България и Румъния, правен от световната счетоводна фирма „Делойт" и изчисляването на новите цени не е базирано на някакъв реален механизъм, обясни Азманов.
„Не сме се изстъпили пред Вас, за да Ви обясняваме как на някого му се е намалила печалбата. Не е заложена нормална норма на възвръщаемост, която по някакъв начин да кореспондира на нормата на възвръщаемост в останалите европейски страни. Не може нормата на възвръщаемост в България да е 7 процента, а средната за Европа да е 11-13 на сто и нагоре. Това е невъзможно", каза Азманов.
В България има около 20 китайски фирми, развиващи фотоволтаични и ветроенергийни паркове (т.е. слънчеви и вятърни електроцентрали). 13 от тези фирми вече са заявили, че ще се оттеглят от България, ако спадът в изкупните цени бъде направен. Според запознати в бранша на слънчевите електроцентрали, около половината от всичките инвестиции във соларни централи в България са китайски, равняващи се на 100 милиона евро. Другите големи инвеститори са южнокорейски, които допринасят за около една четвърт от общите инвестиции и също са недоволни от предложенията на ДКЕВР.
Азманов добави, че ако си тръгнат китайските и южнокорейските инвеститори, ще загубят не само самите инвеститори но и общините, в които те са развивали техните електроцентрали, в които общини са инвестирали за инфраструктура, работна ръка и други.
