Бюджетен излишък от 2%, дефицит по текущата сметка от 15 на сто и инфлация от 3,5% през следващата година, прогнозира МВФ. Това каза в предаването „Портфейл” на Дарик ръководителят на мисията на фонда за България – Робърт Хагеман, който беше в България за последната мисия на фонда.
Кои са основните предизвикателства пред бюджет 2007, като първият бюджет на България след присъединяването й към ЕС?
Разбира се, да гарантира, че промяната в механизмите на събиране на данъците например, ще бъде достатъчно ефективно. Говоря най-вече за ДДС, който ще бъде събиран вътре в самата държава, вместо на митниците и ще е необходим период на адаптация, който да гарантира, че в рамките на администрацията няма да има никакви загуби. Правителството е напълно наясно с тези рискове, и мобилизира ресурси и полага усилия, за да избегне загубите. През годините българските власти показаха доста добра дисциплина в ограничаването на разходи, които иначе биха навредили на ефективността на икономиката.
Какви проблеми очаквате да има страната ни при усвояването на структурните и кохезионните фондове?
Не бих казал, че очакваме проблеми, но като се има предвид опитът на другите държави, истинското предизвикателство беше да се демонстрира на ЕС, че проектите, които се планират, са добре измислени, а институциите са способни да ги изпълнят и да доведат приток на фондове, за да се осигури по-пълната им преброимост. Знам, че в България има достатъчно институционни структури, които да отговорят на очакванията на ЕС със способността си да използват фондовете, но не познавам тази сфера достатъчно добре.
Как могат да се избегнат тези проблеми?
Не съм запознат със специфичните проблеми и затова не мога да осигуря адекватен отговор. Необходима е информационна система за потока от фондове, която все още трябва да бъде развивана, и това е едно от нещата, за които настоява ЕК, така че всичко опира до Комисията.
Смятате ли, че в бюджет 2007 има шанс за увеличаване на средствата за здравеопазване?
Бюджетът си има бюджетен формат, не съм запознат с подробностите в сферата на здравеопазването и образованието. Ние винаги сме оказвали натиск на правителството да увеличи ефикасността на разходите за здравеопазването, като се избегнат загубите, измамите или източването. Според нас това беше много успешно през 2006 година, така че доставката на здравни услуги ще бъде осъществена с по-малко пари. Социалните плащания са приоритет, те трябва да са в разумни рамки.
Какви са инфлацията, дефицитът по текущата сметка и излишъкът в бюджета според прогнозите на МВФ? В каква степен тези прогнози са различни от прогнозите на българското правителство?
Мисля, че има общо споразумение за това как трябва да изглежда дефицитът по текущата сметка – да остане около 15% от БВП, за двете години – 2006 и 2007. Следващият въпрос – за бюджетния излишък – както вече казах, бюджетът осигурява излишък от 2 на сто. Очакваме макрорамката, която виждаме, да достигне 2,3% през следващата година в тази сфера. Очакваме инфлацията да продължи да намалява до, вероятно, 3,5 % през следващата година
Каква е приходната част, която очаква МВФ и различна ли е тя от това, което очаква българското правителство?
Методологиите ни са различни. Не мога да ви кажа как точно нашите прогнози се различават от тези на властите. Но виждаме общите приходи до 39,8 % от БВП, а общите разходи – около 37,5 на сто.
Беше казано, че очакванията на българското правителство за приходната част на бюджета са с 360 милиона евро повече от очакванията на МВФ? Откъде идва тази разлика?
Това може да е било вярно в определен момент. Но ние дойдохме тук, за да анализираме състоянието на икономиката, както и настоящото изпълнение на бюджета, и взехме предвид новите мерки – знаете, че акцизите се повишават от 2007 година – очакваме същите приходи и през следващата година.
Кога, според вас, ще е реалистично еврото да навлезе на българския пазар?
Това, което мога да кажа е, че преминаването към еврото е цел на българското правителство, за да се освободите от валутния борд. Като за да се постигне това, трябва много внимателно и да се продължи със структурните реформи, които да помогнат на икономиката да остане конкурентоспособна. Те трябва да постигнат това с внимателен подход, най-малкото, и сроковете за това зависят от промяната на инфлацията през следващите години. Да се правят прогнози не е много конструктивно. Мисля, че е много по-добре да се каже, че има разумна рамка, в която властите могат да приключат със споразумението по валутния борд, и сме сигурни, че те ще проведат необходимата политика, за да го постигнат.
Смятате ли, че за България е рисков периодът след приключването на споразумението с МВФ и преди въвеждането на валутния борд в страната ни?
Този период не е по-рисков от който и да е друг, всяка страна членка на МВФ, е длъжна да премине през годишни консултации, това е преглед на макроикономическите и финансовите политики, и структурните реформи в икономиката. Като се има предвид важността на фискалната политика във всяка държава, и особено България, трябва да се очаква да имаме какво да кажем по въпроса за фискалното изпълнение в България на годишна основа, доколкото България е член на МВФ. Останалите организации също имат важни роли, но МВФ ще продължи, както във всяка държава, да съветва България за това, което ние смятаме за подходяща политика.
Как очаквате присъединяването на България към ЕС да се отрази на покупателната способност на българите?
Не мисля, че присъединяването към ЕС, има много съществено въздействие върху икономическия ръст. То осигурява определени възможности за по-лесно осъществяване на трафик на стоки и услуги, капитал и труд, търговията между отделните страни членки е много по-лесна, и трафикът на ресурси, ако провокира ръст, може само да има положителен ефект върху покупателната способност.
