Малко политическа икономика от Балканите

Сърбия, за разлика от България и Румъния, все още не е член на ЕС. Не е ясно кога ще стане възможно започването на преговори за присъединяване, но страната печели от сегашното си положение.

Според политико-икономическите теории картината на икономическото развитие в големите държави в Югоизточна Европа би трябвало да е ясна: за Румъния и България "европейското бъдеще" стана реалност, когато се присъединиха към ЕС през януари 2007 година. Икономическото им развитие и напливът на инвеститори не са възпрепятствани нито от системните провали в борбата с корупцията в Румъния, нито от липсата на успехи срещу организираната престъпност в България. За западната им съседка перспективите са несигурни: не се знае кога Сърбия ще е готова да започне преговори за присъединяване към ЕС. При това в Белград отскоро във властта се завърна Социалистическата партия (СПС) на Слободан Милошевич, която никога не се е отричала от неговия режим. В тези условия големите чуждестранни компании би трябвало да избягват да инвестират средства в страната.

Действителността обаче е друга. Някои области в Сърбия са пред икономически разцвет благодарение на преместването в тях, най-вече от Румъния, на големи чуждестранни компании. Производители като баварската компания за автомобилни части Draexlmaier (Дрекслмайер) изнасят част от производството си от ЕС, където има висока степен на правна сигурност, за да инвестират в Сърбия. Една от дейностите на Дрекслмайер е доставката на електронни уреди за големите европейски автомобилостроители, производството на които изисква изключително квалифициран човешки труд и не може да се извършва механизирано. За да задържи цените ниски, за баварската компания преместването в страна с ниско заплащане на труда като Румъния през 90-е години е било печеливш ход. Между 1993 г. и 2003 г. компанията е открила там пет фабрики с над 18 000 работници.

Инвеститорът бил доволен, производството в Румъния изглеждало осигурено за години напред. Но след присъединяването на страната към ЕС за Дрекслмайер и други компании възникват трудности.

В Западна Румъния вече има достатъчно работни места, но липсва квалифицирана работна ръка. Отчасти това е последица от многобройните инвестиции, но се дължи и на емигрирането на квалифицирани кадри към страните от ЕС. Още преди присъединяването хиляди румънци са напуснали родината си, за да потърсят по-добри условия за работа и живот в Италия, Испания и други европейски страни. След 2007 г. изселването достига нов връх. В резултат на това инвеститори започнаха битки, в които взаимно си отнемат работниците. В някои фирми месечно напускат до 30 на сто от работниците. Постоянното наемане на нови служители обаче е скъпо и намалява предимствата от ниското заплащане. Отрицателен фактор е и по-бавното развитие на инфраструктурата спрямо икономическия растеж от последните години.

Подобно е положението и в България. В градските центрове и в някои райони около тях, разполагащи с подходяща инфраструктура, вече не работниците трябва да се опитват да запазят работата си, а работодателите - своите работници. Недостиг на работна ръка има и в селското стопанство - тази година са били необходими около 20 000 повече работници, отколкото местният трудов пазар може да предложи. Германските собственици на корабостроителница в дунавския град Русе, поради невъзможността да намерят български специалисти, са намерили отговор в назначаването на 100 виетнамски заварчици.

Според официални данни на българския Национален статистически институт, в чужбина работят около 550 000 българи - висока цифра за страна с население около 7,3 млн. души и отрицателен естествен прираст. Много гурбетчии обаче изобщо не фигурират в статистическите данни.

Сърбия е естественият печеливш от отрицателните процеси в нейните съседки. Все повече фирми, нуждаещи се от квалифицирани работници, се оглеждат за други възможности. Стратезите на Дрекслмайер са открили своята възможност в градчето Зренянин в източната част на областта Войводина. Първоначално компанията е имала проблеми с износа на продукцията си в ЕС, но под натиска на правителството в Белград митническите власти осигуряват безпроблемна експедиция. От пролетта компанията има фабрика и в сръбската част на Банат, в която до следващата година ще бъдат назначени над 1000 работници. Сръбските икономисти се надяват, че това е само началото и че баварската компания ще бъде последвана и от други инвеститори.

Сърбия има още едно предимство като място за инвестиции, което дължи на Милошевич - споразумението с Русия за свободна търговия, подписано през 2000 година. В него са включени повечето важни икономически браншове, включително и автомобилостроителната промишленост, а много инвеститори използват не особено интересния сръбски пазар като трамплин към пазарите в Русия.

Но и без връзката с Русия все повече инвеститори откриват, че Сърбия не отговаря на лошата си слава. Предвид катастрофалната репутация, която балканската държава си изработи по времето на Милошевич, това само по себе си не е успех. През изминалите месеци обаче положението видимо се е стабилизирало. Дори обявената през февруари независимост на Косово не дестабилизира страната, както прогнозираха някои политици в Белград.

Новото правителство на Демократическата партия (ДП), начело с Борис Тадич, може да управлява само с помощта на СПС, но никой в икономическите кръгове не се притеснява от това. През последните години СПС често се е доказвала като прагматичен клуб от бизнесмени, чиито членове се стремят винаги да са най-силните играчи. В момента предимството е на страната на Тадич и неговата прозападна политика и ръководството на СПС си позволява известно поевропейчване на възгледите си. То ще трае поне дотогава, докато осигурява участие на партията във властта и никой не изисква от нея да се откаже от своето минало. Това поведение на СПС е политически съмнително, но безспорно благоприятно за икономическото развитие на страната, защото политически пребоядисаните социалисти подкрепят ратифицирането на Споразумение за стабилизиране и асоцииране с ЕС. Големи западни компании са планирали инвестиции в Сърбия, ако Белград, който има стабилни договорни споразумения с Брюксел и в дългосрочен план улеснява безмитния износ на стоки за ЕС, ратифицира това споразумение.

След последните избори надеждите за икономически просперитет са свързани най-вече с областта Войводина, най-развитата част на страната. В тази северна провинция с благоприятно разположение, предвидливи кметове и умели общински власти отдавна привличат западни компании, като предлагат бързи и освободени от бюрократични пречки процедури при установяването им.

Познат в цяла Сърбия пример е кметът на градчето Инджия Горан Жечич, който насърчава изграждането на промишлена зона и с изгодното си за компаниите управление вече е привлякъл много големи фирми в своя град. Наскоро той възторжено обяви, че индийска софтуерна компания ще инвестира близо 600 млн. долара в неговата община. За оптимизма допринася и оповестеното през юни решение на Даймлер (Daimler AG) да построи завод за 800 млн. евро в унгарския град Кечкемет, само на 100 км. от северната сръбска граница.

Западни инвестиции се насочват дори към сравнително слабо развитите южни провинции на Сърбия. Там все още липсват изградени промишлени зони и предприемчиви общински ръководства, но Югът може да предложи на инвеститорите, ако си позволим да сме цинични, мечтано висока безработица и едно ограничено в

собствената си държава население, което още дълго време няма да има достъп до трудовите пазари на ЕС. Докато брутната работна заплата в Северна Сърбия е около 360 евро, то в Южна е едва 250 евро, а в Македония и Босна и Херцеговина - дори по-ниска. В столицата Белград обаче чуждите компании често срещат препятствия. Сръбските олигарси и техните политически помощници държат града в здрава хватка. Дори "прозападната" ДП е дълбоко затънала в корупция. Западни търговски вериги, каквито в момента почти няма в Сърбия, търпят неуспех още с намирането на подходящ парцел. Някои от години търсят безуспешно. Според местен източник, в Белград има малко подходящи парцели, за местните олигарси е детска игра да попречат на чуждестранните си конкуренти да придобият терени, а антимонополното законодателство почти не функционира. Към това се прибавя и проблемът за неясната собственост на много парцели. В редица случаи инвеститори придобиват земя от продавачи, които не са имали право да я отчуждят.

Някои от инвеститорите играят играта, плащат "такси за ускоряване на процедурите" на отделни служители и подхранват алчността на бюрократите. Други се оттеглят в провинцията и припечелват добросъвестно.

Дрекслмайер, постоянно търсеща нови места, отива по-далеч. В началото на юли правителството на Косово обяви, че баварската компания възнамерява скоро да открие производство в Прищина. Съобщението предизвика сензация, защото досега малцина са се осмелили да се "хвърлят" в някогашната размирна провинция. Компанията обаче потвърди съобщението като заяви, че през август 2008 г. ще започне пилотен проект в столицата Прищина, ангажирайки първоначално 100 работници. Ако опитът е успешен, през следващите години ще бъдат открити още стотици работни места.