Петя Бахарова, 24.01.2005, сп.ТЕМА
На 21 януари първото частно национално радио „Дарик” стана на 12 години. По традиция зад микрофоните на медията застанаха известни личности от българския политически и културен живот. Сред участниците в програмата бяха актрисата Мая Новоселска и режисьорът Теди Москов, Татяна Дончева от БСП, СДС-лидерката Надежда Михайлова, финансовият министър Милен Велчев, главният секретар на МВР Бойко Борисов, премиерският говорител Димитър Цонев, Мирослав Севлиевски и Емил Кошлуков от „Новото време”, най-постоянният „водещ” за последните три години - министър Николай Василев, и много други. Тази година медията стартира и европейска инициатива „12 години Дарик радио - 12 европейски звезди”. Всеки месец в ефира на станцията ще бъде представяна по една от държавите членки на ЕС. Междувременно бе обявен и „Гласът на годината” на Дарик, който е новинарят Людмил Кърджилов. Слушателите пък посочиха Ахмед Доган за политик на прехода, а президентът Първанов - на 2004 г.
Г-н Радев, на рекламния билборд за рождения ден на „Дарик” са снимани деца от 1- до 12-годишна възраст. Как медията ви навлиза в тази тийнейджърска възраст?
Може би ще ви разочаровам, като кажа, че броенето на годините показва все още инфантилността на медиите, а и на капитализма в България. Най-старите частни компании в България през 2005-а стават на 15 години. А погледнете Западна Европа, където има компании, създадени през ХVII век примерно. Те не се таралежат със своята възраст, а ние още не сме се нарадвали на собствената си независимост. Ако трябва да съм съвсем искрен, отбелязването на рождените дни е по-скоро отговор на някакви очаквания от хората, защото всички правят нещо за своята 12-та годишнина. Преди 12 години например в България едновременно тръгнаха шест радиостанции.
Как се разви радиобизнесът през тези години?
Това съм го казвал и за 11-годишнината на „Дарик”, и за 10-, и за 9-годишнината. Още като се създаде радиобизнесът като подотрасъл на медийния сектор, той беше един от най-конкурентните. И в момента е такъв, защото в страната има над 400 радиостанции. Дори се наблюдава предел на насищане, пък и като че ли вече интересът към радиостанциите не е толкова голям. Тези, които имаха интерес, вече са в този бизнес. Мога да кажа, че процесът по-скоро отива към някакво статукво. Смятам, че радиобизнесът в България е едно от малкото неща, които нямат нужда от сертификации и европейски стандарт, защото в някои аспекти ние сме доста по-напред. Още повече, че със сега действащата правна регламентация в България е по-лесно да направиш голямо количество тв станции, отколкото радио. Защото техническото средство за разпространение на телевизиите е кабелът, а той реално е неограничен, докато радиостанциите излъчват програмите си само по ефир. От тази гледна точка телевизиите приличат на вестниците.
Какво е качеството на радиостанциите у нас?
Смятам, че продукцията, която звучи в българския ефир, е относително качествена. Конкуренцията е бясна и това принуждава собствениците на медии да търсят по-доброто, да инвестират в нови технологии. А в имена инвестират ли собствениците на радиостанции?
През последните 1-2 години май няма новоизгряла радиозвезда?
Не съм много съгласен с вас. Мога да ви изброя имената на няколко телевизионни звезди, които и до ден-днешен са на работа в „Дарик” или пък са излезли от радиото. Това са Ники Кънчев, който продължава да работи в „Дарик”, Мартин Карбовски, Ирина Алексиева също. Те са реални тв звезди, които са произведени като медийни хора в радиото. Сигурно има още много.
Конкурентът на „Дарик” „Хоризонт” ли е?
Като няма друг пред теб, естествено, че това е конкурентът. Тук обаче има определени специфики - едно е програмно-продуктовото създаване на „Дарик” и на „Хоризонт” и съвсем друго техническите средства за разпространение. За разлика от „Дарик” „Хоризонт” има 7-8 канала повече за разпространение на програмата. Тоест те имат един чисто физически ръст, който е непробиваем. Досега не е направено нито едно социологическо изследване, което да показва колко например от слушателите на „Хоризонт” слушат програмата в западноевропейския обхват, където единствено „Дарик” излъчва. Тогава данните биха били много по-различни. Пак казвам - става дума за физическо предимство. И е профанизиране, когато казват - ето как се състоя битката между БНТ и bTV и как bTV удари в земята държавната телевизия, а пък при радиостанциите частното национално радио не можа да бие „Хоризонт”. Това стана по простата причина, че средствата за разпространение не са изравнени.
Рекламодателите съобразяват ли се с това?
Рекламодателите са разумни хора и разбират, че по-модерното радио, онова, което слушат хората с пари, е „Дарик” и затова за 2004 г. имаме 500% повече приходи от рекламата, отколкото „Хоризонт”, които са с милион и половина приходи.
Неведнъж сте изтъквал, че основният проблем във вашия бизнес е подбиването на цените на рекламите от малките радиостанции. Каква е ситуацията сега?
Има радиостанции, за които е комплимент да бъдат наричани такива. Те по-скоро са включени магнетофони в ефир и поради тази причина са много евтини като издръжка. Те могат да продават рекламното си време и по 1 лев. „Дарик”, „Хоризонт”, големите вериги като FM+ са абсолютно коректни на пазара и в това съм убеден. Всички ние сме направили големи инвестиции и знаем колко струват нещата. Истината е, че когато направиш евтина програма, ти си евтин и на пазара, ставаш част от многото. Реално забележимите радиостанции в България са 5-6 от гледна точка на национален мащаб.
Защо въпреки това многобройните радиостанции оцеляват?
Няма друго обяснение от това, че те работят в сивата икономика. Те са с абсолютно непрозрачни счетоводни документи, непрозрачни приходи и т.н. И това може да се спре елементарно. Независимо какъв е правният статут на компанията, която е получила лиценз за радиоразпръскване, тя трябва да бъде задължена да публикува балансите си - както всички останали акционерни дружества. И когато три години тази компания има отрицателен баланс, тя се затваря. Дори виждам вече едно изхитряване на контролните органи като СЕМ, КРС, на които им е много по-лесно да работят с видимите радиостанции, които имат репутация и авторитет. Докато останалите трябва да ги издирят, да им блокират сметките, а там примерно има три лева.
Как ще процедира „Дарик” около предизборната кампания тази година?
Както е добре известно от 12-годишната ни история, дойдат ли избори, всички слушат „Дарик”. Радиото успя през тези доста трудни години да направи ефира си равно достъпен. Няма да изневерим на себе си и сега.
А вие персонално ще участвате ли в изборите?
Да, като разписвам хонорарите на репортерите, които ще отразяват кампанията. А ако се интересувате за бизнес партията и т.н. - отговорът ми е не.
По какъв начин радиобизнесът може да се разрасне в България?
Възможностите за растеж са само две, защото този тип бизнес е на статуквото. Т.е. стигаш едно ниво и поради физическата невъзможност на аудиторията в България от 8 милиона да стане 80 милиона имаш възможност или да инвестираш в други медии, или да търсиш повторение на същия успех извън границите на България.
И вие към коя от възможностите сте се насочил?
Изследвам ги и двете.
