20 години Дарик радио

Капитализмът е състояние на духа, не на обществото, твърди Радосвет Радев

16 юли 2005 13:23

16.07.2005, в. Стандарт

„Ти си печалбар, пе-чал-бар!” - натъртват му дни наред началниците, за да се запечати завинаги в неговото съзнание. Малко след това наказват Радосвет „за печалбарство”, като доказателство разнасят по коридорите на Радио София хонорарния му лист, който бил стряскащ за всеки партиец. През 1987-а той заработил 6000 лв., т.е. по 500 лв. на месец плюс 250 лв. заплата. Това правело 750 лв., а толкова била заплата на заместник-министър по онова време. „А аз се скъсвах от бачкане седем дни в седмицата и освен за „Добър ден”, работех за „Хоризонт” и предавания за чужбина”. Спомените от онова време връхлитат българския Берлускони, както го наричат и приятели, и врагове. Дали е с мащабите на западняк или не, тепърва ще се види, но Радосвет Радев е сред символите на журналистиката след 1989. Както са Крум Благов и неговият „Репортер 7”, Петьо Блъсков и „168 часа” така и Радосвет Радев с Дарик.

Капитализмът не е състояние на обществото, а на духа, знае той оттогава. И при социализма хората са могли да бъдат „печалбари”, като работят денонощно - дали ще правят вафлички, копчета или допълнителни репортажи, няма значение. И тогава имаше хора, които просто не можеха да понасят "равната бедност" и се опитваха отчаяно да създадат свой по-различен свят.

За да получи лиценз за частно радио, Радосвет според изискванията на закона напуска държавната медия и на практика последен стартира от всички шест лицензирани на конкурса през 1992. Иска да изпипа всичко.

Първо взема $300 000 кредит за техника и сграда. Наясно е, че няма да прави музикално радио, идеята е да стартира радио, където се създава журналистика. Кани най-добрите от екипа на „Добър ден” - Пролет Велкова, Людмил Кържилов, Мария Кутева, Владимир Танев. Те тръгват с него, „рискът бе за тях, аз знаех, че ще успея”. Още в началото са наясно, че той е лидерът, собственикът. Неговата философия на управление се оказва вярната много бързо.

Стартират през януари 1993, година по-късно са най-слушани в София и четвърти в България. Радосвет дори продължава да води икономическо предаване. Нещата вървят като по ноти, но идва есента на 1996-а. Репортерите усещат във въздуха, че предстоят трусове. Дарик просто чака момента на пробива си, но никой не е предполагал, че ще ги изстреля на върха.

Поредица събития в рамките на десет месеца правят Дарик +1. Почва се с провала на Пирински в опита му да стане президент. Но главното предстои. София и страната са залети от двуседмични протести срещу правителството на Виденов. Дарик денонощно е по площадите. Дори спортната редакция се включва в работата на останалите екипи. Хората го наричат Гласът на България. „Дарик бе там, където другите ги нямаше. В държавното радио имаше тежка цензура, ако не бе така, нямаше да пробием или поне нямаше да стане толкова бързо. Това бе сериозната ни заявка за място в националните медии”, признава откровено създателят днес. Но признава и друго - силата на БНР.

Бил в Бразилия и Чили, и на една среща в бразилска радиостанция разбрал за силата на БНР. „Бях свидетел колко изключително полезно за България е БНР. Благодарение на него в студиото един бразилец спомена без запъване трудните за произнасяне имена на 5-6 български изпълнители и композитори на класическа музика от най-висока класа. Беше фантастично и си дадох сметка колко много би загубила България, ако го нямаше националното радио”.

Колко далеч може да стигне един журналист, почнал с репортажи за 20 лв., е видно от съдбата на човека от Дарик. Въпреки че радиото е най-известната и ефектна част от неговия бизнес, той е само 20% от цялата му предприемаческа активност. След 1997-а радиото се оказва тясно и той се впуска в свободния български пазар. Днес бизнесът според Радев е по-успокоен, движи се плавно и еволюира без истерии. Преди седем години това било немислимо. Предприемачите били топка нерви, а работата им поредица „удари”- някои успешни, други фатални. Духът на парите днес владее положението тотално.

Влюбва се на 40

Преди пет години среща Дима, жената, която днес е негова съпруга. „Заживях с нея, когато бях на 40, а един мъж на тази възраст може да различи доброто от лошото, искреното от изиграното. Влюбих се точно на 40 и зная, че получих редкия шанс да съм щастлив. Затова ги обичам”. Става дума за три жени - любимата Дима и двете дъщери –„възрастната” Рада, която е на 4,5, и Света на 3. Но има един проблем. И той е формулиран много ясно от Рада още преди година. Докато го прегръщала една сутрин, му казала сериозно: „Тати, и да дойдеш пак!” И досега не може да се примири с критиката, очевидно малката е намерила ахилесовата пета на бащата и укорът се оказал силен. „Сякаш не съм от това семейство, сякаш съм нещо като техните баби, които не живеят с тях, но идват, и това винаги им е приятно. Това - в рамките на шегата. Прекрасни са по много причини. Просто ме обичат и в замяна не искат нищо, дори не искат да сменям реда на новините, а това вече е много хубаво”. „Двете госпожици обаче правят „свиждания” в Дарик. На практика обхождат почти всички етажи и дори се изкушавали да хванат микрофон. Дали ще станат репортерки? „Господ знае, никога не бих опитвал да влияя на намеренията им!” Това казва днес Радосвет, но никой не знае какво би се случило след десет години. Обикновено либералните бащи често се превръщат в главоболни за порасналите си деца.

Радиото, звездите, политиката

Според изследване на НЦИОМ, което разбуни духовете преди шест месеца, на въпрос „Кой е най-авторитетният български бизнесмен?” Радосвет Радев зае четвърто място. Окрилен от очевидната си популярност, той с още няколко ентусиасти от средите на бизнеса предложиха бъдещият парламент да има 100, а не 240 депутати. Реакцията срещу подобна идея бе толкова остра, че вдъхновителите на 100-те мандата разбраха, че политиката има други правила, доста различни от останалите. Шефът на „Дарик” обаче запази афинитета си към нестандартните ходове. Вдъхновен от идеята на един чешки депутат, който живял 30 дни с минимална работна заплата, Радосвет даде собствените си средства, за да може обикновено българско семейство да получи депутатската заплата от 820 лв. В рамките на месец семейството записваше всеки разход. Всеки ден „Дарик” отразява живота на Георгиеви от квартал „Света Троица”, имат две стаи, две деца, баба и дядо. „Да живееш като депутат” си заслужаваше най-малкото, за да се накарат хората да дискутират как живеят политиците и как живеят обикновените, които им дават властта.