Без микрофон…с Томислав Русев

Мариела Тошкова, 4.02.2008, Sportal.bg

Той е идеологът, основателят, гуруто на Спортно шоу Гонг и всичките негови разклонения и вариации. Роден аристократ по душа и дела. В Дарик е от самото начало и въпреки многото примамливи оферти остава верен на човека, повярвал в таланта му - Радосвет Радев. Спортът за него е начин на живот, а на Герена все още помнят изявите му със синия екип. В ранното си детство се пробва и в ските по настояване на баща си - Божидар, но разбира, че зимните спортове не са неговата страст, макар че е луд по хокея, но само като зрител. Амбициозен, взискателен към екипа си - неговата цел е винаги №1! Да работиш с него е гаранция за успех, но цената е къртовски труд и хиляди лишения. Обожава трите си деца - Елена, Мартин и Божидар, любящ и грижовен баща и съпруг. Това е Гласът на спорта в България - Томислав Русев - човекът, казващ истината, дори, когато тя не е с най-красивото си лице.

Какво те свърза със спорта?

Всичко. Личният ми живот, професионалният, моите интереси, хобито ми и каквото още се сетиш. От както се помня или гледам мачове, или ги играя, а от 20 години ги и коментирам. Така че спортът е всичко за мен.

Сам ли реши да се занимаваш със спортна журналистика или някой те насочи към нея?

Сам го реших, никой не ме е подтиквал. Нямам в рода си спортни журналисти, нямах и познати в тези среди. Това исках и това започнах да правя. Родителите ми казаха, че съм луд, защото много трудно се пробива в тази професия, но аз и още няколко човека от нашето поколение имахме шанса да хванем луфт и нужда от млади хора след 10-ти ноември. Когато през 90-те години изведнъж се народиха много медии, просто имахме своя шанс да попаднем в този период и да се получи нещо от цялата авантюра тогава.

Не си ли се замислял понякога да се занимаваш с нещо друго, което също би ти донесло удовлетворение?

Завършил съм ВИФ и до ден днешен съжалявам, че не работя с деца. Но не е късно да опитам. Учител по физкултура и треньор по футбол са двете ми специалности, които наистина учех с удоволствие и бих работил с удоволствие. Треньор по футбол на деца е нещо, което наистина бих опитал и съм сигурен, че бих се справил не лошо, да не кажа нещо по-силно.

Ти си от журналистите, които най-много се слушат и несъмнено се ползваш с голям авторитет. Никога обаче не скриваш своите пристрастия. Това помага или пречи в нашата професия?

И двете. До едно време помагаше, защото имаше тръпка, това целяхме тогава, после започна да пречи. Много е трудно да се намери границата, така че хората наистина да са убедени в това, което правим, а ние наистина правим обективна журналистика. Казвайки от кой отбор сме, ние правим обективна журналистика. Много хора обаче остават с резерви, дали това, което казваме е точно така, дали не го изкривяваме през нашата призма, през сините или червените очила, но ако съдим по всички рейтинги, мисля, че хората ни вярват, а това е което винаги сме целяли. Без значение от кой отбор си при нас истината излиза в ефира. Тези, които не вярват си остава за тях, но дори и те ни слушат.

Говорим си за обективност, за истина и в тази връзка има ли според теб платени журналисти в спортa?

Силно се надявам да няма, но не мога да бъда сигурен. Мога да гарантирам за себе си , за моя екип и за журналистите в Дарик радио. Много бързо бих разбрал, ако е така и ще си проличи веднага. Но ще е тъпо да кажа нещо, което е без доказателства. Мнозина мислят, че има платени журналисти, но аз се съмнявам, особено като познавам героите, за които пишем и говорим. Те не са чак такива плащачи, че да стигнат и до нас журналистите.

Ти си може би единственият оптимист по този въпрос, всички са убедени в противното?

Тук в радиото ние се разбрахме и приехме едни правила. Много е лесно и модерно да се говори за платени доктори, платени журналисти, уговорени мачове, но това трябва да се докаже. Сигурен съм, че има и уговорени срещи и платени мачове, може да има и журналисти, но нямаме доказателства. Когато докажем нещо такова, тогава можем да говорим. И тук с цялата си отговорност ще кажа, че ние сме слаби журналисти, щом не успяваме да докажем, че има купени мачове. Но проблемът си е наш. ВВС ни изнесе открит урок как един самозабравил се и пиян човек като Иван Славков може да бъде изобличен. Дойдоха тук, поработиха 2-3 месеца и го свалиха от власт. Ние само лаем без да вадим доказателства. Ако не беше филмът на ВВС, Иван Славков все още щеше да управлява.  Ако вадим доказателства, ако сме по-смели и стигаме докрай, тогава можем да говорим. Но това си е проблем на журналистиката в България като цяло!

Упражнявана ли е цензура върху теб или екипа ти? Случвало ли се е да спрат твой материал?

Не, и това е основна причина да съм 15 години в Дарик радио. Абсолютна свобода в медиите няма. Ние сме едва в първи клас, но и в развитите страни е така. Всеки собственик на медия има свой кръг от приятели, кръг от бизнес партньори, свои интереси и съвсем нормално е отношението към тях да бъде по-умерено. Особено пък държавните медии, които се хрантутят от нашите данъци и пазят задниците на политиците, които ни управляват. Дарик ме спечели, защото за тези 15 години никой не се е осмелил да упражни натиск върху мен. Срещнал съм само два, три погледа накриво. Иначе оставям ключовете си от стаята, паля колата и си тръгвам.

Съвсем скоро отпразнувахте 15-годишен юбилей, кажи ни нещо за Дарик радио и за мястото ти тук?

За тези 15 години аз вече съм се сраснал с радиото. Нищо по-дълго не съм правил, нито съм учил, нито съм работил друго толкова време. Това наистина е страшно много време, но ми харесва. Отказал съм повече от десет други работи  и медии и не съжалявам. Щом съм тук, това ми е паснало. Много си го обичам. Аз съм силно емоционален човек и трудно предприемам промени. От два месеца съм и заместник главен редактор на радиото, освен че отговарям за спорта. Опитваме се да го направим по-мобилно, по-модерно, по-разговорно. Да се скъса окончателно с официалния, строгия стил на държавното радио. Да сме по-близки до слушателите, по-смилаеми. Да ни разбират по-добре, да не сме просто радиоговорители. Ние сме национално радио и още ще се развиваме. Доволен съм, че с връщането ни в Дарик помогнахме рейтингът да скочи и запазихме аудиторията си.

Да имаш спортно радио винаги е било голяма тръпка за теб. След края на Радио Гонг и отново под шапката на Дарик чувстваш ли се по-спокойно?

Отговорът крие две страни. Не е по-спокойно, защото често изпадаме в проблемни ситуации - сблъсък с програмата. Как да предаваме второто полувреме от контролата на ЦСКА и Локомотив (Москва) или Левски и Стяуа, а в Радио Гонг предавахме в три през нощта волейбол от Япония. Иначе за мен самия е по-спокойно, защото в Радио Гонг отговарях и за финансирането, рекламите. Сега като гледам държавата, за разлика от Митал, чийто брат бил един от най-богатите хора в Англия, и Александър Томов, изпълнителният директор Томислав Русев не забави нито една заплата, дори с час, не пропуснахме командировки - справихме се.

Работил си във вестник и в телевизия, сега имате и сайт, имаш много опит, телевизията ли наистина е най-голямата магия?

Аз съм единственият или от малцината, които мислят, че радиото е по-голяма тръпка. Категорично казвам, че не ми се работи в телевизия и не обичам да работя в телевизия, не ми харесва повече от радиото. Телевизията е крайно тромава машина. Аз съм свикнал да търся новини и веднага да ги съобщавам, най-много до 5 минути. В радиото това може да стане веднага по мобилния ми телефон. В телевизията ще ми трябват поне 10 човека - двама оператори, двама осветители, една гримьорка, режисьор, режисьор на пулт... докато съберем всички ще забравя какво е станало. Нямам тръпка от този нарцисизъм да се показвам по телевизията. Не искам да се показвам. Хората по улицата ме познават и не получавам душевен оргазъм от това, че не съм на екран. Обичам си радиото, разчитам на гласа си и на ума си.

Много хора те познават, имаш много близки в спорта, би ли премълчал новина в името на това?

Имам колега, който казва: „Може ли да си толкова луд, ако и баща ти сгафи, ще го наплюеш по радиото”.

Предал си своя опит, знания и умения  на цяла плеяда репортери и журналисти. Какво би посъветвал новите в този бранш, а и като цяло колегията?

Винаги съм казвал, че това е работа за луди хора, не за нормални. Тя е най-близка до полицейската, без работно време, без чиновничество. Иска се сърце и душа, иска се огромно желание и ако не си убеден, по-добре е да се откажеш. При нас дойдоха млади хора на по 18-20 години и останаха месец. Събота вечер вместо с приятели на бира - работа, така и в неделя. Обажда се гаджето, но и то ще чака, защото новините не търсят отлагане. Радвам се, че основното ядро се запази и работим под девиза - „Луд умора няма”. „Гонг” е марка, която се наложи, а в България е трудно нещо да се запази и да съществува вече 15 години - в това сме успели.

При толкова много работа и липса на свободно време, как се съчетават професионалните ангажименти с личните, със семейството, децата?

Трудно. Спасява ме това, че при втория опит уцелих нещата. Ако жена ми не е до мен и не работим заедно, ще ме изхвърли до 2-3 дни. В радиото и вкъщи говорим за спорт, за работа. Накратко работим по 24 часа. Дори преди няколко дни се събудих от кошмар, че нещо е станало с пулта, който скоро сменихме с нов и нямаме ефир. Окончателно откачам, щом и на сън пак работя. Няма кой да ме изтърпи!

Успяваш ли да почиваш и как го правиш?

Научихме се да почиваме - спортуваме, тичаме, разхождаме се във всеки един свободен миг. Обикаляме като коне по улиците на София по 4-5 часа, а събота и неделя сме задължително в планината. Движение и тишина - това е препоръката ми към всички за избавяне от стреса. Чакам да се постопли времето и пак отивам да спортувам на стадиона.

Блиц:

Най-големият ти гаф?

До скоро мислех, че нямам гафове. Но преди 15 дни смениха пулта в радиото, всичко беше изключено по време на песен, а аз разказвах виц на двама колеги в студиото (слава богу цензуриран) и всичко това мина в ефир.

Как отговаряш на тези, които те нападат?

Ако са повече от мен, бягам бързо. Не вдигам на непознати телефонни номера, а нападките просто подминавам.

Забъркват ли те в интриги?

Не го позволявам. Капсулирал съм се в личния и професионалния си живот. Не ходя по коктейли и партита, навсякъде съм с жена си, така че няма за какво да ме хванат.

Кой е най-безумният слух, който си чувал за себе си?

Че съм от ЦСКА.

Случвало ли се е спортистка да се събуди в леглото ти?

В леглото ми спи и се събужда само жена ми.

Най-добрият спортен журналист?

Сашо Диков.

Кой е най-успешният спорт у нас?

Най-успешният спорт е волейболът.

Има ли личност в световен мащаб, която искаш да интервюираш?

Зинедин Зидан.

Получавал ли си неприлично предложение от спортна личност?

Да, много покани за ядене и пиене, но на всички съм отказвал.

А парично?

Да. Не взех обаче парите и започвам да съжалявам.