Битката, която се води между отделни митрополити, и оформянето на лобита, не отива на православната ни църква. Това коментира в интервю за предаването на Дарик „Междуредие" проф. Огнян Гержиков. В миналото Народно събрание той беше председател на комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Най-обезпокоителното е, че като че ли няма полезен ход в казуса „Марковска", коментира още проф. Герджиков. Според него процедурата не е била подготвена предварително както трябва, „за да се номинират хора с безупречна репутация, а не постфактум да се стига до подобни проблеми". „Трудно ми е да давам акъл, защото това е прецедент, а и аз не съм тесен специалист . Това за нея сигурно е сериозен проблем, но той не е само личен неин проблем - това стана проблем на цялата държава. От Европа ни наблюдават и трябва да избягваме такива неща, да не даваме поводи за очерняне на България", каза още председателят на 39 НС.
Проф. Герджиков гостува в рамките на поредицата "20 години по-късно" - тя ще звучи до 21 януари, когато Дарик ще стане на 20. Най-важните обществени и политически събития, случили се във всяка от тези години от 1993-та насам, ще бъдат коментирани в „МеждУредие" с основните лица, играли активна роля в тези събития. За 2001-ва година Огнян Герджиков разказа, че шест дни след обръщението на Симеон Сакскобургготски на 6 април, той е бил потърсен от Пламен Панайотов и е мислил 12 дни дали да стане част от НДСВ.
Преди да върнем лентата в годините назад, ми се иска да коментираме някои от актуалните теми днес. Спомням си, че един от първите приети от НДСВ закони беше Законът за вероизповеданията. В предишния парламент пък бяхте председател на парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията. Тъкмо от тази призма със сигурност ви вълнува това, което става в Светия синод след смъртта на патриарх Максим.
Разбира се, че ме вълнува. И не само мен ме вълнува. Аз искрено скърбя за смъртта на патриарха, защото той беше една обединителна фигура на православната ни църква. Той може да не беше много активен, обаче с много такт, с много смирение той беше истински духовен човек. Така че той успя да съхрани единството на църквата в един много труден период. Така че всички трябва да сме признателни за това, което направи той, и същевременно сме обезпокоени от тези борби, които стават между архиереите, което ме смущава и не е добро.
Миряните трябва ли да се притесняват от това, вече дори военизирани термини влизат - битка, борба, лобита?
Да, не отива това нещо на православната ни църква. Не отива да има военни термини, както казахте. Това са хора, на които ние сме свикнали да гледаме като на хора от друго тесто, хора, които са духовно извисени, които са чужди на съблазните на светския живот. Разбира се, ние не можем да искаме от тях да са монаси, да са се отказали от всичко земно. Това са неща характерни за Средновековието, съвременният свят е малко по-различен. Но ние имаме други очаквания към тях и те не трябва да ни разочароват.
Когато преди дни се взе това решение - митрополит Кирил да бъде наместник на църквата до избора на новия патриарх, то веднага беше оспорено. Чисто юридически редно ли е да се говори изобщо за оттегляне на подписа под едно или друго решение?
И друг път съм имал повод да казвам - такова нещо като оттегляне на подпис не съществува в правото. Казана дума, хвърлен камък. Направено е изявлението, то е обективирано, формализирано е, подписан е протоколът. Какво значи „аз си оттеглям подписа"? Купувам си апартамент, подписвам се и след това казвам - аз си оттеглям подписа. Няма такова нещо.
Основните притеснения на миряните са, че битката за бялото було може да се изроди не в борба на идеи, а в борба на лобита.
Те се заформиха като че ли такива, което не ми харесва. Това не отива на православната ни църква - намесата на фактори извън църквата, неща, които на мен лично не ми харесват.
Кое е по-малкото зло - върху бъдещия патриарх да лежи клеймото на бившата ДС или той да бъде фигура, която се свързва повече с бизнеса и политиците?
Така се е развила нашата православна църква, бидейки 45 години в едни изключително неблагоприятни условия за църковни дела, че една голяма част от тях са били принудени да бъдат в ДС. Но ние трябва да знаем кой какво е правил като такъв. Например един митрополит, който аз изключително много уважавам, Неофит. Неофит също бил имал картонче, но той е толкова благочестив, толкова истински предан на Бога и религията. Аз съм абсолютно убеден, че той един ред не е написал, нищо не е направил против интересите на хората. Той е бил номинално с някакво картонче, но човек наистина благочестив. Има такива и други.
Тоест това не трябва да е аршинът?
Това не трябва да е едно клеймо веднъж завинаги - ето, той е такъв и край. Но какво е направил като е бил. Всъщност той е бил принуден да бъде, вероятно е изживял много сериозни душевни борби вътре в себе си. Но такива са били наистина времената - много тежки за тези наши духовници. Разбира се, имало е и такива, които с радост са сътрудничили на ДС, които са го правили по убеждение, че трябва да го правят. На такива аз не бих простил така лесно. Някои се покаяха, като Йосиф. Но какво е правил той в ДС аз не мога да знам.
Другият нюанс - онзи, който свързва лицата на църквата с богатството?
Не бива, трябва да има мяра. Не казвам, че трябва да ходят пеша. Аз даже съдействах председателят на събранието да отпусне един автомобил, който да бъде използван от Светия синод. Да, разбира се, те имат нужда да се придвижват, няма да ходят пеша . Но не трябва да се акцентира на излишни луксове. Трябва да бъде така, както правеше патриарх Максим, който беше изключително скромен в своя личен живот. Така че всички останали архиери трябва да се учат от него в това отношение.
Сега преминавам към една друга гореща тема - изборът на Венета Марковска за конституционен съдия. Мнозина казаха, че това е прецедент - и политически, и юридически. Защо се стигна до тук?
Защото нещата не са били подготвени предварително както трябва според мен.
За да се номинират хора с безупречна репутация, да не възникват такива проблеми, трябвало е да се проведе едно изслушване, предварително да се даде възможност всеки кандидат да се провери дали има срещу него сигнали. Да се развият нещата спокойно, нормално и цивилизовано, а не постфактум да се стига до такива казуси, при които като че ли няма полезен ход.
Чисто юридически трябва ли да се закълне г-жа Марковска като член на Конституционния съд, след това вече да заявява воля за едно или друго? Някои казват, че тя може просто да уведоми Народното събрание какво е нейното решение и това евентуално да й гарантира запазване на стария пост.
Тъй като това няма прецедент и аз не съм тесен специалист в тази материя, ми е трудно да давам акъл какво би трябвало да се направи. Така че не бих се ангажирал. Вариантите се няколко, на нея сигурно никак не й е приятна в момента цялата тази история, защото това и за нея е проблем. Но той не е само неин личен проблем, това стана проблем на цялата държава. От Европа ни наблюдават и дават едни недобри сигнали за това нещо. Трябва да избягваме такива неща, трябва да си съхраняваме, да си пазим достойнството, да даваме по-малко поводи за очерняне на името на България. Защото в такива случаи се стига до такива изводи, че нещо в България не е както трябва - неподходящи кандидатури, с недобре проведени процедури и с други такива неудачи.
Хипотетично г-жа Марковска може да изкара и целия си мандат, без да се закълне. Тя формално е избрана, решението е в нейните ръце. Може ли чак в такъв юридически хаос да се оплетем?
Може, но не бива. Както виждаме, е станало, но не трябва да се допускат такива неща. Разбира се, ние не можем да очакваме, че нашето развитие ще бъде винаги безпроблемно, че няма да има подобни казуси. Но трябва да подготвим така нещата, че да се избягват тези проблеми максимално.
Бягате от въпроса ми за полезния ход, който би могъл да изчисти...
Аз не го знам. Не бих избягал, ако го знаех. И може би щях да бъда полезен със съвет, да кажа какво трябва да се направи, но аз самият не бих могъл да го направя. Аз самият не знам.
Толкова е задънено?
Така ми изглежда. Или поне не съм се занимавал издълбоко, че да мога да намеря някакво решение.
Премиерът видя полезен ход, посъветва г-жа Марковска...
Да, наистина той в това отношение прояви известна решителност, но тя дали ще се вслуша в него...
Тук вече вероятно мнозинството на ГЕРБ, въпреки че не то я издигна, но пък я подкрепи решително в гласуването, трябва да се споразумее с нея.
Има го това, но и хора от БСП я подкрепиха.
Говори се, че за да станеш висш магистрат, трябва да имаш сериозна политическа подкрепа, а тя обикновено се осигурява с услуги.
Това не важи само за висш магистрат, това важи за много други позиции. Така че за съжаление го има това свръхполитизиране и никак не е хубаво за една държава, която има претенциите да е демократична. Защото нещата наподобяват на тези от преди 10 ноември - наш човек ли си или не си.
Има ли неща, които загуби демокрацията за тези 20 години?
Нашата демокрация като че ли прави известен регрес, това е смущаващото за мен. Имаше един период, в който нещата се развиваха доста добре и обнадеждаващо. Но през последните години има нещо, което е смущаващо точно по тази линия - към смачкване на демокрацията, към фаворизиране на „нашите хора". Това е нещото, което не трябва да продължава, защото означава да се върнем назад във времето, което аз никак не бих желал.
Предлагам сега да се върнем назад във времето. Къде се роди НДСВ - в юридическа кантора, във Врана? Вие къде се срещнахте със Симеон Сакскобургготски?
Аз изобщо не бях изкушен от политиката, нямах никакво намерение да влизам в политиката. Шест дни след обръщението на Симеон дойде вкъщи Пламен Панайотов, за да ме агитира. Аз му отказвах, защото нямах нужда, не ми беше интересно, не се чувствах подготвен. И той ми каза нещо, което ме разтресе: „Не мисли само за себе си, сега е уникален период за България". И аз 12 дни мислих. И на 24 април аз казах да, защото непрекъснато ми звучеше тази фраза - „не мисли само за себе си". Това беше всъщност моето влизане в политиката.
Факт е, че това беше една обща еуфория, която беше обзела българите, една силна вълна, която качи НДСВ на власт. Не мислите ли, че изиграха лоша шега на НДСВ тези 800 дни, които след това митично се повтаряха?
Трябва да признаем, че през тези 800 дни се направиха не малко неща, но хората бяха със свръхочаквания. Имаше скромни хора, които казваха: „Идва царят, той е много богат, следователно всички ще бъдем много богати". Аз искам да споделя, че царят не искаше да става министър-председател. И той би бил много по-полезен като президент. И ако можеше да бъде такъв, нещата по друг начин щяха да се развият. Щяха да са по-различни, защото царят има изключителен международен авторитет, а това е страшно важно за една държава. За него във всеки момент всяка една врата в Европа, а и не само, е отворена. Той може във всеки един момент да звънне на когото си поиска от държавните мъже и крале на Европа и света. Той изигра огромна роля за влизането на България в ЕС. Той е човекът, който сяда от дясната страна на английската кралица. Всичко това е един огромен капитал за България, ойто не бе използван по най-добрия начин, именно защото му беше попречено да стане президент. Той търсеше намаляване на противоречията, тръгваше по един испански модел за примиряване на крайните дясно и ляво, имаше един европейски поглед върху политиката.
Кой имаше по-силно влияние, тогава много се коментираше, дали юристите, дали юпитата, имаше и други групи в НДСВ, доста хора с доста опит извън политиката в собствените си сфери?
Да, имаше различни доминации през различните периоди. Първоначално Пламен Панайотов имаше огромно влияние, който беше най-близо до него. Стоян Ганев бързи си изигра козовете и излезе от центъра на събитията.
Той ли беше сложил тези 800 дни в речта?
Не мога да знам дали е той.
Царските имоти обаче останаха като тема, която за мнозина българи се свързва с управлението на НДСВ. Имаше ли някакво по-еднозначно решение на този казус, тъка че днес българите да не казват, че царят се е върнал заради тези имоти?
Този въпрос много се политизира, което всъщност даде лошо отражение, защото това е един юридически казус. Както хората с отнети след 9 септември имоти, така и най-богатата фамилия е имала имоти. Може би той би могъл и по по-добър начин да отиграе нещата, за да не предизвика това обществено напрежение. Все пак българите като че ли не обичат заможните и успелите и като видят подобно нещо, се настройват негативно. Това, че той дари една не малка част от върнатото, не се разбра.
2007 ли беше годината, която свали жълтата партия от власт?
2007 година може би изигра подобна роля. Имаше едни настроения след 1 януари, когато станахме пълноправен член, НДСВ да слезе от управлението. Но тогава царят реши, че това ще бъде предателство и не позволи това да го направям, макар че ние бяхме узрели, тези, които бяхме до него, и настоявахме да го направи, защото не се чувствахме комфортно в тази тройна коалиция.
В един момент вие бяхте практическа опозиция.
Да, бяхме такава. В крайна сметка ние най-много пострадахме от това клеймо, което се сложи върху тройната коалиция. Прекалено тежко е клеймото. На практика не са толкова много поразиите, които направи тройната коалиция, не казвам, че това е най-светлият период от развитието на България, но ако трябва да бъдем обективни, не знам защо не се обръща достатъчно внимание на факта, че в цялото развитие на България най-силният период на подем е период 1997 - 2007 г. Това са обективните показатели. Това десетилетие беше най-силното за развитието на България. 2/3 от този период НДСВ беше в управлението.
Да, но вие най-бързо изчезнахте от парламента. Напускането на коалицията тогава можеше да ви осигури тогава поне парламентарно дълголетие, говоря за партийно. Защото партия извън НС няма тези лостове в момента.
Абсолютно е така. И ние го усещаме.
Царят тогава каза, че тази коалиция не е направена за един ден.
Да, той има особено развито чувство за лоялност и не позволи да направим този ход. Той може би щеше да ни спаси.
Ядоса ли се царят на Соломон Паси, когато той поиска гласуване в залата на един жълт конгрес?
Не беше много във възторг от този ход. Соломон Паси е известен точно с тези бунтарски ходове. Няма да забравя как през 1991 година, като каза, че трябва да излезем от Варшавския договор и да станем членка на НАТО, всички как се шашардисаха - и леви, и десни.
Може би тогава нямаше една голяма част от жълтата зала да ви напусне?
Да, възможно е. Знае ли човек какво би станало.
Дадохте обаче основа за развитието на нова политическа сила, която е повече вдясно - ГЕРБ.
Да, вярно е, ние захранихме всъщност тази нова политическа сила, защото лидерът на ГЕРБ е кадър на НДСВ. Ние дадохме много кадри за много политически партии, за много институции. БНБ, Сметната палата, омбудсманът са все кадри от НДСВ. И партията на Кунева също. Ние всъщност захранваме политиката откакто се появихме до ден днешен.
Остана ли нещо от НДСВ освен шепата хора, които още стоите на позициите, говоря като електорална подкрепа?
Разбира се, че остана, но аз пък точно най-много уважавам такива хора, които остават тогава, когато НДСВ не е на гребена на вълната. Всеки може на гребена на вълната да бъде, но като не си там, да си верен на идеята, това е всъщност ценното и аз страшно уважавам тези хора, които останаха въпреки не особената перспектива, която е пред НДСВ, в сравнение с ГЕРБ, с партията на Кунева и т. н.
Отстраняването ви от председателското място в НС беше тежък удар. Сделката за Булгартабак, Новото време или някой друг ви нанесе този удар, приятелски огън го нарекоха някои?
Може би съвкупност от фактори. Но за мен това беше по-скоро звезден миг, отколкото удар. В момента, в който НС гласува да бъда свален, след това цялата зала стана на крака и аплодира. Това за мен беше истинското признание за времето, през което аз имах не леката задача да бъда начело на този парламент, наистина не е лесно това нещо.
Гръмоотвод ли бяхте?
Вероятно съм бил такъв гръмоотвод, в крайна сметка така е трябвало да стане.
Усмихвате се, да разбирам ли, че активната политика е зад гърба ви?
Не усещам вече в себе си никакви политически амбиции. Бих се радвал НДСВ да успее да се върне на политическата сцена и давам своя скромен принос за това. Но лични политически амбиции аз нямам. Направих каквото можах. Тези, които могат повече, нека го направят.
