Трябва да сме наясно кои са хубавите неща, които имаме. В икономиката това са ниските данъци и макроикономическата стабилност. Те не са заслуга на един човек, на едно правителство или министър, но това не е достатъчно, за да получим инвестициите и да стимулираме предприемачеството, от което имаме нужда, за да вдигнем доходите, това коментира в рубриката „20 години по-късно" на предаването „Междуредие" бившият енергиен министър Трайчо Трайков. Според него много по-важно е как работят държавните институции и съдебната система. Трайков допълни, че въпреки шанса за реформиране на съдебната система това не се е случило.
Трайков коментира още, че никой в момента не може да каже какво ще последва при отговор „да" или при отговор „не" като резултат от предстоящия национален референдум за ядрената енергетика.
Интервюто с Трайчо Трайков можете да чуете в сайта Radio.DarikNews.bg
Година без реформи, в която стагнацията ще продължи. Така някои очертаха още в края на миналата година започналата 2013-а. В изборна година, която винаги е по-бурна от политическа гладна точка, да чакаме ли по-спокойна икономическа година?
Ако се върнем към началото на кризата и сценариите, които тогава се правеха и въз основа на които коментирахме или вземахме решенията си, виждаме, че в изтеклите три години ситуацията се развива като цяло някъде между оптимистичния и песимистичния сценарий - в никакъв случай не при оптимистичния и в никакъв случай не при катастрофалните сценарии, които също бяха на мода. Знаете, че някои коментатори даваха 20 на сто шанс на еврото да оцелее до края на 2012 година. Винаги съм казвал, това е било моето мнение и върху това сме базирали своите стъпки, че това са малко вероятни сценарии, които плашат хората и повече пречат, отколкото помагат. Фактът обаче и това не е нужно да бъде моето мнение, защото то няма чак такова голямо значение, а мнението на бизнеса и на хората, факт е, че нещата далеч не са такива, каквито всички искахме да бъдат. Имаме три години на анемичен растеж, който е положителен, но по-скоро наистина символичен. На фона на някои други страни в ударена от кризата Европа може би изглежда дори не толкова зле.
Но за нас, за това, което България има като изпитание, казахте „анемичен".
В България основните проблеми, които се задълбочиха от кризата, винаги са били ниските доходи. Към тях сега се добави и растящата безработица. Защото в добрите години, когато световната конюнктура беше чудесна и от нас се искаше само да работим, безработицата в България беше сведена до едни много прилични нива от 4-5 процента. Сега отново е към 12 на сто.
Подцени ли се този проблем? Финансовият министър го обяви като тема номер едно за властта тази година. Но тази безработица си растеше и в предходните три години - къде по-плавно, къде по-рязко.
Това е много електорална тема и тук може да се направи референция към въпроса ви с изборите през тази година. Истината е, че поне аз не вярвам в държавните помощи, за да работят хората. Това, което трябва да се направи, е по такъв начин да се стимулира бизнесът, че той да има нужда от хора, които да наема. Този растеж от около 1 на сто годишно, който имаме напоследък, позволява на фирмите дори когато подобряват резултатите си, да правят това с подобряването на производителността на труда. И това в България е факт. Всяка от последните три години, а и преди това, но сега особено бързо, се повишава производителността на труда. Тоест хората, бизнесите увеличават с малко доходите, повишават производителността, но пък не наемат нови хора. За да има реално откриване на работни места, икономическият ръст трябва да е поне 3 на сто годишно.
И тъй като такъв не се чертае, не можем да очертаем и сериозни позитиви в битката с безработицата тази година.
Така, но всичко не е толкова черно. Има какво да се направи. Правили сме.
Кои са реалните двигатели на икономиката, които в момента могат да я задвижат и да решат един от проблемите, за които говорехме - безработицата, но и бизнес средата.
Те в общ план са класически - инвестиции, износ и потребление. С потреблението нещата не стоят никак добре, именно защото хората са несигурни и не желаят...
А и доходите замръзнаха.
...не желаят нито да инвестират, нито да потребяват, дори когато имат спестени пари. Износът беше нещо, които реално можеше да дръпне и това се случи. През 2010 и 2011 година износът растеше с рекордни темпове не само за България, а въобще в цялата икономическа география на света.
Миналата година май не беше така.
През изминалата 2012 година вече и на този двигател му се поизчерпа горивото. Тъй като износът достигна и надхвърли 20 млрд. евро. Това е близо половината от БВП. Много малко са страните в света, които имат подобен процент от всичко, което произвеждат, като експорт.
На фона на това обаче в края на миналата година нямаше пари дори за коледни добавки за пенсионерите, нищо пък че сега финансовият министър се похвали, че благодарение на ниския дефицит и по-добрите приходи към края на 2012 година можело да чакаме повишение на доходите в различните сфери. Българинът така оценява политиката и развитието на икономиката - според онова, които вижда като отражение.
Добре е да се концентрираме върху темата за доходите, за да не се разсейваме с безсмислени, но пък политически атрактивни въпроси като този дали ще има по десет лева на човек в края на годината. Надявам се, че сте съгласна, че не това е основното. А за да има по-високи доходи, трябва икономиката да създава продукция с по-висока добавена стойност. Казано на прост език: нещо, което със същото количество труд, електроенергия и капитал да има по.-висока пазарна цена. Именно затова правилните мерки са промяна в отрасловата структура на страната. Когато с моя екип мислехме как точно да стане, защото е лесно да се каже, но е трудно да се направи и мислехме какво всъщност може да се направи една от идеите беше да се насърчат българските компании да инвестират в области, които са новопоявили се, има ниши и все още картите се раздават. Ще кажа два примера. Първият е за електромобилите. Още в началото на 2010 година проведохме международна конференция за електромобилите, където идеята беше да се срещнат български компании с традиции в автомобилния бранш, производство на компоненти, от енергийния бранш, както и с чужди такива. Когато бях в Китай, тогава започнахме разговори с китайска компания лидер в производството на електромобили, в която инвестиция има и Уорън Бъфет. И ето че наскоро тази компания обяви мащабни планове за инвестиции в производство на електрически автомобили и автобуси в България. Това е пример за нещо, което тепърва се развива и малки компании, които имат потенциал и умения и успеят да намерят партньори, ще намерят своето място.
Вторият сектор?
Вторият сектор са бизнес услугите.
Те се развиха доста сериозно.
Да, това са центрове, в които се вадят от фирмите и се централизират в големи центрове услуги като финанси, обслужване на клиенти и други подобни. Това са работни места, които са сравнително високо платени, които имат добра квалификация. Там са хора, които знаят езици, разбират от информационни технологии и от финанси, тоест създава се търсене на такива кадри и се стимулира и образованието. И на трето място, защото това е един бързоразвиващ се бранш. В България в аутсорсинга на бизенс услуги, както иначе е известен този бизнес, растежът е около 15-20 на сто годишно.
Вижда се раздвижване в тази сфера. Ако се върнем обаче на въпроса с доходите, кои доходи е допустимо, може и трябва да бъдат повишени? Разбра се, че около пролетта българите ще усетят това, като махнем обещанието за по-високи пенсии преди изборите.
Веднага казвам всички. Според мен трябва да ни е неудобно, че България постоянно върви с марката най-бедна страна в Европа.
И такава се останем и следващата година, както се вижда.
Да, но наистина няма смисъл да си скубем косите, а да се правят конкретни неща, които могат да дадат резултат.
Всички - минимална, средна, не по сектори да ги гледаме...
Ако трябва някоя от всички форми на доход да нарасне първа, за да повлече всички останали, това е средната заплата. Когато средната заплата е висока, и минималната, независимо на колко я заковеш, ще бъде достатъчно висока и пенсиите също, защото ще има много данъци. Но трябва изключително последователна политика в това отношение, защото може би знаете, че след няколко години всеки пети човек в трудоспособна или преди трудоспособна възраст, ще бъде от ромското малцинство. Това са хора, които по принцип са слабо образовани и като цяло изключени от трудовия пазар.
Тази демография през последните дни особено се коментираше. Преди да преминем към близки и паралелни теми, понеже заговорихме за това какво се преви, какво не е направено. Връщам се към 2011 година, която коментираме в рамките на нашата рубрика „20 години по-късно". За света тази година беляза края на Кадафи, Арабската пролет, но за българите събитията бяха протестите срещу пенсионната реформа, избори имаше тогава, Катуница и, разбира се, продължаващата в Европа криза. През март 2010-а приехте още вие като част от кабинета онези 60 антикризсни мерки. Проработиха ли те? Макар че мнозина ваши колеги се хвалеха година по-късно, че почти всичко е изпълнено. Но като гледам с днешна дата, ако се направи един анализ на всичко онова, което тогава беше приложено, адекватно ли беше то?
Трудно е човек да се бие в гърдите прекалено много по повод изпълнението на тези мерки. В моя партфейл най-важното беше това, което може да направи бизнес средата по-подходяща за развитие на бизнес и работа на хората. Имаше един план с близо 140 мерки, от които до началото на миналата година бяха изпълнени близо 90 и които имат кумулативен ефект от около 100 млн. лева по-малко, които бизнесът трябва да плаща. Те бяха свързани много силно обаче и с развитието на електронното правителство, което за съжаление сега, в традицията на всички предишни правителства отново е в подземието.
Когато темата беше особено актуална, тъй като беше запалила въображението на министър-председателя, предложих да бъдат отделени средства, с които да се дадат безплатни електронни подписи на активната част от българското население, така че те да могат и да използват създадените електронни услуги и да създадат търсене, за да се въвеждат нови, да създадат натиск върху правителството да действа бързо в това отношение.
Но и за това нямаше пари и воля може би.
За съжаление идеята не беше приета под претекст, че няма достатъчно средства. Сега същите тези средства - около 20 млн. лв., ще бъдат изхарчени за един безсмислен референдум. Но виждате, че понякога е необходимо на много високо ниво да се поставят приоритетите - нещо, които трудно се получава в България.
Преди да преминем към казуса с референдума, от това, което казахте, да разбирам по-скоро, че това са били правилните мерки - така начертани, но реално не са се случили част от тях или по-скоро, че планът е бил грешен. Не могат да се обобщят всичките, не обичам да слагам общ знаменател, те бяха много детайлни, в точки, но все пак...
В последните 20 години всеки управляващ е направил бели, но пък е създал и нещо хубаво, така че трябва да сме наясно кои са хубавите неща, които имаме. В икономиката това са ниските данъци и макроикономическата стабилност. Те не са заслуга на един човек, едно правителство, един министър, а са нещо, около което засега сякаш има консенсус от всички. Но това не е достатъчно, за да получим инвестициите, да стимулираме предприемачеството, от което имаме нужда, за да вдигнем доходите. Това е единият компонент. Но много по-важен е как работят институциите, като тук слагам и държавните институции, и съдебната система.
Да, тя особено разпалва страстите.
Дали те са обективни и помагат за подобряването на страната или се използват с политически мотиви, за разчистване на сметки, за вземане на бизнес от лош олигарх, за да се даде на добър олигарх.
Отвън, като наблюдавате тези процеси и изобщо общувате с хората, може би по друг начин гледате на процесите. Засили ли се това като негатив и явление у нас през последните няколко години, или просто повече започнахме да говорим за това?
Не знам дали се е засилило, но тъй като перспективата ми се обогати и от гледната точка на жертва на такъв вид действия на държавни институции, мога да кажа, че действат изключително деморализиращо на бизнеса. Ако не сте сигурен, че държавни комисии, които са призвани да регулират определени области или пък да защитават конкуренцията там, където няма нужда от регулиране; когато знаете, че те ще работят в полза на близкия до властта, тогава някой трудно може да ви накара да рискувате свои пари. Това е големият проблем. Когато говорим за съдебната система, имаше шанс тя да бъде реформирана. За жалост, това, което вече окончателно се очертава като рекапитулация на този 4-годишен мандат, просто върховете на съдебната система бяха овладени, както са го правили и всички останали преди това, вместо тя да започне да работи по-добре.
Утре предстои клетва на новия главен прокурор. Като говорихме за бизнес средата, тези дни в нашия ефир, може би и за пореден път Божидар Данев констатира, че има нарастване на тиранията на администрацията към бизнеса. Тихо и постъпателно, каза той, администрацията ще продължи да действа. И от това се оплаква бизнесът, освен от проблемите с междуфирмената задлъжнялост, бавените плащания към фирмите от страна на държавата... Докога чиновникът ще продължи да властва и да си пати бизнесът от този клас?
Могат да бъдат простени такива по-емоционални квалификации от страна на бизнеса, когато са се случили конкретни неща.
Подозирам, че имат основание, когато се оплакват, дори и в медиите, хората, защитаващи интересите на бизнеса.
Но ако по отношение на работата на администрацията все пак се работи, аз смятам, че това, което е сега, е по-добре като работа на администрацията от това, което заварихме в началото на мандата. Разбира се все още остава неприятната фигура на администратора, който се държи като митничар и очаква поклони, за да върши работата, за която той е назначен от народа. Но административната тежест е само част от цялата картина. Тук мога да изброя и разширяването на обхвата на мълчаливото съгласие, което въведохме, което вече важи и за всички случаи с регистрационни режими; и за въвеждането, или по-скоро отпадането на необходимостта от подаване много места на едни и същи документи, които администрацията има...
Все позитивни опити, зад които обаче в скоба хората слагат корупцията.
Мастър действията, които са необходими са две - електронно правителство и реформирана съдебна система. Във всяка класация за конкурентоспособност на България най-слабо се представяме с качеството на работата на институциите. Когато говорим за институции, нямаме предвид само чиновниците в министерствата. Имаме предвид съд, съдебна система, правителство, регулаторни комисии, държавни комисии и парламент, разбира се.
Очаквахте ли тази промяна в позицията на ГЕРБ за предстоящия национален референдум? Мнозина от управляващите ще им се наложи само дни, след като заявиха категорично, че ще подкрепят развитието на ядрената енергетика, да твърдят обратното, тъй като премиерът беше категоричен: „Не, не и не!" на този референдум.
Някой припомни тези дни забравения лаф от социализма: „Имам си мнение, но не съм съгласен с него". Според мен хората, които трябва да представят правителствената позиция вече трябва да са абсолютно омаломощени от въртенето като пумпали. Ако започнем обаче да говорим за референдума, аз смятам, че това е много жалко като начало на практиката ни да се върнем до демократични всенародни допитвания. Това е нещо, което подкрепям с цялото си сърце.
Въпросът ли „прецака" референдума, начинът, по който беше поставен?
Всичко около този референдум е отвратително. Като се започне от това, че БСП реши да го предизвика не, преди да започне да харчи парите за „Белене", а когато видя, че пълната несъстоятелност на проекта доведе до спирането му. Второто нещо беше подмяната с безценната помощ на управляващите на въпроса, който тотално обезсмисли допитването.
Вие лично на този въпрос как бихте отговорили? Чувствате ли се достатъчно компетентен да вземете информирано своето решение, достатъчно наясно какво означава отговорът „да" и отговорът „не", защото същност това обърква мнозина от българите?
Аз се чувствам достатъчно компетентен, но за да се отговори на този въпрос, не е достатъчно да си компетентен, а е нужно някой да обясни точно каква е логиката на въпроса, тъй като тя може да се интерпретира по 58 начина. Това, според мен, е целта на тези, които го предизвикват и формулират.
Всеки да го прочете по своему?
Да може всеки отговор да бъде използван според това какво ни хрумне.
И на ГЕРБ, и на БСП да им отърва по някакъв начин?
Да, в тази ситуация все пак трябва да кажа, че адмирирам усилията на хората в комитети, които защитават алтернативна позиция, т.е. да се отговори с „не", към която вече разбрахме, че принадлежи и правителството, тъй като това дава шанс поне да се даде информация за този проект.
Това в рамките на информационната кампания?
Да. Но все пак това го казвам с много голяма звездичка и с обяснението под черта, че същност привържениците на „Белене" разполагат с много повече пари за тази информационна кампания. Само в договореностите с консултантите по проекта има десетки милиона лева, предвидени за пропаганда. Така че очевидно тук силите са много неравни.
Вие ще гласувате на 27-ми?
Честно казано не бих искал да казвам на хората какво, според мен, е правилно те да направят. Нека всеки реши.
Аз питам за Вашия вот. Казахте какво адмирирате.
Ако все пак трябва да се гласува задължително, ако имаше такъв закон, аз бих гласувал с „не, въпреки че никой не може да ви каже и това е драмата на всички, които трябва да изразяват официална позиция, никой не може да ви каже какво ще последва при отговор „да" и какво ще последва при отговор „не". Абсолютно е невъзможно. Все пак смятам, че идеята за референдумите е по-голяма от конюнктурното слабоумие за един конкретен референдум.
Понякога тези конюнктурни слабоумия опропастяват стойностни инициативи и идеи.
Надявам се, че следващият референдум ще бъде за нещо, за което наистина хората трябва да изразят позиция.
За пушенето трябваше ли да има референдум? Сега дори една от политическите сили обяви намерение и може би да стартира инициатива в тази посока. Много е спорна темата.
Всеки референдум е насочен и идеята му е предизвикателство към статуквото. Ако когато се пушеше навсякъде направехме референдум, тогава можеше да се счита, че това е от хора, които искат да не се пуши. След като вече имаме забрана за пушенето и някой иска да прави референдум, очевидно, че иска да промени и пак да се пуши.
Тоест да промени статуквото?
Да.
Подходяща тема ли е?
Зависи от момента. Защо не?! Но в момента не мисля.
Да не правим крачки назад и да харчим излишни 20 млн. лв.? Такова май беше изчислението за планираните разходи за „Белене".
Да, нека дадем електронни подписи на хората.
Две събития от последните дни, различни, но от една сфера. От една страна, протестите в Банско, в които се включи и властта в края на миналата година с исканията за разширяване на ски зоната. От друга страна, този скандал от първите дни на годината с несебърските дюни. Вие, като бивш министър на туризма, как видяхте тези две новини? Случаят с Несебър не е ли знак, че ГЕРБ не успя в рамките на мандата да спре или да провери из основи онова, което се случва там, край Дюните?
Мисля, че това е повече от очевидно. Скандалът с Дюните е част от по-голям скандал, а това е възможността да се продава държавна земя без конкурс само, след като някой с вътрешна информация и заинтересован от това подаде желание да я купи. Очевидно, че това е заложено в преходните и заключителни разпоредби на закона, който беше приет от Народното събрание по-миналата година и това, според мен, ще е голям проблем, защото има хиляди такива случаи.
Това може да се сложи в графа „провали", така ли?
Това е принципният ми коментар. Ако ме питате като цяло за туризма и строителството, ще кажа още веднъж нещо, което, според мен, се споделя от 99% от българите, а именно, че това застрояване въобще не трябваше да се допуска.
Не трябваше, но и през тези 3-4 години не беше и спряно.
Точно в тези 3-4 години строителство нямаше, затова може би беше виновна икономическата криза.
По-скоро това спря мерака да се строи.
И ако трябва да намерим щастието в нещастието, добре, че беше тази криза, защото имаше толкова апетити и спекулативно търсене за застрояване в България, че ако го бяхме удовлетворили, в момента не само цяло Банско, но и всичко между Банско и Разлог щеше да бъде застроено.
Сериозен ли беше натискът по ваше време? Вие сте откровен и няма да скриете. Някои настоящи народни представители също не са крили защитата на каузата там да се строи много и да се развива.
Че трябва да се развива, това е ясно. Въпросът е как.
С аргумента за развитие беше искано това строителство.
В момента никой не иска да строи жилища, например, защото има твърде много. Необходими са, според конкретните конюнктури, в бизнеса други неща.
Нямате да признаете за случаи, в които от вас е търсено сериозно съдействие един или друг да строи не, където трябва, а именно на ръба на защитените зони?
Не. Не съм аз този, който се занимава със строителството или с екологичните аспекти.
Бизнесът търси навсякъде пролуки. Няма значение дали министърът е точно ресорен. Всеки, който може да съдейства, е търсен.
Във всеки случай е комичната гледката властта да протестира срещу самата себе си. Ако някой има идея какво трябва да се случи, просто нека да го направи и да понесе отговорността си. Като казвам да понесе отговорността, нямам предвид непременно нещо лошо. Ако действията ти доведат до нещо хубаво, тогава твоята отговорност се изразява в аплодисменти. В противен случай - обратното.
От онова, което казвате, разбирам, че не виждате да има сфера, в която в остатъка от месеците до изборите ГЕРБ да направи сериозен гаф във финансовата политика и в рамките на икономиката и бизнеса у нас. Изобщо тези предизборни години са по-обрани и трябва да са спокойни българите, поне до вота?
За големи реформи, естествено, че няма да става дума, те бяха спрени отдавна, но примерът с Дюните ме връща към това, което казах по-рано за инвеститорите и доверието им в работата на институциите. Поставете се сега на мястото на българския или чуждестранен инвеститор, който иска да построи хотел до морето. Той ще си купи земя по пазарни цени, ще намери място, което да отговаря на всички изисквания, няма да е много евтино, няма да е много хубаво това място и ще инвестира няколко милиона, за да построи хотел. След това някой с връзки във властта купува без пари имот на първа линия. Е, тогава познайте, кой ще бъде по-конкурентен със своя хотел?!
Във финала на нашата рубрика „20 години по-късно" ще Ви попитам за Вас какви бяха тези 20 години? Какви са тези 20 години на България?
Изключително динамични и интересни. По-големи специалисти в управление на промяната и кризи от българите просто няма. Това, което се случва на Гърция в момента, мисля, че всички ще се съгласим, че бледнее пред това, което ние, българите минахме през 90-те години. Това, което мен малко ме натъжава е, че в началото на управлението на сегашното правителство наистина имаше огромен потенциал нещата да се променят. Тогава имахме изключително висока обществена подкрепа. Всяко нещо, което бихме започнали, вероятно щеше да се получи, но реформите не се случиха. Както казва Черномирдин „искахме да го направим по-добре, стана, както винаги". Но въпреки това хубави неща се случиха, надявам се, че съм споменал някои от тях, има и други, като най-накрая отварянето на възможността за истинско проучване на природните богатства на България, за нефт, газ...Това съм горд, че нещо, което с екипа ми успяхме да започнем!
