Интервю на Кирил Вълчев с министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова
Пряка връзка с Лондон, с министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова, която е на работно посещение във Великобритания. След това ще бъде и в Ирландия. Ще се опитва ли министър Масларова да убеди англичаните и ирландците да допуснат българи да работят свободно на техния трудов пазар, с кого ще се срещне Емилия Масларова и за какво ще разговаря?
Приятно ми е да ви информирам. Действително една тежка работна програма. На интервюто ми в първия Ротари клуб в Европа много интересни въпроси задаваха специално за нашата позиция относно становището на британското правителство за налагане на преходен период само за България и за Румъния.
Имам среща с министър Арчър, който е представител... председател на Българо-британската търговска камара, среща със заместник държавния секретар за национално гражданство, емиграция във вътрешното министерство - госпожа Райън. След това имам други срещи, които са предвидени, които са всъщност с държавния секретар по труда и пенсиите господин Хътън, както и със заместник държавния секретар. Имам среща с лорд Дабс, председател на общопарламентарната група за разширяване на Европейския съюз, това е Камарата на лордовете. И с това посещението във Великобритания ще приключи.
Но след него веднага пък започва посещение в Дъблин, където имам среща с ирландския министър на предприятията, търговията и заетостта и съвсем естествено вие разбирате, че отново темата за пазара на труда, за новите форми, за евентуално отношение към България така, както към предишните новоприети, десетте, ако мога така да се изразя. Тук, в Дъблин, ще участвам и в организирания от
Европейската фондация за подобряване условията на живот и труд форум "Конкуретна Европа, социална Европа". И тук темата е много интересна - партньори или съперници. Това дава една много благоприятна възможност ние, които ще бъдем тук, да поставим отново и в Ирландия нашите позиции относно пазара на труда. Ще се срещнем с членовете на съвместната комисия по европейски въпроси на двете камари на ирландския парламент. Това са срещи все с една и съща цел - да покажем, че България, от една страна, се чувства, така, оскърбена от решението на правителствата на Великобритания и Ирландия, от друга страна, че има достатъчно много потенциал и че, разбира се, сме една предвидима, стабилна, развиваща се икономика и стабилен пазар на труда, който в никакъв случай не би трябвало да бъде подценяван.
Разчитате ли да промените, има ли изобщо такава възможност Великобритания и Ирландия все пак да допуснат българите след 1 януари 2007 година?
Да ви кажа откровено първите ми срещи ми дават надежди, всички задават въпроса. Малко самите като че ли те се чувстват притеснени от това, че България, която винаги е виждала в лицето на Великобритания един много стабилен партньор, една страна, която много сериозно ни подкрепя към пътя за пълноправното ни членство в ЕС, в един момент да сложи една такава бариера. Дори самите представители, в разговора с ротарианците, който имах, те казаха, че. . . ние имаме вътрешни проблеми и доста горчив опит от присъединилите се преди вас, затова като че ли и вътрешните проблеми са малко допълнително, така, индикиране на това. . . тази визия към България и към Румъния.
Много внимателно се запознаха и сме подготвили материалите, които са на базата на нашите изследвания, които са направени от "Галъп интернешънъл" за нагласите на българите. Истината е това, че тук има една голяма българска общност, във Великобритания, около 80 000 души, но истината е, че до този момент има само 9 души, които са извършили някакви провинения. Българската общност е една много коректна, много толерантна и много предпочитана общност. Така че аз искрено вярвам, че. . . Значи, другото нещо, което е много важно и което може би, т.е. не може би, а ще бъде новина за вас, аз имам намерение утре на държавния секретар по въпросите на заетостта да предложа да създадем една съвместна работна група между Великобритания и Министерството на труда именно в посока да следим пазара на труда и всичко онова, което се случва, с оглед те да видят, че действително при нас нещата стоят на здрава правова основа, че нямаме никакви намерения да създаваме някакви неприятности, а напротив - че ставаме все повече и все по-интересна дестинация не само като пазар на труда, а дори и място за живеене. Мисля си, че това ще бъде един добър сигнал, че искаме бързичко те да видят, че няма никакви притеснения и да създадат по-друга нагласа и визия. Още повече че част от бизнеса тук счита, че следващите години бурно развиващата се икономика на Великобритания ще се нуждае от около половин милион работна ръка. Би трябвало да кажа, че като министър на труда по-скоро бих желала нашите специалисти да си останат в България, но въпросът е принципен. Въпросът е за това, че в едно семейство всички трябва да бъдат равнопоставени.
Ако вярно ви разбирам, вие все още имате надежди, че Великобритания ще допусне от 1 януари българите, разбира се, и Ирландия, да работят на техни територии?
Това е нашата мисия - да представим страната ни в един план, който аз мисля, че заслужава да бъде представена. Oще първата година да можем със съвместните си действия да покажем, че можем да бъдем приети и на пазара труда както във Великобритания, така и в Ирландия.
Смятате ли да заплашите, хайде, може би това е силна дума, със съответни мерки от страна на България и че англичаните и ирландците също пък няма да могат да идват да работят тук, а има такъв интерес впрочем, за правене на бизнес?
Така е. Много сте точен. Такова е и изказването на говорителя на външни работи. Вие знаете, че всяка страна има правото, всяко правителство има правото суверенно да взима решения. В същото време определено се чувства, че те разбират, че това е доста сериозно огорчение към българския народ като цяло. Не толкова, не говоря за правителства, колкото към българските граждани. Още повече че няма такъв сериозен наплив, не повече от 2000 души биха отишли да работят, биха дошли да работят тук, в Лондон. Нека да минат срещите, мисля, че ще мога да ви кажа по-точно впечатленията си.
Кога се връщате?
В петък вечерта.
Планирате ли подобни пътувания в Гърция, Италия, Испания? Там все още не са взели решение дали да ограничат достъпа на българи до трудовите си пазари?
Ние само след около, някъде около 20 дни ще имаме министерска неформална среща в Хелзинки, тъй като Финландия в момента е председателстваща на ЕС. И аз мисля, че тогава ще имаме възможност с вашите колеги да дебатираме и този въпрос. За нас той не е без значение. И пак искам да подчертая, не толкова от гледна точка, че голяма част от българските граждани ще отидат да работят в страните - членки на ЕС.
