Днес стартира двадесет и осмото издание на Традиционните зимни четения на РИМ-Враца. Първата тема е „Нови методи на извличане и съхранение на научна информация при археологическите проучвания през последните 15 години във Врачански регион" и ще бъде представена от изп.дл.дир. Георги Ганецовски. Лекторията ще се проведе от 17:00 ч. в Малката зала на Художествената галерия при музея.
„С първия доклад представям предизвикателствата и постиженията на археологическата наука от началото на новото хилядолетие при проучванията на обекти във Врачански регион“, обяснява Г.Ганецовски.
Предвид постоянно развиващата се методика и повишените изисквания за извличане и опазване на научната информация, археологията влиза в тесни взаимодействия с други науки, като математиката, информатиката, физиката, химията, географията, биологията и други. „Идеята е да няма загуба на информация и тя така да бъде съхранена, че след 50 или 100 години, бъдещите изследователи, разполагащи със съвършено нова технология да боравят с акумулираната от нас информация оптимално и полезно. Защото археологическите проучвания по същество са деструктивни, особено при многослойните обекти. За да се достигнат долните археологически структури трябва да се демонтират разположените върху тях горни културни пластове. Реално от демонтираните пластове остават само извлечената научна информация и откритите артефакти... Практиката показва, че в много случаи тази информация е необходима, интересна и дори шокираща!“
В доклада са представени резултатите от недеструктивните геомагнитни измервания на археологическите обекти „Оходен-Валога“, „Борован-Езерото“ и „Борован-Лапчовец“. Показани са съвременните методи на теренно триизмерно заснемане на археологически структури от обект „Оходен-Валога“. Представени са приложенията на геомагнитните заснемания на тракийски могилен некропол, както и един сравнително нов метод за регистриране на аномалии под земните пластове, наречен електро-томография.
Показан е един съвсем нов уред за недеструктивен химичен анализ на артефакти, в конкретния случай на оръдия от обсидиян, който показва техния суровинен произход и съответно пътищата за обмен и търговия в дълбоката древност.
„На последно място сме показали възможностите и приложенията на така нашумелите в последно време „дронове“ при документиране на археологически структури и обекти“, коментира още Г.Ганецовски.
„С първия доклад представям предизвикателствата и постиженията на археологическата наука от началото на новото хилядолетие при проучванията на обекти във Врачански регион“, обяснява Г.Ганецовски.
Предвид постоянно развиващата се методика и повишените изисквания за извличане и опазване на научната информация, археологията влиза в тесни взаимодействия с други науки, като математиката, информатиката, физиката, химията, географията, биологията и други. „Идеята е да няма загуба на информация и тя така да бъде съхранена, че след 50 или 100 години, бъдещите изследователи, разполагащи със съвършено нова технология да боравят с акумулираната от нас информация оптимално и полезно. Защото археологическите проучвания по същество са деструктивни, особено при многослойните обекти. За да се достигнат долните археологически структури трябва да се демонтират разположените върху тях горни културни пластове. Реално от демонтираните пластове остават само извлечената научна информация и откритите артефакти... Практиката показва, че в много случаи тази информация е необходима, интересна и дори шокираща!“
В доклада са представени резултатите от недеструктивните геомагнитни измервания на археологическите обекти „Оходен-Валога“, „Борован-Езерото“ и „Борован-Лапчовец“. Показани са съвременните методи на теренно триизмерно заснемане на археологически структури от обект „Оходен-Валога“. Представени са приложенията на геомагнитните заснемания на тракийски могилен некропол, както и един сравнително нов метод за регистриране на аномалии под земните пластове, наречен електро-томография.
Показан е един съвсем нов уред за недеструктивен химичен анализ на артефакти, в конкретния случай на оръдия от обсидиян, който показва техния суровинен произход и съответно пътищата за обмен и търговия в дълбоката древност.
„На последно място сме показали възможностите и приложенията на така нашумелите в последно време „дронове“ при документиране на археологически структури и обекти“, коментира още Г.Ганецовски.
