Пътуващата изложба „16 фотоесета „Другото лице на воините ни“, открита във Видин e част от Националния календар посветен на 100 години от Първата световна война и участието на България в нея.
Авторите на изложбата - Ирена Данаилова и Георги Генчев, кореспонденти на БТА във Видин и Варна са се постарали да предложат максимално достъпно фактите и материалите, така че наблюдаващият да се почувства, сякаш му разказват за близък роднина, участвал във войната.
“Другото лице на воините ни” са фоторазкази за взелите участие в Първата световна война, родом от Северозападния край и Видинско. Фотоесетата илюстрират живота на редовите войници от деня на мобилизацията им, чак до края на войната.
Повечето от тях са млади, образовани, всеки със своята съдба и своя история, разказва Ирена Данаилова, кореспондент на БТА във Видин: „В продължение на две години работихме много упорито с моя колега, който е кореспондент на БТА във Варна - Георги Генчев...
Затова и фотоизложбата е озаглавена така „16 фотоесета „Другото лице на воините ни Видин-Варна“. Отделили сме специално място на кореспонденцията, която водят воините, сред любопитните табла е и едно табло посветено на БТА, която тази година отбелязва 120 години от своето създаване. В БТА се пазят всички кореспонденции и снимки, които са публикувани в хода на войната...“, коментира Ирена Данаилова.
netinfo
Разказвайки за пътя и двугодишния труд, съпътстващ създаването на изложбата, Данаилова казва, че в търсенията си са се водили от това, че трябва да помним и знаем за подвига на обикновените хора... Млади хора между 20 и 30 години, между тях е имало лекари, учители, директори на гимназия, художници, поети... Имало е и свещеник. Цитирайки Библията, Ирена Данаилова дава едно човешко обяснение дори за войната като необходимост: „Има време за обичане и време за мразене, време за война и време за мир...
Войната никога не е добро нещо, но понякога тя е необходимо нещо...“ . Данаилова споделя колко е била впечатлена по време на търсенията си, свързани с изложбата от добрата нормативна уредба на българската армия: „Любопитното е това, че участието на полковите свещеници и въобще на свещениците от различни вероизповедания в армията е било много добре регламентирано И затова историите, които сме разказали за полковия свещеник, който се явява във войната и отец, и брат, и приятел, за мен беше много интересна и любопитна тема...“, разказва авторката.
Голямата история е част от милиони малки истории. Но голямата история е много по-разбираема, когато вземем предвид и прочетем малката история на обикновения човек Малката история е тази, която пишат хората. Кореспондентът на БТА във Видин Ирена Данаилова разказва историята на студента - Иван Чакъров, роден в Златарица...“Учи история при най-добрите преподаватели в Софийския университет, преустановява следването си и отива на фронта...
По време на няколкогодишната война той прекъсва, взима си изпитите след това и успява да завърши образованието си... Съдбата го отвежда във Видин, като преди това е бил дългогодишен директор на училища в различни райони на България...
Във Видин става директор на Видинската девическа гимназия, жени се и има наследници. Внукът му е турколог, той ни предостави и архива...Той има няколко ордена за храброст, но веднага след девети септември попада в графата „враг на народа“ - съден е от Народния съд и реабилитиран след това, попада под грижите на митрополит Неофит, който му помага да стане библиотекар и писар в Клисурския манастир...“, вълнуваща история на един достойно изживян живот!“
netinfo
Историята, която най-силно докосва Ирена Данаилова е тази на военния кореспондент Хенри Байерлайн, англичанин, на когото превежда Йосиф Кенерилджи от Белоградчик. Спомените са предоставени от родственици на преводача. Мисията на английския журналист, фолклорист и писател е свързана с установяване основателността на сръбските претенции към Видин и Видинския край след Първата световна война.
Пътуващата изложба „16 фотоесета „Другото лице на воините ни““ са фоторазкази за Редникът, Поручикът, Четникът, Авиаторът или Инженерът-строител. Всички те са преживели войната. Всеки един от тях е служил на различно място и е имал своя съдба.
Това, което ги обединява са техните снимки - копнеж към спомена. „Мисията на пожълтелите снимки днес е нагледен урок по родознание, който всеки от нас трябва да вземе като ги разгледа, защото те са вече история“, това ни казват авторите на изложбата - кореспонденти на БТА във Видин и Варна - Ирена Данаилова и Георги Генчев,
