/ личен архив
Мариета е от чужденците в собствената си родина. Живее в чипровското село Мартиново и си строи една малка Холандия там. Купила си е къща - плетарка, и си я ремонтира. С гордост ми показва старите дебели греди на тавана, които е обработила с необходимите препарати, за да ги запази и направи ефект в интериора.

Работата върви бавно. Каквото може го върши сама, другото зависи от разположението на майсторите и от сложните криволици в тълкуванията на закона за устройство на територията.

Тя е от онези жени, на които не може да се определи възрастта. Гледа те с детско любопитство и винаги е готова да се разсмее, дори когато разказва за горчивия си опит. Родена е през 1947 година в планинското селце над Чипровци - Мартиново.

Мечтата й винаги е била да избяга от там. Дядо й е емигрант в Аржентина. Иска да отиде при него, но заради брака и двамата си сина се отказва от плановете си на два пъти - през 1980 и през 1984 година.

През 1988 година, вече разведена 41-годишната жена, преминава границата със Сърбия с Будьони Иванов. С него сключила формален брак, само заради бягството. То е решено за ден преди грандиозните чествания по повод 300-годинината от Чипровското въстание.

Мариета от Чипровци
личен архив

През нощта прехвърлят билото на Западна Стара планина при Копиловци и стигат някак до Пирот. От там с влак до Белград, където се предават на властите в Сърбия. Не успяват да получат политическо убежище. Връщат ги в България. Мариета получава ефективна 6-месечна присъда за бягство от страната. По-голямата част от „вината” за случилото се поема Будьони.

„В затвора лежах с убийци. Дотогава никога не съм могла да си представя какво е, умът ми не го побираше. Първите два месеца, докато се водеше следствието, в карцера в Михайловград, условията бяха ужасни, разказва Мариета. Не ме биеха, защото съм жена, но биеха много други до осакатяване.”

След присъдата я откарват в Сливенския затвор. Там излежава още 4 месеца при малко по-добри условия, но с много лишения. През цялото време си повтаря, че пак ще избяга.

След смяната на режима през 1991 година Мариета по съвет на братовчедка решава да емигрира в Холандия. Получава виза, купува си самолетен билет и заминава. На летището се предава на емиграционните власти.

Първоначално е настанена в малък център за бежанци в градчето Влагтведе, в североизточната провинция Хрьонинген, на границата с Германия. Като човек, който бързо се сближава с хората, Мариета бързо намира първите си приятели там - семейство Хрета и Тиебе Вилц.

Още си спомня първата им среща на вечеря, когато й подаряват рокля. По-късно я преместват в големия емигрантски център в столицата на провинцията със същото име Хрьонинген.

През 1992 година чрез обява се запознава с Вилем ван Нес - бивш есесовец, доброволен участник във Втората световна война. Омъжва за него, но животът й вместо по-добър - става почти убийствен.

След четири години прикрит страх и насилие Мариета успява да се разведе и да започне отначало. Наема квартира в съседното градче Щадсканал, завършва езикови курсове, започва работа. Пенсионира се като холандка. Всяка година се връща при семейството си в България, а през 2014 окончателно се установява в страната.

Мариета от Чипровци
личен архив

Въпреки всички патила, разказва с възторг за ниската земя, за хората там, които са й подали ръка, за възпитанието, културата, реда и чистотата. Като я питам защо се е върнала тук, ми отговаря без да се замисли: „Заради планината. България като природа е най-хубавата в Европа, за хората не мога да кажа същото". После ми казва поименно всички планински цветя и ми показва снимката си в Чипровския балкан, на която прелива от щастие, с огромни гъби сърнели в ръце.

Срещнах Мариета в планината на един поход. Крачеше енергично нагоре към хълмовете, от където извира река Огоста. Оживено разказваше случки от миналото и настоящето си като приказки. 

Рядкост е, човек лежал в затвори, емигрантски центрове, живял с убийци да съхрани детското в себе си - онова непокътнато усещане, че най-хубавото предстои, очаква те зад близкия ъгъл. И още преди да я хванеш за ръка - вече да е там.