"Крайно време с промяната на градската среда във Враца да намерим място и да възстановим първият паметник на Христо Ботев", заяви председателят на Общинския съвет Владимир Христов по време на кръгла маса за съдбата на паметника.
Дискусията на кръглата маса, организирана от историкът Красимир Богданов, е поредната, на която се обсъжда възстановяването на паметника в неговата цялост. Той припомни неговата история - първият скулптурно-архитектурен паметник на национален герой в Следосвобожденска България е създаден от Густав Еберлайн през 1890 година.
Във Враца ще бъде отбелязана 146-тата годишнина от подвига на Ботев
Открит е тържествено във Враца от княз Фердинанд в присъствието на министър-председателя Стефан Стамболов, семейството на Христо Ботев, четници и поборници. През 1955 година е демонтиран.
През 90-те години на миналия век отново е възстановен частично в градинката на площад „Руски“ и отново демонтиран, за да бъде издигнат на това място паметник на видния врачанин Васил Кънчов.
След 2010 година бронзовата скулптура на Христо Ботев, оцелелите барелефи, орелефи и метални посветителски плочи се съхраняват в Регионалния исторически музей във Враца.
Споровете за съдбата и мястото на първия паметник на Христо Ботев се разгоряха отново в публичното пространство и социалните мрежи, след като кметството на село Косталево заяви желание да го възстанови и постаментът му преди няколко месеца бе преместен на „Ботева поляна“ край населеното място. Започна и дарителска кампания за събиране на средства за възстановяване му.
На кръглата маса директорът на врачанския музей Георги Ганецовски посочи, че бронзовата статуя на Ботев, както и другите елементи от паметника са зачислени като експонати в националния музеен фонд.
Те са изложени в Ботевата зала на музея и интересът на посетителите към тях е голям. Според него каквото и да се реши за бъдещата съдба на паметника, то трябва да бъде съгласувано и одобрено от Министерството на културата.
"Първата мисъл би трябвало да е как ще бъде съхранен и опазен за бъдещите поколения както от вандалски посегателства, така от атмосферните условия, ако бъде изложен на открито", обясни Ганецовски.
Красимир Богданов обобщи мненията, че продължава да се работи за възстановяването на първия паметник на Христо Ботев в неговата възможна цялост, като вниманието бъде съсредоточено върху опазването му като културно-историческа ценност от национално значение.
Според него къде ще бъде позициониран е второстепенен въпрос. Председателят на Общинския съвет Владимир Христов се ангажира да организира втора среща по повдигнатите въпроси в навечерието на 1 юни - Денят на памет за подвига на Ботев и неговите четници, с участието на експерти от всички заинтересовани страни.
„Тръгнали сме да платим дълга си към този паметник и най-важното е как да го съхраним и как повече наши сънародници да се докоснат до него“, каза той в заключение.
Дискусията на кръглата маса, организирана от историкът Красимир Богданов, е поредната, на която се обсъжда възстановяването на паметника в неговата цялост. Той припомни неговата история - първият скулптурно-архитектурен паметник на национален герой в Следосвобожденска България е създаден от Густав Еберлайн през 1890 година.
Във Враца ще бъде отбелязана 146-тата годишнина от подвига на Ботев
Открит е тържествено във Враца от княз Фердинанд в присъствието на министър-председателя Стефан Стамболов, семейството на Христо Ботев, четници и поборници. През 1955 година е демонтиран.
През 90-те години на миналия век отново е възстановен частично в градинката на площад „Руски“ и отново демонтиран, за да бъде издигнат на това място паметник на видния врачанин Васил Кънчов.
След 2010 година бронзовата скулптура на Христо Ботев, оцелелите барелефи, орелефи и метални посветителски плочи се съхраняват в Регионалния исторически музей във Враца.
Споровете за съдбата и мястото на първия паметник на Христо Ботев се разгоряха отново в публичното пространство и социалните мрежи, след като кметството на село Косталево заяви желание да го възстанови и постаментът му преди няколко месеца бе преместен на „Ботева поляна“ край населеното място. Започна и дарителска кампания за събиране на средства за възстановяване му.
На кръглата маса директорът на врачанския музей Георги Ганецовски посочи, че бронзовата статуя на Ботев, както и другите елементи от паметника са зачислени като експонати в националния музеен фонд.
Те са изложени в Ботевата зала на музея и интересът на посетителите към тях е голям. Според него каквото и да се реши за бъдещата съдба на паметника, то трябва да бъде съгласувано и одобрено от Министерството на културата.
"Първата мисъл би трябвало да е как ще бъде съхранен и опазен за бъдещите поколения както от вандалски посегателства, така от атмосферните условия, ако бъде изложен на открито", обясни Ганецовски.
Красимир Богданов обобщи мненията, че продължава да се работи за възстановяването на първия паметник на Христо Ботев в неговата възможна цялост, като вниманието бъде съсредоточено върху опазването му като културно-историческа ценност от национално значение.
Според него къде ще бъде позициониран е второстепенен въпрос. Председателят на Общинския съвет Владимир Христов се ангажира да организира втора среща по повдигнатите въпроси в навечерието на 1 юни - Денят на памет за подвига на Ботев и неговите четници, с участието на експерти от всички заинтересовани страни.
„Тръгнали сме да платим дълга си към този паметник и най-важното е как да го съхраним и как повече наши сънародници да се докоснат до него“, каза той в заключение.
