Клуб на дейците на културата във Враца проведе дискусия за Освобождението на Враца. Преглед на събитията, станали 138 години по-рано направи нар.представител, историкът
Красимир Богданов. В своето експозе той се е позова на историческите факти, записани от Димитър Йоцов. Богданов описа тежките дни, които настъпват за врачани след Априлското въстание и след гибелта на Христо Ботев и неговата чета.
Атаката на Враца започва на 28 октомври 1877 г. в 7.00 ч. сутринта. Града е достигнат в 10.30, боевете продължават до 12.30 ч., като турските части се стремят, не да задържат града, а да прикриват отстъпващите. В 15.30ч. ген. Леонов тържествено влиза във Враца, посрещнат от възторжените възгласи на цялото население.
Още същата вечер 12 врачани образуват временно управление с председател Иванчо Николакев.
В битката за Враца, русите дават 7 ранени войници, 9-ма убити и шест ранени коня. Единствената човешка жертва е прапоршчикът Симеон, загинал в „Кемера" от куршум на фанатизирана туркиня.
Турците дават 15 жертви от редовната си войска. Заловени са огромни количества продоволствени припаси.
Паметници на признателността са изградили врачани.
Освободителят на Враца - генерал-майор Леонов има улица на негово име и бюст-паметник, експониран в парка на Военния клуб и открит на 3 март 1958 година.
Други места на почит за освободителите са паметникът на „Вестителя", символизиращ тръбача Иван Петлак, провъзгласил свободата над Враца. Автор и на двата паметника е скулпторът Владимир Цветков.
В последвалата дискусия активно участие взеха Кирил Андровски, Огнян Пищиков, Веско Лазаров, Веселин Николов и др.
Веско Лазаров представи обстановката във Враца през 1877 г.в спомените на стари врачани и предложи да се сложи паметна плоча на убития руски прапоршчик.
Огнян Пищиков остро оспори историческото време на някои от случките, описани в книгата на Лазаров „Пантеони".
Журналистът Кирил Андровски представи още факти от времето на Освободителната война - резултат от негови исторически проучвания. Той беше категорично против поставянето на паметна плоча на убития руски прапорщчик, като се мотивира с факта, че във Враца изградените паметници по този повод са достатъчни.
„На българска земя са намерили смъртта си хиляди хора по различни исторически поводи- това не значи, че на всички трябва да сложим паметни плочи. В какво би се превърнала нашата страна тогава?", убеден е в правотата си Кирил Андровски.
Дискусията завърши председателят на КДК Емилия Ралчева, която предложи всички публикации за Освобождението на Враца, които имат историческа стойност да бъдат събрани в един сборник и издадени по повод 140 - та годишнина от Освобождението на Враца през 1917 година.
