Договорът на болница „Вива Медика“, която работи в двора на МБАЛ „Христо Ботев“ Враца, е проверяват многократно през годините, обяви за Дарик директорът на здравното заведение д-р С.Съботинова. Поводът да я потърсим бе започналата от вчера повсеместна проверка на всички болници в страната, работещи с НЗОК. На специална пресконференция, дадена от Главна прокуратура, МЗ и МВР Сотир Цацаров посочи като лош пример Враца, където има „болница в болницата“ и некоректно сключени договори за съвместна дейност.
„Вива Медика“ е получила своето разрешение за дейност 2010 година. Тогава нямаше ограничения за дублиране на дейност. Стартирахме с три отделения – вътрешни болести, ортопедия и хирургия. Промяната в закона излезе в края на 2010 година и вече нямахме право да дублираме дейности на територията на този, на който сме разположени. Така, че докато този закон съществува, нямаме право да развиваме нови дейности, затова оставаме с тези три отделения“, обяви д-р Съботинова и допълни, че една от дейностите, които ги различават от държавната болница са артроскопийте. Другото са специалистите. „Една болница я правят специалистите. Апаратурата не може да работи сама. До момента през нашата сравнително малка болница са минали от началото на годината над 2 100 пациенти. Амбулаторните процедури са средно по 70 на месец. Най-натовареното отделение е хирургията, и то отново заради специалистите ни. Всички в града, смятам че познават д-р Ценов, д-р Кюркчийски, д-р Николов, д-р Цолов.“
Д-р Съботинова обясни, че болничното заведение е наело сградата в която се намира от голямата държавна болница. Сградата е ремонтирана, оборудвана, обзаведена. До този момент договорените средства за ремонта се приспадат от наема. „Те са ограничени като сума, независимо, че ние сме вложили повече. Наема ще започне да се плаща в пари от следващата година. Плащаме данък сгради, смет, ток, вода, парно. Ползваме и някои услуги в другата болницата, но те се заплащат. Защото ние нямаме съвместна дейност“.
Д-р Съботинова смята и че наличието на конкурентни отделения в двете болници е добре и за двете, защото същите отделения вървят добре и в държавната болница, а състоянието на уникалните е по-зле. „Проблемите на болниците започнаха с ограничаване на дейността. В болничната помощ от 2009-2010 година се прехвърлиха доста дейности, които се плащат през каса. Бюджетите наистина бяха увеличени, но се появиха дейности, които не се заплащат напълно или изобщо не се заплащат. И това остава за сметка на областните болници. Ограничи се възможността да допълнителен доход, всички – и държавни и частни сме на бюджет.
Не може всичко да се плаща през НЗОК, защото тя плаща за осигурените лица. Трябва да има някой, който да плаща и за неосигурените. Друг проблем е разпокъсаната медицинска помощ. „Защо областните болници да не печелят от структурите, които така или иначе имат. Вместо да се разкриват на всякъде лаборатории и др. подобни. Много сериозен проблем има в законовите разпоредби за болничната помощ, където по думите на д-р Съботинова цари пълен хаос. Проблем има и с остойностяването на клиничните пътеки. „Може и да са лоши мениджърите на държавните болници, но не вярвам всичките 28 мениджъри да са лоши!
„Според мен трябва да има много сериозна реформа. Но не реформа тип „с палеца ще влизаме, с показалеца ще излизаме от болницата, защото това е безсмислено. Ако има някъде пациенти, които не знаят че са лекувани, тоест ползвани са техни данни – това лесно може да се открие. И тогава имат право да прекратят договора им с касата. Защото няма прекратени договори?
Трябва да се променят и критериите за определяне на бюджетите на болниците. Основният трябва да е обслужваното население. „Хубавото е че г-н Ананиев е много добре запознат тези неща.“
Според нея има надежда за положителна промяна и знак за това е че започват да се проверяват неща, които куцат много отдавна.
Интервюто с д-р Соня Съботинова ще чуете в предаването Дарик Северозапад, днес след 10 часа.
„Вива Медика“ е получила своето разрешение за дейност 2010 година. Тогава нямаше ограничения за дублиране на дейност. Стартирахме с три отделения – вътрешни болести, ортопедия и хирургия. Промяната в закона излезе в края на 2010 година и вече нямахме право да дублираме дейности на територията на този, на който сме разположени. Така, че докато този закон съществува, нямаме право да развиваме нови дейности, затова оставаме с тези три отделения“, обяви д-р Съботинова и допълни, че една от дейностите, които ги различават от държавната болница са артроскопийте. Другото са специалистите. „Една болница я правят специалистите. Апаратурата не може да работи сама. До момента през нашата сравнително малка болница са минали от началото на годината над 2 100 пациенти. Амбулаторните процедури са средно по 70 на месец. Най-натовареното отделение е хирургията, и то отново заради специалистите ни. Всички в града, смятам че познават д-р Ценов, д-р Кюркчийски, д-р Николов, д-р Цолов.“
Д-р Съботинова обясни, че болничното заведение е наело сградата в която се намира от голямата държавна болница. Сградата е ремонтирана, оборудвана, обзаведена. До този момент договорените средства за ремонта се приспадат от наема. „Те са ограничени като сума, независимо, че ние сме вложили повече. Наема ще започне да се плаща в пари от следващата година. Плащаме данък сгради, смет, ток, вода, парно. Ползваме и някои услуги в другата болницата, но те се заплащат. Защото ние нямаме съвместна дейност“.
Д-р Съботинова смята и че наличието на конкурентни отделения в двете болници е добре и за двете, защото същите отделения вървят добре и в държавната болница, а състоянието на уникалните е по-зле. „Проблемите на болниците започнаха с ограничаване на дейността. В болничната помощ от 2009-2010 година се прехвърлиха доста дейности, които се плащат през каса. Бюджетите наистина бяха увеличени, но се появиха дейности, които не се заплащат напълно или изобщо не се заплащат. И това остава за сметка на областните болници. Ограничи се възможността да допълнителен доход, всички – и държавни и частни сме на бюджет.
Не може всичко да се плаща през НЗОК, защото тя плаща за осигурените лица. Трябва да има някой, който да плаща и за неосигурените. Друг проблем е разпокъсаната медицинска помощ. „Защо областните болници да не печелят от структурите, които така или иначе имат. Вместо да се разкриват на всякъде лаборатории и др. подобни. Много сериозен проблем има в законовите разпоредби за болничната помощ, където по думите на д-р Съботинова цари пълен хаос. Проблем има и с остойностяването на клиничните пътеки. „Може и да са лоши мениджърите на държавните болници, но не вярвам всичките 28 мениджъри да са лоши!
„Според мен трябва да има много сериозна реформа. Но не реформа тип „с палеца ще влизаме, с показалеца ще излизаме от болницата, защото това е безсмислено. Ако има някъде пациенти, които не знаят че са лекувани, тоест ползвани са техни данни – това лесно може да се открие. И тогава имат право да прекратят договора им с касата. Защото няма прекратени договори?
Трябва да се променят и критериите за определяне на бюджетите на болниците. Основният трябва да е обслужваното население. „Хубавото е че г-н Ананиев е много добре запознат тези неща.“
Според нея има надежда за положителна промяна и знак за това е че започват да се проверяват неща, които куцат много отдавна.
Интервюто с д-р Соня Съботинова ще чуете в предаването Дарик Северозапад, днес след 10 часа.
