103 години след обявяването на Независимостта еднозначен отговор за облика на цар Фердинанд и ролята му в нашата история не е даден, казва доц. Петко Петков. И донякъде е добре, че е така, защото персоната, както са наричали Кобурггота, наистина преминава през Осанна и разпни го по време на управлението на българската държава, разказва преподавателят по Нова българска история във ВТУ.
Родово сближените с династията, от която цар Фердинанд произхожда, и монархистите по убеждение имат една почти апологетична гледна точка за него. Обратно - привържениците на суперкритичната визия за него го обвиняват и за неща, за които той няма никаква вина, смята доц. Петков. Според него историкът не е прокурор и не бива да сипе обвинения, а да анализира фактите и да сочи отговорностите.
Обявяването на Независимостта на 22 септември 1908 г. е образно казано нещо като вододел в развитието на княз Фердинанд като ръководител на българската държава. До този момент той действа изключително внимателно, стреми се да не допуска грешки и постепенно и методично овладява всички лостове на управление на държавата, казва доц. Петков
Така постепенно създава един манталитет партиите да са обърнати към него, а не към народа, защото знаят, че и с 90 % да бъдат избрани, князът ще реши кой ще управлява. Стига се до апогеят му през 1908 г., когато княз Фердинанд заиграва с австро- унгарска карта, но в крайна сметка цака с руска и България е една от малкото държави, чиято независимост от Турската империя е платена с пари, а не с кръв. Две години по- късно Великото народно събрание гласува промяна в Конституцията, която му разрешава с правителство да сключват тайни договори без знанието на парламента. Е как да го виним тогава, че се възползва от дадените му правомощия?, пита риторично историкът.
Чуйте целия разговор с доц. Петко Петков в звуковия файл.
