КАКВО Е УСТОЙЧИВО ЗЕМЕДЕЛИЕ?
Земеделието е стопански отрасъл, който ни снабдява с храна и продукти, незаместими за съществуването на човешкия живот. С развитието на технологиите, механизацията, увеличеното използване на изкуствени торове и препарати за растителна защита, от средата на миналия век този стопански отрасъл променя традиционния си семеен характер. Променят се и националните политики и новите цели във връзка с неговото развитие са производството на максимално количество земеделска продукция. В резултат земеделските земи повсеместно са подложени на прекомерна експлоатация, която е причина за тяхната деградация /т.н активизиране на процесите на ерозия и опустиняване, засоляване, вкисляване, заблатяване, замърсяване с тежки метали и др./. Във връзка с ограничаване на тези негативни процеси възниква концепцията за „устойчиво земеделие“. Терминът „устойчиво земеделие“ се появява след въвеждането на термина „устойчиво развитие“ през 1992 г. от срещата в Рио де Жанейро и е пряко свързан с него. Концепцията на устойчивото земеделие се основава на принципа, че настоящите нужди на човечеството от продуктите на земеделието не трябва да лишават възможността на бъдещото поколение да задоволява собствените си нужди от тях. Устойчивото земеделие е свързано с умерено и правилно използване на почвените ресурси така, че земята да има възможност да запази плодородието си.
Модерното земеделие използва механизирани способи и тежки машини. www.sodahead.com
ВЛИЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА
Земеделието като отрасъл използва редица природни ресурси и съответно оказва негативно влияние върху тяхното количество и качество. Така например за получаването на селскостопанска продукция, освен естественото плодородие на земята, са необходими и допълнително водни ресурси за напояване, чист атмосферен въздух в земеделския район, наторяване и др. Освен това, земеделието оказва негативно влияние върху качеството на водите и атмосферния въздух косвено чрез транспорта на стоки и продукти, свързани с отглеждането на културите.
Водни ресурси
Използването на водни ресурси в земеделието е свързано с два аспекта – достатъчно количество вода за напояване и обработка на земеделската продукция и добро качество на използваната вода. Най-голямо количество допълнително напояване е необходимо през летните сезони и сухите периоди, а точно тогава водните ресурси в природата са най-ограничени. Земеделието използва пресни водни ресурси. Пресните води са сладките води – тези в реките, сладките езера, извори и др. През сухите периоди реките и езерата пресъхват поради увеличеното изпарение. Така техните ресурси са ограничени и недостатъчни за нуждите на земеделието. Когато повърхностните води не са достатъчни, се обръщаме към ресурса на подземни води. Подземните води се формират в продължение на изключително дълъг период поради различната водопропускливост на почвата и скалите, както и редуването на водоносни слоеве с неводопропускливи пластове. С изземването на подземните води ние добиваме ресурс, които се е формирал стотици, хиляди, а понякога и в течение на милиони години. Количеството на подземните водни ресурси се възстановява изключително бавно, често за време, по-дълго от човешкия живот. В резултат на това подземните водни ресурси се изтощават.
Напоителни системи. National Geographic Photograph by Bobby Haas
Проблемите с качеството на водните ресурси е свързан със засоляването им и съответно увеличаването на киселинността им; със замърсяването им с отровни вещества като индустриални отпадни води, използването на пестициди за третиране на културите, изкуствени торове, нитрати и др. Засоляването на почвата е проблем, когато дори слабо солени води се използват върху плитки почви, сухи райони или когато водата в почвата е съсредоточена само в почвения слой, който съдържа коренната система на растенията. Така отложената сол се задържа в повърхностния слой на почвата. Както солта остава в най-плодородния слой на почвата, там се утаяват и замърсителите, постъпили в земята чрез напояване или третиране на почвата с химически препарати. Тези препарати са изключително опасни за човешкото здраве. Така например високото количество нитрати в продуктите е сред основните причини за високата детска смъртност в някои райони на света.
Замърсени отпадъчни води. National Geographic Photograph by Bobby Haas
Обработваеми земи
Почвената ерозия е основен процес, причиняващ деградация на почвата. Тя е свързана с отнасянето на горния почвен слой в резултат на дейността на водата и вятъра поради това, че той е загубил плътността си. Ерозията е необратим процес. За предотвратяване на ерозията се прилагат редица способи. Сред най-ефикасните методи за предотвратяване на ерозията са: защитната оран (различни видове оран, която подобрява задържането на вода в почвата, например); регулиране на напояването; поддържането на растителната покривка (коренната система на растенията скрепява почвата и държи елементите й заедно).
Генетично разнообразие
Земеделието оказва влияние върху видовото разнообразие в природата. Развитието на земеделието, и по-конкретно на растениевъдството, е свързано с разрушаването на естествените природни хабитати и заместването им с културна растителност. Така изключително голям брой животински и растителни видове, включително билки и медицински растения, биват заместени от плантации с една или няколко култури. Намаляването на естественото биоразнообразие има редица икономически и социални измерения с особено негативни последици за страните от Третия свят. Западни корпорации от хранителната индустрия закупуват стотици декари земя в Африка и Азия, засаждайки ги с монокултури. Местното население, изхранващо се с бране на билки, горски култури и лечебни растения, губи препитанието си, а земеделските земи не могат да компенсират заетостта, тъй като селското стопанство е механизирано.
Пример за отглеждане на монокултури. http://macteeninterpreters.wordpress.com
Добро качество на атмосферния въздух
Земеделието влияе върху качеството на атмосферния въздух по различни начини – замърсяване на въздуха от изгарянето на стърнища; увеличаване на количеството прах след оран; косвено чрез транспортирането на продукцията, торове и препарати; третирането на земеделските култури с пестициди или азотно замърсяване от изкуствени торове. Някои от възможните методи за ограничаване на въздушното замърсяване са засаждането на прегради от дървета около насажденията, които да спират вятъра и да ограничават праховото замърсяване; покриване на културите; засаждането на трайни насаждения и др.
Енергийни ресурси
Съвременното селско стопанство е механизирано и силно зависимо от конвенционалните източници на енергия и най-вече от петрола. Енергийните ресурси се употребяват от земеделието при различните процеси. Най-големият източник на замърсяване е транспортът – доставянето на торове, семена и др. консумативи на земеделието до обработваемите земи; обработката на земята с машини и събирането на реколта; транспортиране на продукцията до пазарни пунктове. Много от развитите страни ограничават използването на конвенционални енергийни източници в земеделието, но това все още не е широка практика.
ДОБРИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРАКТИКИ
Проблемите на околната среда, свързани със земеделието, се задълбочиха през последните 50 години. Огромни площи обработваеми земи са прекалено изтощени от интензивна експлоатация и са изгубили напълно качествата и структурата си. Вече са образувани мащабни пустеещи земи, които продължават да се разширяват. Борбата с негативните последствия придобива политически измерения чрез въвеждането на добри земеделски практики. Те дават насоки за устойчива обработка на земята, включително системи за контрол, образователни програми, субсидии.
Европейският съюз определя стандарти и изисквания за подходящо третиране на земята и поддържане на доброто й състояние – земеделско и екологично. Според тези стандарти страните – членки определят минималните изисквания за добро екологично и земеделско състояние на обработваемите площи. Политиката в областта на земеделието в България се определя от Общата селскостопанска политика на страната. Министерството на земеделието и храните определя 5 национални стандарта за добро стопанисване на селскостопанските земи – условия за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние. Тези стандарти са инструмент за подпомагане на фермери в усвояването на фондовете на Европейския съюз, отпускани за развитие на земеделието.
Политиката на Европейския съюз насърчава и подпомага фермерите, които искат да развиват устойчиво земеделие или да прилагат устойчиви земеделски практики.
НАЦИОНАЛЕН СТАНДАРТ 1. ОПАЗВАНЕ НА ПОЧВАТА ОТ ЕРОЗИЯ
Поддържането на растителната покривка спомага за намаляване на ерозията. Препоръчително е отглеждането на многогодишни култури; обработване на по-малки площи; редуциране на площите с окопни култури, засети с култури със слята повърхност. Забранява се отглеждането на земеделски култури на разстояние по-малко от 5 метра от речното легло, поради силно ерозионните условия и предпоставки в близост до реките. Трайните насаждения трябва да се поддържат, а в по-големите земеделски парцели различните стопани да се споразумяват за поддръжката им.
Почвена ерозия в обработваеми земи. www.wikipedia.org
НАЦИОНАЛЕН СТАНДАРТ 2. ЗАПАЗВАНЕ НА ОРГАНИЧНОТО ВЕЩЕСТВО В ПОЧВАТА
Тъй като отглеждането на монокултури намалява органичното вещество в почвата се въвеждат стандарти за ротация на културите, отглеждани в определена площ. Така например, стандартът забранява отглеждането на монокултури като слънчоглед, лен, захарно цвекло, грах за повече от две години. В „Наръчник за практическото приложение на условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние” фермерите могат да намерят таблично представени възможностите за редуване на култури (таблица 1). Освен това, полските култури трябва да се заорават в почвата и да се създадат условия за трансформирането им в органично вещество. Забранява се тяхното изгаряне.
НАЦИОНАЛЕН СТАНДАРТ 3. ЗАПАЗВАНЕ СТРУКТУРАТА НА ПОЧВАТА
За поддържането на структурата на почвата се забранява използването на земеделска техника при наличието на преовлажена почва, така че да не се намалява дълбочината на най-горния слой на почвата, където се намира хумусът. Трябва да се внимава почвата да не бъде преуплътнена, защото тогава частиците се сближават, тя става по-плътна и се губи въздухът между тях. Основната причина за преуплътняване на почвата е натискът от тежките машини за обработка на земеделските земи.
НАЦИОНАЛЕН СТАНДАРТ 4. МИНИМАЛНО НИВО НА ПОДДРЪЖКА НА ЕСТЕСТВЕНИТЕ МЕСТООБИТАНИЯ
Този стандарт цели да предотврати влошаване състоянието на местообитанията. Земеделците, стопанисващи постоянно затревена площ, са длъжни да поддържат минимална гъстота от 0,15 броя животни на хектар или да извършват минимум 1 коситба годишно. Ливадите могат да се използват за пасища на животни, като интензивността на пасене трябва да се регулира. Пасищата трябва да се поддържат като се контролира нежеланата храстова растителност. Препоръчва се поддържането на земята да се прави посредством традиционни земеделски практики, оптимизиране на торенето и използване на органични торове. В земеделските площи, намиращи се в близост до гори, трябва да се контролира навлизането на горска растителност в тях.
Контролираната паша допринася за доброто състояние на естествените местообитания. National Geographic Photography by Bob Kirst
НАЦИОНАЛЕН СТАНДАРТ 5. ОПАЗВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ВОДИТЕ
Селското стопанство използва голямо количество вода за напояване. То е един от главните ползватели на водните ресурси, наред с домакинското потребление на вода и индустриалните производства. Напояването трябва да бъде строго регламентирано. Земеделските стопани могат да използват води за напояване само след като придобият разрешително за това. За консултация относно издаването на разрешително за водоползване с цел напояване земеделските стопани трябва да се обърнат към Басейновата дирекция за управление на водите на територията, на която се намират, или към Министъра на околната среда и водите за води от язовири.
Капково напояване. National Geographic, Photograph by James L. Stanfield
Подробна информация за националните стандарти ще откриете в „Наръчника за практическото приложение на условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние”, който може да се намери на сайта на Министерството на земеделието и храните.
Инвестираме във вашето бъдеще!
Програмата за трансгранично сътрудничество Румъния-България 2007-2013 е съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.
Проект „Съвместно наблюдение на риска по време на извънредни ситуации
в пограничната зона на река Дунав”
ВТУ "Св. св. Кирил и Методий"
22.10.2013 г.
Съдържанието на този материал не представлява непременно официалната позиция на Европейския съюз.
www.cbcromaniabulgaria.eu
