На Европейското първенство по лека атлетика за хора с увреждания в Суонси Радослав Златанов спечели титлата в спринта на 100 метра и донесе злато на България. След шампионата на стария континент спринтьорът се прибра в родния си град В. Търново, където в понеделник му предстои среща с децата от настоящия му клуб "Атлетика 2012".
- Разкажи малко повече за себе си?
- На 26 години съм. Роден съм във Велико Търново. Учил съм в ОУ “Бачо Киро” до шести клас.След това се преместих да уча в столицата, където започнах тренировки в “Локомотив” /София/. От там тръгна дългогодишната работа с моя треньор Георги Недев. От началото на тази година най- после отново се състезавам за великотърновски клуб, което ме радва.
- Какво ти коства спечелването на европейското злато?
- Спечелването на златото ми коства много труд и постоянство. Доста време ми се изплъзваше европейската титла, но тази година си я извоювах и това показва че мога да достигна и до световната, както и до още един медал от Олимпиада.
- Очакваше ли златото преди заминаването?
- Очаквах този медал, въпреки че конкуренцията е много силна, но аз бях добре подготвен.
- Какво не ти достигна за почетна стълбичка и в дългия скок?
- В последните метри на финала на 100 метра получих крамп и ги пробягах по инерция, а с контузията участвах и в старта на дълъг скок. Засилвах се на половината от нормалното разстояние, пазейки крака си.
- Това ли е най- ценния ти медал или предпочиташ олимпийските?
- Всички медали спечелени до сега са ми много ценни, но всяка една титла е много по- ценна от сребро и бронз.
- Има ли всъщност по- ценно отличие?
- По ценното отличие от медалите са двамата ми сина, които се родиха тази пролет. Дай Боже всеки му такава радост.
- Как навлезе в леката атлетика?
- Минах през много спортове, но човека който ме забеляза като малък във В. Търново е треньорът по лека атлетика Иван Пенков.
- Можеш ли да направиш паралел между това какво е отношението на хората и организациите към параолимпийски спорт в чужбина и какво е в България? Какво ви липсва тук?
- В чужбина от много години параолимпийският спорт е на много по- високо ниво отколкото в България. Тук ни липсват терени на които хора с инвалидни колички и ампутации да могат да тренират и да достигат лесно до спортното съоръжение. С една дума в България трябва да се помисли да има пълен достъп навсякъде за хора с увреждания, както е в чужбина.
- От тази година се състезател на „Атлетика 2012” как намираш малките момичета и момчета във В.Търново, които се занимават с твоя спорт?
- Надявам се с моите постижения да давам добър пример и да ги стимулирам да вървят нагоре. Безспорно във Велико Търново има много таланти.
- Мислиш ли за треньорска кариера?
- Мисля и се надявам живот и здраве да я практикувам във Велико Търново, но имам още много работа в професионален план.