Различни икономически и социални събития и тенденции водят до промяна в демографското поведение на населението както в страната, така и в област Велико Търново. През 2017 година в областта продължава процесът на намаляване и застаряване на населението, намалява броят на живороденитe деца и коефициентът на обща раждаемост, увеличава се броят на умрелите лица и коефициентът на обща смъртност, намалява детската смъртност, като броят на сключените граждански бракове и на бракоразводите също намалява.
Към 31 декември 2017 г. населението на област Велико Търново е 239 132 души, което представлява 3.4% от населението на страната и нарежда областта на девето място по брой на населението от 28-те области в България. В сравнение с 2016 г. населението на областта намалява с 3 127 души, или с 1.3%.
Мъжете са 115 655 (48.4%), а жените - 123 477 (51.6%), или на 1 000 мъже се падат 1 068 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 54 г. вкл. След 55 години с нарастване на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на областта.
Продължава процесът на остаряване на населението в област Велико Търново. В края на 2017 г. лицата на 65 и повече навършени години са 55 300, или 23.1% от населението на областта В сравнение с предходната 2016 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта, а спрямо 2001 г. увеличението е с 4.3 процентни пункта. Процесът на остаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 26.5%, а на мъжете - 19.5%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея по-ниската средна продължителност на живота при тях. В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в общините Сухиндол (30.9%), Полски Тръмбеш (30.0%), и Павликени (29.0%). Най-нисък е делът на възрастното население в общините Велико Търново - 19.6%, и Стражица- 21.8%. Към 31.12.2017 г. децата до 15 години са 30 398, или 12.7% от общия брой на населението в област Велико Търново и спрямо 2016 г. този дял се запазва същия. Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в община Стражица – 16,9 %, а най-нисък в община Лясковец – 10.9% от населението на областта.
Към 31.12.2017 г. общият коефициент на възрастова зависимост в област Велико Търново е 55.9%, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в активна възраст. За сравнение, през 2016 г. този коефициент е бил 54.9%, през 2015 г. - 53.8%, през 2014 г. - 52.3%, през 2013 г. - 50.9%, а през 2012 г. - 49.4%. Това съотношение е по-благоприятно в градовете - 48.1%, отколкото в селата - 78.1%. Общо в девет от десетте общини в областта този показател е над 50.0%, като най-неблагоприятно е съотношението в общините Сухиндол (75.6%) и Полски Тръмбеш (75.4%) и, а най-благоприятно в общините Велико Търново - 48.1% и Свищов - 51.4%.
Остаряването на населението в областта води до повишаване на неговата средна възраст, която е 44.7 години в края на 2017 г. (42.9 години за мъжете и 46. 3 години за жените). Процесът на остаряване се проявява както в селата, така и в градовете, като в градовете средната възраст на населението е 42.9 години, а в селата - 48.9 години.
Тенденцията на остаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура - под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както остаряването на населението, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници на населението при пенсиониране. За 2017 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 61 години за жените и 64 години за мъжете.
Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2017 г. в област Велико Търново е 142 207 души, или 59.4% от цялото население, като мъжете са 74 807, а жените - 67 400. Трудоспособното население е намаляло с 2 584 души, или с 1.8% спрямо предходната година. Към края на 2017 г. над трудоспособна възраст са 64 485 души, или 27.0%, а под трудоспособна възраст - 32 440 души, или 13.6% от населението на областта.
В териториален аспект най-голям относителен дял на населението в трудоспособна възраст се наблюдава в община Велико Търново (63.2%), а най-малък - в община Полски Тръмбеш (51.8%). Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 години). Към 31.12.2017 г. това съотношение е 58. За сравнение, през 2001 г. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст в област Велико Търново, са били замествани от 119 млади хора. В териториален аспект коефициентът на демографско заместване е най-неблагоприятен в община Свищов - 47, а най-благоприятен - в община Стражица - 99.
Към 31.12.2017 г. в градовете живеят 168 428 души, или 70.4%, а в селата -70 704, или 29.6% от населението на област Велико Търново. Спрямо 2016 г. населението в градовете намалява с 0.8%, а в селата - с 2,3%.
Към края на 2017 г. населените места в област Велико Търново са 336, от които 14 са градове и 322 - села. Разпределението на населението по населени места в края на годината е резултат от неговото естествено и механично движение.
В съответствие с административно-териториалното устройство на България област Велико Търново е разделена на 10 общини. Най-малка по брой на населението е община Сухиндол, в която живеят 2 316 души, или 1.0% от населението на областта, а най-голяма е община Велико Търново - 87 111 души (36.4%). Спрямо предходната година във всички общини на областта е регистрирано намаление на населението, като то е най-голямо в общините Свищов и Сухиндол - съответно с 3.0 и 2.4%, а най малко - в община Велико Търново - с 0.1%.
През 2017 г. в област Велико Търново са регистрирани 2 106 родени деца, като от тях 2 087 (99.1%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 54 деца, или с 2.5%.
Коефициентът на обща раждаемост за 2017 г. в Република България е 9.0‰, а в област Велико Търново - 8.7‰, като за областта той намалява с 0.1‰ спрямо 2016 година. Коефициентът на раждаемост в градовете на областта през 2017 г. е 9.1‰ като спрямо предходната година той нармалява с 0.4‰, докато в селата нараства от 7.2 на 7.7‰. Най-висока е раждаемостта в община Свищов - 10.2‰, а най-ниска - в община Лясковец - 5.9‰.
От всички живородени през 2017 г. в област Велико Търново 1 047 са момчета, а 1 040 - момичета, или на 1 000 момчета се падат 993 момичета. В градовете живородените деца са 1 537 (73.6%), а в селата - 550 деца (26.4%), т.е. от всеки четири деца три са родени в градовете.
Броят на жените във фертилна възраст (15 - 49 навършени години), или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост оказват съществено влияние върху равнището на раждаемостта и определят характера на възпроизводството на населението.
Броят на жените във фертилна възраст към 31.12.2017 г. в област Велико Търново е 50 926, като спрямо предходната година той намалява с 970, а спрямо 2001 г. - с 18633 жени.
Друг показател, характеризиращ процеса на раждаемостта, е средната възраст на жените при раждане на дете. Данните за 2017 г. показват че 57.7% от живородените са с майка на възраст от 25 до 35 години, като средната възраст на жената при раждане на дете е 28.6 години. През последните години средната възраст при раждане постепенно нараства, като се забелязва положителна тенденция, изразяваща се в намаляването на ранната раждаемост в областта.
През 2017 г. броят на децата, родени от майки под 25 години, е 577 и спрямо 2016 г. се увеличава с 20. Увеличение се регистрира и при децата, родени от жени на възраст 40 и повече навършени години - от 48 през 2016 г. на 69 през 2017 година.
Относителният дял на живородените извънбрачни деца в област Велико Търново през 2017 г. е 67.3% и спрямо 2016 г. се увеличава с 2,3%, или от всеки три живородени деца две са извънбрачни. Високата извънбрачна раждаемост може да се обясни със значителното нарастване на броя съжителства сред младите хора, без те да са оформени в юридически брак.
Тоталният коефициент на плодовитост е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените. През 2017 г. средният брой живородени деца от една жена в област Велико Търново е 1.43 (1.56 за страната). Този коефициент е по-голям в селата (1.80) отколкото в градовете (1.30).
През 2017 г. в област Велико Търново броят на умрелите е 4 273 души и в сравнение с предходната година техният брой нараства със 181 души (4.2%), като нивото на общата смъртност продължава да е твърде високо и коефициентът на смъртност нараства спрямо 2016 г. с 1.0‰ като достига рекордните за последните години 17.8‰.
Смъртността сред мъжете (19.1‰) продължава да бъде по-висока в сравнение със смъртността сред жените (16.5‰). През 2017 г. на 1 000 жени умират 1 089 мъже. Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е над два пъти по-висок в селата (28.3‰) отколкото в градовете (13.3‰).
В териториален аспект най-висока е смъртността в община Сухиндол - 39.3‰, а най-ниска в община Велико Търново - 12.9‰.
Показателят за преждевременната смъртност в областта през 2017 г. е 19.6% и намалява спрямо предходната 2016 г. с 1.1%. В стойностите на показателя за преждевременна смъртност има съществени разлики при мъжете и жените. Докато умрелите жени на възраст до 64 години вкл. са 12.9% от всички умрели жени, то сред мъжете този относителен дял е два пъти по-голям - 25.8%.
През 2017 г. в областта са починали 14 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 6.7‰. Положителната тенденция след 2008 г. за намаляване на детската смъртност и коефициентът на детска смъртност в област Велико Търново, прекъсната само през 2015 година, продължава и през 2017 година.
През 2017 г. броят на сключените бракове в област Велико Търново намалява. Регистрираните юридически бракове са 863 и са само с 3 по-малко от предходната година, а коефициентът на брачност е 3.6‰. От всички регистрирани бракове 72.5% (626) са сред населението в градовете, докато в селата са сключени 237 брака.
През 2017 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 31.9 и 28.5 години. За 85.7% от жените и 86.0% от мъжете, сключили граждански брак през 2017 г., той е бил първи.
Броят на разводите през 2017 г. е 320 и е с 13 по-малко от 2016 година. От всички прекратени бракове 80.3% се отнасят за населението в градовете.
За 10.9% от жените и 12.5% от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2017 г., разводът не е бил първи.
През 2017 г. 2 509 лица са се заселили в област Велико Търново от населени места на други области в страната, а 3 162 лица са се изселили от област Велико Търново в други области на Република България.
В преселванията между населените места в границите на област Велико Търново са участвали 2 285 лица.
През 2017 г. 785 души са заявили промяна на своя настоящ адрес от областта в чужбина, а лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в област Велико Търново са 497.
Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение.
Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. След 1990 г. демографското развитие на област Велико Търново се характеризира с отрицателен естествен прираст на населението. През 2017 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на областта е намаляло с 2 186 души, или с 235 души повече в сравнение с намалението през 2016 година.
Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст , в област Велико Търново е минус 9.1‰. Коефициентът на естествен прираст в градовете е минус 4.2‰, а в селата - минус 20.6‰, или намалението на населението в областта в резултат на естествения прираст се дължи предимно на негативните демографски тенденции в селата. През 2017 г. всички общини в областта имат отрицателен естествен прираст.
С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са общините Велико Търново (-3.9‰) и Свищов ( -7.2‰).
С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е община Сухиндол, в която този коефициент е минус 30.7‰.
Съществено влияние върху броя и структурите на населението оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната и вътрешна миграция), който също е отрицателен - минус 941 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от областта.
Намалението на населението в резултат на външната и вътрешна миграция в област Велико Търново, измерено чрез коефициента на нетна миграция , е минус 3.9‰. Коефициентът на нетна миграция в градовете е минус 4.3‰, а в селата – минус 2.9‰, или намалението на населението в областта в резултат на механичния прираст се дължи на негативните демографски тенденции както в градовете, така и в селата.
В териториален аспект общо в седем от десетте общини в областта коефициетът на нетна миграция е отрицателен, като този показател е най-нисък в община Свищов - минус 23.1‰, а е положителен в общините Сухиндол, Велико Търново и Златарица съответно – 6.0, 3.1 и 0.5‰.
Към 31 декември 2017 г. населението на област Велико Търново е 239 132 души, което представлява 3.4% от населението на страната и нарежда областта на девето място по брой на населението от 28-те области в България. В сравнение с 2016 г. населението на областта намалява с 3 127 души, или с 1.3%.
Мъжете са 115 655 (48.4%), а жените - 123 477 (51.6%), или на 1 000 мъже се падат 1 068 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 54 г. вкл. След 55 години с нарастване на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на областта.
Продължава процесът на остаряване на населението в област Велико Търново. В края на 2017 г. лицата на 65 и повече навършени години са 55 300, или 23.1% от населението на областта В сравнение с предходната 2016 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта, а спрямо 2001 г. увеличението е с 4.3 процентни пункта. Процесът на остаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 26.5%, а на мъжете - 19.5%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея по-ниската средна продължителност на живота при тях. В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в общините Сухиндол (30.9%), Полски Тръмбеш (30.0%), и Павликени (29.0%). Най-нисък е делът на възрастното население в общините Велико Търново - 19.6%, и Стражица- 21.8%. Към 31.12.2017 г. децата до 15 години са 30 398, или 12.7% от общия брой на населението в област Велико Търново и спрямо 2016 г. този дял се запазва същия. Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в община Стражица – 16,9 %, а най-нисък в община Лясковец – 10.9% от населението на областта.
Към 31.12.2017 г. общият коефициент на възрастова зависимост в област Велико Търново е 55.9%, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в активна възраст. За сравнение, през 2016 г. този коефициент е бил 54.9%, през 2015 г. - 53.8%, през 2014 г. - 52.3%, през 2013 г. - 50.9%, а през 2012 г. - 49.4%. Това съотношение е по-благоприятно в градовете - 48.1%, отколкото в селата - 78.1%. Общо в девет от десетте общини в областта този показател е над 50.0%, като най-неблагоприятно е съотношението в общините Сухиндол (75.6%) и Полски Тръмбеш (75.4%) и, а най-благоприятно в общините Велико Търново - 48.1% и Свищов - 51.4%.
Остаряването на населението в областта води до повишаване на неговата средна възраст, която е 44.7 години в края на 2017 г. (42.9 години за мъжете и 46. 3 години за жените). Процесът на остаряване се проявява както в селата, така и в градовете, като в градовете средната възраст на населението е 42.9 години, а в селата - 48.9 години.
Тенденцията на остаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура - под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както остаряването на населението, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници на населението при пенсиониране. За 2017 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 61 години за жените и 64 години за мъжете.
Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2017 г. в област Велико Търново е 142 207 души, или 59.4% от цялото население, като мъжете са 74 807, а жените - 67 400. Трудоспособното население е намаляло с 2 584 души, или с 1.8% спрямо предходната година. Към края на 2017 г. над трудоспособна възраст са 64 485 души, или 27.0%, а под трудоспособна възраст - 32 440 души, или 13.6% от населението на областта.
В териториален аспект най-голям относителен дял на населението в трудоспособна възраст се наблюдава в община Велико Търново (63.2%), а най-малък - в община Полски Тръмбеш (51.8%). Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 години). Към 31.12.2017 г. това съотношение е 58. За сравнение, през 2001 г. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст в област Велико Търново, са били замествани от 119 млади хора. В териториален аспект коефициентът на демографско заместване е най-неблагоприятен в община Свищов - 47, а най-благоприятен - в община Стражица - 99.
Към 31.12.2017 г. в градовете живеят 168 428 души, или 70.4%, а в селата -70 704, или 29.6% от населението на област Велико Търново. Спрямо 2016 г. населението в градовете намалява с 0.8%, а в селата - с 2,3%.
Към края на 2017 г. населените места в област Велико Търново са 336, от които 14 са градове и 322 - села. Разпределението на населението по населени места в края на годината е резултат от неговото естествено и механично движение.
В съответствие с административно-териториалното устройство на България област Велико Търново е разделена на 10 общини. Най-малка по брой на населението е община Сухиндол, в която живеят 2 316 души, или 1.0% от населението на областта, а най-голяма е община Велико Търново - 87 111 души (36.4%). Спрямо предходната година във всички общини на областта е регистрирано намаление на населението, като то е най-голямо в общините Свищов и Сухиндол - съответно с 3.0 и 2.4%, а най малко - в община Велико Търново - с 0.1%.
През 2017 г. в област Велико Търново са регистрирани 2 106 родени деца, като от тях 2 087 (99.1%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 54 деца, или с 2.5%.
Коефициентът на обща раждаемост за 2017 г. в Република България е 9.0‰, а в област Велико Търново - 8.7‰, като за областта той намалява с 0.1‰ спрямо 2016 година. Коефициентът на раждаемост в градовете на областта през 2017 г. е 9.1‰ като спрямо предходната година той нармалява с 0.4‰, докато в селата нараства от 7.2 на 7.7‰. Най-висока е раждаемостта в община Свищов - 10.2‰, а най-ниска - в община Лясковец - 5.9‰.
От всички живородени през 2017 г. в област Велико Търново 1 047 са момчета, а 1 040 - момичета, или на 1 000 момчета се падат 993 момичета. В градовете живородените деца са 1 537 (73.6%), а в селата - 550 деца (26.4%), т.е. от всеки четири деца три са родени в градовете.
Броят на жените във фертилна възраст (15 - 49 навършени години), или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост оказват съществено влияние върху равнището на раждаемостта и определят характера на възпроизводството на населението.
Броят на жените във фертилна възраст към 31.12.2017 г. в област Велико Търново е 50 926, като спрямо предходната година той намалява с 970, а спрямо 2001 г. - с 18633 жени.
Друг показател, характеризиращ процеса на раждаемостта, е средната възраст на жените при раждане на дете. Данните за 2017 г. показват че 57.7% от живородените са с майка на възраст от 25 до 35 години, като средната възраст на жената при раждане на дете е 28.6 години. През последните години средната възраст при раждане постепенно нараства, като се забелязва положителна тенденция, изразяваща се в намаляването на ранната раждаемост в областта.
През 2017 г. броят на децата, родени от майки под 25 години, е 577 и спрямо 2016 г. се увеличава с 20. Увеличение се регистрира и при децата, родени от жени на възраст 40 и повече навършени години - от 48 през 2016 г. на 69 през 2017 година.
Относителният дял на живородените извънбрачни деца в област Велико Търново през 2017 г. е 67.3% и спрямо 2016 г. се увеличава с 2,3%, или от всеки три живородени деца две са извънбрачни. Високата извънбрачна раждаемост може да се обясни със значителното нарастване на броя съжителства сред младите хора, без те да са оформени в юридически брак.
Тоталният коефициент на плодовитост е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените. През 2017 г. средният брой живородени деца от една жена в област Велико Търново е 1.43 (1.56 за страната). Този коефициент е по-голям в селата (1.80) отколкото в градовете (1.30).
През 2017 г. в област Велико Търново броят на умрелите е 4 273 души и в сравнение с предходната година техният брой нараства със 181 души (4.2%), като нивото на общата смъртност продължава да е твърде високо и коефициентът на смъртност нараства спрямо 2016 г. с 1.0‰ като достига рекордните за последните години 17.8‰.
Смъртността сред мъжете (19.1‰) продължава да бъде по-висока в сравнение със смъртността сред жените (16.5‰). През 2017 г. на 1 000 жени умират 1 089 мъже. Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е над два пъти по-висок в селата (28.3‰) отколкото в градовете (13.3‰).
В териториален аспект най-висока е смъртността в община Сухиндол - 39.3‰, а най-ниска в община Велико Търново - 12.9‰.
Показателят за преждевременната смъртност в областта през 2017 г. е 19.6% и намалява спрямо предходната 2016 г. с 1.1%. В стойностите на показателя за преждевременна смъртност има съществени разлики при мъжете и жените. Докато умрелите жени на възраст до 64 години вкл. са 12.9% от всички умрели жени, то сред мъжете този относителен дял е два пъти по-голям - 25.8%.
През 2017 г. в областта са починали 14 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 6.7‰. Положителната тенденция след 2008 г. за намаляване на детската смъртност и коефициентът на детска смъртност в област Велико Търново, прекъсната само през 2015 година, продължава и през 2017 година.
През 2017 г. броят на сключените бракове в област Велико Търново намалява. Регистрираните юридически бракове са 863 и са само с 3 по-малко от предходната година, а коефициентът на брачност е 3.6‰. От всички регистрирани бракове 72.5% (626) са сред населението в градовете, докато в селата са сключени 237 брака.
През 2017 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 31.9 и 28.5 години. За 85.7% от жените и 86.0% от мъжете, сключили граждански брак през 2017 г., той е бил първи.
Броят на разводите през 2017 г. е 320 и е с 13 по-малко от 2016 година. От всички прекратени бракове 80.3% се отнасят за населението в градовете.
За 10.9% от жените и 12.5% от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2017 г., разводът не е бил първи.
През 2017 г. 2 509 лица са се заселили в област Велико Търново от населени места на други области в страната, а 3 162 лица са се изселили от област Велико Търново в други области на Република България.
В преселванията между населените места в границите на област Велико Търново са участвали 2 285 лица.
През 2017 г. 785 души са заявили промяна на своя настоящ адрес от областта в чужбина, а лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в област Велико Търново са 497.
Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение.
Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. След 1990 г. демографското развитие на област Велико Търново се характеризира с отрицателен естествен прираст на населението. През 2017 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на областта е намаляло с 2 186 души, или с 235 души повече в сравнение с намалението през 2016 година.
Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст , в област Велико Търново е минус 9.1‰. Коефициентът на естествен прираст в градовете е минус 4.2‰, а в селата - минус 20.6‰, или намалението на населението в областта в резултат на естествения прираст се дължи предимно на негативните демографски тенденции в селата. През 2017 г. всички общини в областта имат отрицателен естествен прираст.
С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са общините Велико Търново (-3.9‰) и Свищов ( -7.2‰).
С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е община Сухиндол, в която този коефициент е минус 30.7‰.
Съществено влияние върху броя и структурите на населението оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната и вътрешна миграция), който също е отрицателен - минус 941 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от областта.
Намалението на населението в резултат на външната и вътрешна миграция в област Велико Търново, измерено чрез коефициента на нетна миграция , е минус 3.9‰. Коефициентът на нетна миграция в градовете е минус 4.3‰, а в селата – минус 2.9‰, или намалението на населението в областта в резултат на механичния прираст се дължи на негативните демографски тенденции както в градовете, така и в селата.
В териториален аспект общо в седем от десетте общини в областта коефициетът на нетна миграция е отрицателен, като този показател е най-нисък в община Свищов - минус 23.1‰, а е положителен в общините Сухиндол, Велико Търново и Златарица съответно – 6.0, 3.1 и 0.5‰.
