Предлагат турска табия от Освободителната война за паметник на културата
Предлагат турска табия от Освободителната война за паметник на културата / Дарик нюз, архив
Предлагат турска табия от Освободителната война за паметник на културата
62663
Предлагат турска табия от Освободителната война за паметник на културата
  • Предлагат турска табия от Освободителната война за паметник на културата

Турска табия от Освободителната война, разположена на Гарга баир край В. Търново, може да се превърне много лесно в поредна туристическа атракция в близост до старата столица, информира Иван Църов. Според директора на Регионалния исторически музей съоръжението е много добре запазено и трябва просто да бъде почистено от храсталаци и треви.

Табията е с размери 20 на 30 метра, обградена е от ров с дълбочина три метра, толкова са високи и стените й. Побирала е шест оръдия. Подобни отбранителни съоръжения турците са издигнали на Картала и в района на днешния парк „Марно поле". Целта е била табиите на Гарга баир и Картала да защитят Търново от настъпващите руски войски на генерал Гурко. Очакванията са били той да настъпи по пътя край поречието на река Янтра от към Дервеня. Ако това бе станало, двете батареи са щели буквално да разкъсат войниците на пътя, който бил преграден и със стена. Родолюбив българин от Самоводене обаче предупредил братушките за засадата, те навлезли откъм Беляковец и след кратка престрелка на 7 юли 1877 г. освободили старата столица. Над табията на Картала сега се издига къщата на фолк певица и бизнесмен.

За да се предпази от инвестиционни намерения табията на Гарга баир, Иван Църов ще предложи на кмета Даниел Панов тя да получи статут на недвижима културна ценност и да бъде защитена от закона.

Друга инициатива на музея е изложба от фотоси и документи в централната част на града, с която ще бъде отбелязана 100- годишнината от катастрофалното земетресение, разрушило на 1 юни 1913 г. 2/3 от Търново. Тогава тежко са пострадали още Г. Оряховица и Лясковец, а епицентърът на труса е бил в местността „Змеица" на Арбанашкото плато. Снимките ще могат да бъдат разглеждани и на сайта на музея.

Повече чуйте от Иван Църов в звуковия файл.