Уникални документи свързани с историята на футбола и спорта във В. Търново и региона е открил Георги Шопов. Доайенът на спортните деятели в Старата столица в момента пише история на футболното съдийство в Областта. Той вече е пред завършване на първия раздел от навлизането на играта в България до 9 септември 1944 г.
При работата си в архивите бившия преподавател във ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий” е намерил първия футболен правилник публикуван в България. Правилникът е отпечатан в списание “Училищен преглед” през 1887 г. Играта е наречена “ритни топъ” и е препоръчана за часовете по физическо възпитание, защото “… е от най- живите и съдействува най- много за утвърдяване на тялото и може лесно да се научи”. Според този правилник игрището трябва да бъде широко от 90 до 45 метра и дълго от 180 до 90 метра. Броят на състезателите в отборите е от 10 до 15, които се “управляват от един войвода”. Много интересно в правилника е описана топката, която е разрешено да се направи от волски мехур, като му се ушие обвивка от кожа или по- дебела аба. На играчите е забранено да носят обувки подковани с големи гвоздей или железни плочи, да се ритат, спъват и спират. Те трябва да бъдат “хладнокръвни, хитри и сръчни”, за да печелят мачовете. Арбитрите са били избирани по един от “двата лагера”, за да разрешават споровете между играчите.
Първите приятелски мачове в нашия регион са се организирали след 1920 г. във В. Търново, Сухиндол, Г. Оряховица и в някои от по- малките селища е установил Георги Шопов.
През следващите няколко години отбори са създадени в повечето селища, което е наложило създаването на Закон за спорта.
Той е публикуван на 10 март 1931 г. в “Държавен вестник” в шест глави. Изключително актуално и днес звучи пета глава, която определя статута на спортната база. Прочита и показва, че всички спорове в тази посока сега биха могли да се решат бързо и просто стига да се използва написаното от законотворците преди 80 години.
Според нея всяка Община е длъжна да отдели от мерата си или да отчужди от частни имоти необходимите места за игрища, басейни, физкултурни салони и туристически хижи, като на всеки жител се полагат минимум 3 квадратни метра спортна площ. Съораженията стават собственост на физкултурните организации и не могат да бъдат продавани, отчуждавани или залагани. Организациите, съюзите и федерациите за физическо възпитание, както и отделните клубове са юридически лица и са освободени от всякакви такси, данъци и берии, се казва още в Закона…
Във втория раздел от книгата си Георги Шопов ще проследи развитието на съдийството и футбола в Областта до 10 ноември 1989 г. Периодът от тази дата до сега ще попадне в трети раздел, за който авторът продължава да събира материали.
При работата си в архивите бившия преподавател във ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий” е намерил първия футболен правилник публикуван в България. Правилникът е отпечатан в списание “Училищен преглед” през 1887 г. Играта е наречена “ритни топъ” и е препоръчана за часовете по физическо възпитание, защото “… е от най- живите и съдействува най- много за утвърдяване на тялото и може лесно да се научи”. Според този правилник игрището трябва да бъде широко от 90 до 45 метра и дълго от 180 до 90 метра. Броят на състезателите в отборите е от 10 до 15, които се “управляват от един войвода”. Много интересно в правилника е описана топката, която е разрешено да се направи от волски мехур, като му се ушие обвивка от кожа или по- дебела аба. На играчите е забранено да носят обувки подковани с големи гвоздей или железни плочи, да се ритат, спъват и спират. Те трябва да бъдат “хладнокръвни, хитри и сръчни”, за да печелят мачовете. Арбитрите са били избирани по един от “двата лагера”, за да разрешават споровете между играчите.
Първите приятелски мачове в нашия регион са се организирали след 1920 г. във В. Търново, Сухиндол, Г. Оряховица и в някои от по- малките селища е установил Георги Шопов.
През следващите няколко години отбори са създадени в повечето селища, което е наложило създаването на Закон за спорта.
Той е публикуван на 10 март 1931 г. в “Държавен вестник” в шест глави. Изключително актуално и днес звучи пета глава, която определя статута на спортната база. Прочита и показва, че всички спорове в тази посока сега биха могли да се решат бързо и просто стига да се използва написаното от законотворците преди 80 години.
Според нея всяка Община е длъжна да отдели от мерата си или да отчужди от частни имоти необходимите места за игрища, басейни, физкултурни салони и туристически хижи, като на всеки жител се полагат минимум 3 квадратни метра спортна площ. Съораженията стават собственост на физкултурните организации и не могат да бъдат продавани, отчуждавани или залагани. Организациите, съюзите и федерациите за физическо възпитание, както и отделните клубове са юридически лица и са освободени от всякакви такси, данъци и берии, се казва още в Закона…
Във втория раздел от книгата си Георги Шопов ще проследи развитието на съдийството и футбола в Областта до 10 ноември 1989 г. Периодът от тази дата до сега ще попадне в трети раздел, за който авторът продължава да събира материали.
