В проектобюджета за следващата година, финансовата рамка на Здравната каса се увеличава с 490 млн. лв. и се очаква да надхвърли 4 млрд. лв., съобщи народният представител и член на парламентарната Комисия по труда и социалната политика инж. Клавдия Ганчева.
Инж. Клавдия Ганчева: Повече пари за здраве в новия национален рамков договор
По думите й, за личните лекари е предвидено увеличение на средствата с 18 млн. лв., за прегледи при специалисти - с 28 млн. лв. и със 7 милиона повече се предвиждат за изследвания. В сравнение с тази година, за 2019 г. са отделени 176 млн. лв. повече за болниците и 117 млн. лв. повече за лекарства.
С 13 % е намаляла задлъжнялостта на болничните заведения в рамките на тази година, информира още инж. Ганчева. Тя съобщи също, че през миналата 2017 г. е отчетено най-ниското ниво на детска смъртност в цялата история на демографската статистика в България. Има и трайно увеличение на средната продължителност на живота у нас.
„Здравеопазването е сектор, в който инвестираме много усилия. Но той се нуждае от надпартиен консенсус, вместо с днешна дата да се политизират дълго затлачвани проблеми. За съжаление виждаме, че колегите от БСП не познават нормативната уредба и нямат конструктивни и издържани решения, а отново си служат само лозунги“, коментира инж. Клавдия Ганчева, по повод искания вот на недоверие към правителството на тема здравеопазване. Тя припомни, че от БСП нямат и внесени предложения за законодателни промени в този сектор.
По повод едно от обвиненията, отправяни от левицата, че е допуснато роенето на много частни болници, инж. Клавдия Ганчева съобщи факти – през последните девет години най-много разкрити частни лечебни заведения има в периода 2013-2014 година. Тогава, по времето на кабинета „Орешарски“ са дадени разрешения за дейност на 21 частни болници. За сравнение през 2015 такива разрешения са три, през 2016 - шест, а през 2017 - пет.
Инж. Ганчева припомни, че през последните години спешната помощ среща сериозна подкрепа от Министерство на здравеопазването. Осигурените финансови средства за 2015 г. са 140 млн. лв., за 2016 г. – 153 млн. лв., а за 2017 г. парите са били 162 млн. лв.
Промениха се и механизмите на заплащане на дейността, за да бъде обвързано с това, което извършват спешните отделения. Няма отлив на работещи от спешните приемни отделения, категорична е инж. Ганчева.
Клавдия Ганчева: Общините могат да се възползват от ново финансиране за социални услуги
„Изграждаме единна национална здравна информационна система, която ще обедини информацията от всички изпълнители на медицинска помощ, която касае българския пациент. Тази система ще обедини регистри и институции, за да има електронен обмен на информация.
Целим прозрачно и добре контролирано здравеопазване. Ще се въведе и електронна рецепта, електронно направление и електронно здравно досие. В момента се провежда търгът за електронна здравна система, която цели всичко да се цифровизира“, обясни инж. Клавдия Ганчева по повод предстоящите стъпки за оптимизиране на сектора.
По думите на народния представител от най-голямата парламентарна група, аргументите на БСП за вота на недоверие са самоцелни, не предлагат алтернатива и не почиват върху нормативни решения.
Инж. Клавдия Ганчева: Повече пари за здраве в новия национален рамков договор
По думите й, за личните лекари е предвидено увеличение на средствата с 18 млн. лв., за прегледи при специалисти - с 28 млн. лв. и със 7 милиона повече се предвиждат за изследвания. В сравнение с тази година, за 2019 г. са отделени 176 млн. лв. повече за болниците и 117 млн. лв. повече за лекарства.
С 13 % е намаляла задлъжнялостта на болничните заведения в рамките на тази година, информира още инж. Ганчева. Тя съобщи също, че през миналата 2017 г. е отчетено най-ниското ниво на детска смъртност в цялата история на демографската статистика в България. Има и трайно увеличение на средната продължителност на живота у нас.
„Здравеопазването е сектор, в който инвестираме много усилия. Но той се нуждае от надпартиен консенсус, вместо с днешна дата да се политизират дълго затлачвани проблеми. За съжаление виждаме, че колегите от БСП не познават нормативната уредба и нямат конструктивни и издържани решения, а отново си служат само лозунги“, коментира инж. Клавдия Ганчева, по повод искания вот на недоверие към правителството на тема здравеопазване. Тя припомни, че от БСП нямат и внесени предложения за законодателни промени в този сектор.
По повод едно от обвиненията, отправяни от левицата, че е допуснато роенето на много частни болници, инж. Клавдия Ганчева съобщи факти – през последните девет години най-много разкрити частни лечебни заведения има в периода 2013-2014 година. Тогава, по времето на кабинета „Орешарски“ са дадени разрешения за дейност на 21 частни болници. За сравнение през 2015 такива разрешения са три, през 2016 - шест, а през 2017 - пет.
Инж. Ганчева припомни, че през последните години спешната помощ среща сериозна подкрепа от Министерство на здравеопазването. Осигурените финансови средства за 2015 г. са 140 млн. лв., за 2016 г. – 153 млн. лв., а за 2017 г. парите са били 162 млн. лв.
Промениха се и механизмите на заплащане на дейността, за да бъде обвързано с това, което извършват спешните отделения. Няма отлив на работещи от спешните приемни отделения, категорична е инж. Ганчева.
Клавдия Ганчева: Общините могат да се възползват от ново финансиране за социални услуги
„Изграждаме единна национална здравна информационна система, която ще обедини информацията от всички изпълнители на медицинска помощ, която касае българския пациент. Тази система ще обедини регистри и институции, за да има електронен обмен на информация.
Целим прозрачно и добре контролирано здравеопазване. Ще се въведе и електронна рецепта, електронно направление и електронно здравно досие. В момента се провежда търгът за електронна здравна система, която цели всичко да се цифровизира“, обясни инж. Клавдия Ганчева по повод предстоящите стъпки за оптимизиране на сектора.
По думите на народния представител от най-голямата парламентарна група, аргументите на БСП за вота на недоверие са самоцелни, не предлагат алтернатива и не почиват върху нормативни решения.
