Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници. Посветен е на дома, огнището и семейството. Характерен е с тържествена трапеза, на която присъстват нечетен брой постни ястия. В различните краища на страната, народът нарича 24 декември Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня и Неядка. Повече за традициите и обичаите на Бъдни Вечер и Рождество Христово ни разказва етнологът Илия Вълев.
За един от най-светлите семейни празници Бъдни вечер народът ни има отколешни традиции и обичаи, които неотклонно се спазват. Те са и тези, които ни събират и които ще съхраним занапред. В тази връзка нека да започнем с това каква е символиката на празника Бъдни вечер и има ли такива традиции и обичаи, които се спазват до днес?
Нека започна с това, че Коледа или както е по-правилно да се каже – Рождество Христово, тъй като все пак сме християнски народ, е изключително важен празник в календарния цикъл на нас българите. Той е наситен с много символика, с богата обредност и с нестихваща надежда за добри бъдни времена. Причина за това е, че не само Бъдни вечер, а целия тридневен празник Рождество Христово, се пада в изключително преломен момент през годината, а именно в нейния край, когато, казано метафорично, всичко се разрушава и умира, за да се изгради наново през настъпващата нова година. На практика всичко, което се прави в тези празнични дни има за цел да продуцира плодородие, здраве, добър късмет и благополучие или казано по друг начин – съвсем по битово-християнски начин българите са вярвали, че от правилното и точно изпълняване на обичаите през целия коледно-новогодишен празничен цикъл зависи каква ще бъде годината – добра или лоша.
От друга страна – дори осмислено по чисто християнски начин, това е празникът, с който всяка година отбелязваме раждането на Спасителя, на светлината на света, на новото начало на човечеството. А по този начин, припомняйки си всяка година отново и отново това раждане на Христос и неговия земен път, ние се стремим да бъдем по-добри от вчера и така да си направим живота по-добър. По принцип традициите на Рождество Христово са в постоянна динамика и се развиват непрекъснато. Например само преди един век старите българи не са познавали коледната елха, коледните базари, коледни и новогодишни подаръци, нито пък Дядо Коледа или Дядо Мраз, както е било през Социализма. Това са много нови традиции, които настъпват след Освобождението, тоест в края на XIX и началото на ХХ век настъпват изключително големи промени в нашите традиции, включително и в празничните традиции по Коледа.
Много важна стара традиция, която на места присъства и до ден днешен, е да се правят специални обредни пити. В миналото те са били две, а в домовете, в които има мома, се прави и трета. Двата най-важни обредни хляба са "боговицата" или още наречена "харман", както и коледарския кравай. Боговицата символизира цялото домочадие и стопанството на къщата. Тя се поставя на семейната трапеза, която стои подредена от вечерта на Бъдни вечер до сутринта на Коледа. Коледарският кравай също присъства на трапезата на Бъдни вечер, но при идването на коледарите, те биват дарявани с него от стопанката на къщата. В дома, в който има мома за женене, а избраникът на сърцето й присъства в коледарската дружина, тя също приготвя специален обреден кравай, който се нарича Момински коледен кравай. В този случай момата дарява лично момчето на сърцето й и така показва обичта си към него.
Знам, че старите българи са смятали Бъдника за магически предмет, чрез които са гадаели. В какви поверия са вярвали и какво символизира той?
Бъдникът по принцип е здраво вековно дърво, обикновено е бук, дъб или круша. Дървото е трябвало да е здраво, за да е здрав и цял домът. Той се и миросва, което го превръща в свещено и обредно дърво. Носи топлината и уюта в дома. Бъдникът символизира и новото слънце вкъщи, тъй като носи новата светлина, която идва с новата година, защото както казахме в началото, с коледно-новогодишния цикъл, настъпва разрушаването на старото и идва новото. Тоест с коледно-новогодишния цикъл всичко се възражда и се изгражда наново, за да може да са добри новите 365 дни.
След като споменахме вече трапезата - да поговорим повече и за нея. На Бъдни вечер вечерята трябва да е постна, но има ли и други разлики в подреждането на масата или в разнообразието на храните по време на Бъдни вечер и на Коледа?
Сигурен съм, че голяма част от домакините знаят какво трябва да сложат на масата на Бъдни вечер, но нека да го повторим. Обикновено трапезата, по стари времена, е нареждана с нечетен брой ястия, които задължително са постни, защото на Бъдни вечер приключват Коледните пости. Освен боговицата и коледния кравай, се слагат и пълнени манджи като сарми, чушки, храни, които набъбват – боб и леща, всичко, което ражда земята – круши, ябълки, различни плодове и семена, ядки, които се благославят на празничната трапеза и през следващата година те ще са получили добра енергия и ще родят добра реколта. Присъстват задължително чесънът и лукът, които са апотропеи, тоест от тях бяга злото. Трябва да се сложат и пуканки, за да „пука“ годината от плодородие и хамбарите ще бъдат пълни, жито и зърно, за да има хляб, който е един от най-важните символи в българската култура във всички празнични дни.
Тук се сещам за един много хубав обичай, който и до ден днешен се спазва. На Бъдни вечер цялото семейство се стреми да бъде на трапезата, тоест да бъдат сплотени точно на този празник и да забравят битовизмите и напрежението, което имаме в съвременността. И до днес се спазва обичаят да се запази едно празно място на трапезата, което символично е наречено за предците, тоест покойниците, които вече са на оня свят, както и за светиите и за Господ. В миналото, преди да седнат на трапезата, стопанинът е излизал навън и е канил Господ, Богородица, всички светии и неговите починали предци да дойдат на трапезата и затова през цялата вечер не се раздига масата, защото се вярва, че те вечерят със семейството и благославят дома.
Това са т. нар. „погани“ или „мръсни дни“. В езически и предхристиянски, но и в чисто християнски аспект, се смята, че има един период на некръстени дни. Това е периодът от раждането на Спасителя до Йордановден, когато той е кръстен в р. Йордан от Св. Йоан Кръстител. В първите 12 дни на новороденото, родилката и нейното дете също са се считали за нечисти хора. Хората са странили от тях, защото тогава те са в нечисто състояние, тъй като са в този свят, но са свързани и с демоничния свят. Едно време се е приемало за лош късмет ако отидеш при родилка, която се намира в цикъла от раждането до пречистването на детето във водите, където му се чете очистителна молитва. Днес такава очистителна молитва на бебе се прави до осмия ден. Наистина, както казахте и Вие, според старите народни вярвания в този период върлуват изключително демонични сили и лоши енергии, които влияят лошо на нас и за да се предпазят хората, са избягвали да излизат навън след полунощ. Ако все пак се наложи да излязат, са носили със себе си различни апотропеини предмети като скилидка чесън, червен конец, тамян или кръст, взет от свети земи. Това са стари народни вярвания, които мисля, че трябва вече да останат в миналото.
Знам, че на много от празниците не е трябвало момите да перат, да чистят и да вършат домакинска работа. Затова нека да завършим с различни неща, които не е трябвало да се правят преди, по време и след тези светли християнски празници, които ни предстоят.
На стопанката на къщата е било забранено да върши всякаква домашна работа като плетене, шиене, тъкане. Тя изцяло се е заемала с приготвянето на обредната трапеза, с хлябовете и ястията, които са се поднасяли на вечеря. На мъжете е било забранено да вършат всякаква стопанска работа, освен да нахранят животните и да приготвят Бъдника, който впоследствие е заличен от нашата празнична обредност и е заменен с елхата. Мисля, че ще е интересно за читателите да спомена, че елхата навлиза в България чрез Руско-турската освободителна война, а първите елхи са били украсени от руски войници през 1878 г.
Забраната е точно с този мотив – от една страна е суеверието да не си зашиеш късмета, а от друга да не си зашиеш развитието напред в новата година. Идеята на тези забрани е да почетем празника от тържествен начин, да забравим битовизмите, да бъдем сплотени и единни, както и да се посветим изцяло на този светъл празник и да го посрещнем с чисти помисли и светли надежди за добри времена.
За един от най-светлите семейни празници Бъдни вечер народът ни има отколешни традиции и обичаи, които неотклонно се спазват. Те са и тези, които ни събират и които ще съхраним занапред. В тази връзка нека да започнем с това каква е символиката на празника Бъдни вечер и има ли такива традиции и обичаи, които се спазват до днес?
Нека започна с това, че Коледа или както е по-правилно да се каже – Рождество Христово, тъй като все пак сме християнски народ, е изключително важен празник в календарния цикъл на нас българите. Той е наситен с много символика, с богата обредност и с нестихваща надежда за добри бъдни времена. Причина за това е, че не само Бъдни вечер, а целия тридневен празник Рождество Христово, се пада в изключително преломен момент през годината, а именно в нейния край, когато, казано метафорично, всичко се разрушава и умира, за да се изгради наново през настъпващата нова година. На практика всичко, което се прави в тези празнични дни има за цел да продуцира плодородие, здраве, добър късмет и благополучие или казано по друг начин – съвсем по битово-християнски начин българите са вярвали, че от правилното и точно изпълняване на обичаите през целия коледно-новогодишен празничен цикъл зависи каква ще бъде годината – добра или лоша.
От друга страна – дори осмислено по чисто християнски начин, това е празникът, с който всяка година отбелязваме раждането на Спасителя, на светлината на света, на новото начало на човечеството. А по този начин, припомняйки си всяка година отново и отново това раждане на Христос и неговия земен път, ние се стремим да бъдем по-добри от вчера и така да си направим живота по-добър. По принцип традициите на Рождество Христово са в постоянна динамика и се развиват непрекъснато. Например само преди един век старите българи не са познавали коледната елха, коледните базари, коледни и новогодишни подаръци, нито пък Дядо Коледа или Дядо Мраз, както е било през Социализма. Това са много нови традиции, които настъпват след Освобождението, тоест в края на XIX и началото на ХХ век настъпват изключително големи промени в нашите традиции, включително и в празничните традиции по Коледа.
Екзакта: 84% от българите ще празнуват Коледа у дома
Затова предлагам да си поговорим за периода на т. нар. доиндустриална епоха, който е традиоционен период според нас, етнолозите и по този начин можем да откроим новостите, които настъпват след Освобождението в страната ни. Например, през традиционния период, в навечерието на Рождество Христово се коли прасето. Това става обикновено на 24 декември сутринта или както се нарича в етнологията – Малка Коледа. Коленето на прасето се смята за кръвна жертва за тази година. Въпреки, че свинското месо присъства на празничната трапеза, блюдото с месото стои отстрани и не се консумира, защото вечерята на Бъдни вечер е постна. Когато пристигнат коледарите след полунощ и благословят стопаните, вече може да се консумира месна храна.Много важна стара традиция, която на места присъства и до ден днешен, е да се правят специални обредни пити. В миналото те са били две, а в домовете, в които има мома, се прави и трета. Двата най-важни обредни хляба са "боговицата" или още наречена "харман", както и коледарския кравай. Боговицата символизира цялото домочадие и стопанството на къщата. Тя се поставя на семейната трапеза, която стои подредена от вечерта на Бъдни вечер до сутринта на Коледа. Коледарският кравай също присъства на трапезата на Бъдни вечер, но при идването на коледарите, те биват дарявани с него от стопанката на къщата. В дома, в който има мома за женене, а избраникът на сърцето й присъства в коледарската дружина, тя също приготвя специален обреден кравай, който се нарича Момински коледен кравай. В този случай момата дарява лично момчето на сърцето й и така показва обичта си към него.
Какво време ни очаква по Коледа?
Друга интересна традиция, която днес е заместена от коледната елха, е приготвянето на Бъдника. Това е едно специално дърво, което е отсечено по обреден път и е носител на много символика в дома. Бъдникът се отсича на 24 декември сутринта и се внася по тържествен начин в къщата, а стопанката му полива малко миро, слага му и тамян. Той се запалва по обреден начин и гори през цялата вечер в огнището, като не трябва да се загася, защото се вярва, че ако загасне, носи лош късмет на къщата.Знам, че старите българи са смятали Бъдника за магически предмет, чрез които са гадаели. В какви поверия са вярвали и какво символизира той?
Бъдникът по принцип е здраво вековно дърво, обикновено е бук, дъб или круша. Дървото е трябвало да е здраво, за да е здрав и цял домът. Той се и миросва, което го превръща в свещено и обредно дърво. Носи топлината и уюта в дома. Бъдникът символизира и новото слънце вкъщи, тъй като носи новата светлина, която идва с новата година, защото както казахме в началото, с коледно-новогодишния цикъл, настъпва разрушаването на старото и идва новото. Тоест с коледно-новогодишния цикъл всичко се възражда и се изгражда наново, за да може да са добри новите 365 дни.
След като споменахме вече трапезата - да поговорим повече и за нея. На Бъдни вечер вечерята трябва да е постна, но има ли и други разлики в подреждането на масата или в разнообразието на храните по време на Бъдни вечер и на Коледа?
Сигурен съм, че голяма част от домакините знаят какво трябва да сложат на масата на Бъдни вечер, но нека да го повторим. Обикновено трапезата, по стари времена, е нареждана с нечетен брой ястия, които задължително са постни, защото на Бъдни вечер приключват Коледните пости. Освен боговицата и коледния кравай, се слагат и пълнени манджи като сарми, чушки, храни, които набъбват – боб и леща, всичко, което ражда земята – круши, ябълки, различни плодове и семена, ядки, които се благославят на празничната трапеза и през следващата година те ще са получили добра енергия и ще родят добра реколта. Присъстват задължително чесънът и лукът, които са апотропеи, тоест от тях бяга злото. Трябва да се сложат и пуканки, за да „пука“ годината от плодородие и хамбарите ще бъдат пълни, жито и зърно, за да има хляб, който е един от най-важните символи в българската култура във всички празнични дни.
Как да си приготвим ароматно греяно вино за Коледа? (ВИДЕО)
На 24 декември след полунощ идва Рождество Христово. Споменахме вече посрещането на коледарите, които пеят песни за здраве, благополучие и берекет. Тогава трапезата не се вдига цяла нощ, за да не избяга късметът и всъщност се е вярвало, че тогава ни посещават и починалите ни близки. Разкажете ни повече и за тази традиция.Тук се сещам за един много хубав обичай, който и до ден днешен се спазва. На Бъдни вечер цялото семейство се стреми да бъде на трапезата, тоест да бъдат сплотени точно на този празник и да забравят битовизмите и напрежението, което имаме в съвременността. И до днес се спазва обичаят да се запази едно празно място на трапезата, което символично е наречено за предците, тоест покойниците, които вече са на оня свят, както и за светиите и за Господ. В миналото, преди да седнат на трапезата, стопанинът е излизал навън и е канил Господ, Богородица, всички светии и неговите починали предци да дойдат на трапезата и затова през цялата вечер не се раздига масата, защото се вярва, че те вечерят със семейството и благославят дома.
Перфектният коледен подарък според зодията (ВИДЕО)
Искам да поговорим и за едно малко по-любопитно старо народно предание, което гласи, че дните от 25 декември до 7 януари са белязани от зли демони, които витаят в тъмното. Какво символизират тези 12 дни от годината и защо се свързват с лоши неща?Това са т. нар. „погани“ или „мръсни дни“. В езически и предхристиянски, но и в чисто християнски аспект, се смята, че има един период на некръстени дни. Това е периодът от раждането на Спасителя до Йордановден, когато той е кръстен в р. Йордан от Св. Йоан Кръстител. В първите 12 дни на новороденото, родилката и нейното дете също са се считали за нечисти хора. Хората са странили от тях, защото тогава те са в нечисто състояние, тъй като са в този свят, но са свързани и с демоничния свят. Едно време се е приемало за лош късмет ако отидеш при родилка, която се намира в цикъла от раждането до пречистването на детето във водите, където му се чете очистителна молитва. Днес такава очистителна молитва на бебе се прави до осмия ден. Наистина, както казахте и Вие, според старите народни вярвания в този период върлуват изключително демонични сили и лоши енергии, които влияят лошо на нас и за да се предпазят хората, са избягвали да излизат навън след полунощ. Ако все пак се наложи да излязат, са носили със себе си различни апотропеини предмети като скилидка чесън, червен конец, тамян или кръст, взет от свети земи. Това са стари народни вярвания, които мисля, че трябва вече да останат в миналото.
Знам, че на много от празниците не е трябвало момите да перат, да чистят и да вършат домакинска работа. Затова нека да завършим с различни неща, които не е трябвало да се правят преди, по време и след тези светли християнски празници, които ни предстоят.
На стопанката на къщата е било забранено да върши всякаква домашна работа като плетене, шиене, тъкане. Тя изцяло се е заемала с приготвянето на обредната трапеза, с хлябовете и ястията, които са се поднасяли на вечеря. На мъжете е било забранено да вършат всякаква стопанска работа, освен да нахранят животните и да приготвят Бъдника, който впоследствие е заличен от нашата празнична обредност и е заменен с елхата. Мисля, че ще е интересно за читателите да спомена, че елхата навлиза в България чрез Руско-турската освободителна война, а първите елхи са били украсени от руски войници през 1878 г.
5 коледни филма, които си заслужава да гледате
Забраната за плетене, шиене и тъкане свързана ли е със съвременните суеверия, според които „ще си зашиеш късмета“?Забраната е точно с този мотив – от една страна е суеверието да не си зашиеш късмета, а от друга да не си зашиеш развитието напред в новата година. Идеята на тези забрани е да почетем празника от тържествен начин, да забравим битовизмите, да бъдем сплотени и единни, както и да се посветим изцяло на този светъл празник и да го посрещнем с чисти помисли и светли надежди за добри времена.
