Представители на Стопанска камара-Велико Търново, Камара на търговията, индустрията, навигацията и земеделието – Констанца и Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес бяха на посещение във Велико Търново. Пред граждани и медии те представиха своя проект „Изграждане на устойчив модел и партньорска мрежа за подкрепа на заетостта и мобилността на работната сила в трансграничната зона България-Румъния“, по европейската програма Interreg V-A Румъния-България. Бюджетът на проекта е 593 492,79 евро, като европейското финансиране е 504 468,87 евро. Периодът на изпълнение е 2 години – стартира март-април 2017 година и ще приключи март-април 2019 година.
Преди 16 месеца представителите на страните-партньори по проекта отново бяха в старата столица и обясниха, че основната цел на проекта е да се насърчи мобилността на труда в ключови икономически сектори в областта на трансграничното сътрудничество чрез създаване на условия за баланс между търсенето и предлагането на пазара на труда. Проектът обхваща четири области от България и четири от Румъния. От българска страна са областите Велико Търново, Силистра, Русе и Добрич, а от Румъния – Констанца, Кълараш, Долж и Мехединци.
Целевите групи, които ще обхване проекта, са няколко – активното население в трансграничната зона България-Румъния- около 2 125 600 души, неактивно население и безработни лица в същата зона – приблизително 400 000 души и не по-малко от 500 частни компании. Очакваният ефект от реализацията е да се създадат условия за устойчиви работни места, за кариерно развитие и повече възможности за трудова заетост, както и да се насърчи трудовата мобилност.
Директорът на Националния център за оценка на компетентностите при Българската стопанска камара Томчо Томов уточни, че са определени пет икономически сектори с потенциал за трудова мобилност. Това са Селско стопанство; Горско и рибно стопанство; Преработваща промишленост; Транспорт, складиране и пощи; Хотелиерство и ресторантьорство и Строителство. "До момента са идентифицирани 1106 предприятия с потенциал за трудова мобилност, които са включени в онлайн каталог, съдържащ контактни данни и фирмени профили. Чрез анкетно проучване са определени 200 професии и длъжности с потенциал за трудова мобилност, предимно квалифицирани работници, техници и специалисти със средно образование, неквалифицирани работници и специалисти с висше образование. Разработени и тествани са 40 компетентностни профила на длъжности с потенциал на трудова мобилност и каталози на компетенциите в избраните сектори. По проекта са разработени и валидирани 5 е-теста и въпросници за оценка на умения, създадени са 300 личностни профила и са оценени уменията на 300 безработни лица от трансграничния регион България-Румъния", обобщи осъществените до момента дейности по проекта Томчо Томов.
По проекта е направено и изследване, което обхваща общо 860 респонденти от България и Румъния. Томчо Томов отбеляза, че 63% от румънците са категорични, че не искат да работят в България, 21% се колебаят, 16% проучват възможностите за работа и само 2% са решили, че ще търсят професионално развитие в страната ни. При запитаните българи нещата стоят по сходен начин - 41% не желаят да работят в Румъния, 32% се колебаят, 23% проучват възможностите на пазара на труда и 2% твърдо са решили да заминат. Основните причини, които спират българи и румънци да работят при чуждестранни работодатели са езиковата бариера, липсата на информация и проблеми с адаптацията. Условията, които най-често са представени пред работодателите са редовно изплащане на работната заплата, осигурена квартира, транспорт, обучение и подходящи условия на труд.
За българите водещи предпоставки за търсене на нов работодател от другата страна на границата са продължителната безработица (78%) и ниското заплащане (65%), както и липсата на подходяща работа (62%). Неудовлетвореност се наблюдава и по отношение на условията на труд (41%), неразвитата местна икономика (35%) и некоректните работодатели (35%). Румънците са най-недоволни от нивото на възнаграждение (59%) и нестабилното или лошо финансово състояние на предприятието, в което работят (54%). Условията на труд са проблем за 39% от анкетираните румънци.
В рамките на проекта е разработена електронна платформа Jobmobility, която съдържа икономическа карта на региона, профили на предприятията, личностни профили на потребителите и тестове за оценка - въпросници за интегритет и лоялност, умения за работа в екип, умения за ефективно общуване, за изследване на наблюдателност и внимание и за оценка на нагласите за трудова мобилност. 560 респонденти от България и Румъния вече са тествали включените в платформата инструменти. Отделно, на 300 безработни българи и румънци са оценени дефицитите на уменията и са им изработени личностни профили с информация за тяхната възраст, образование, квалификация и самооценка на техните умения.
При оценката на качествата наблюдателност и внимание българските респонденти демонстрират значително по-добри резултати от румънските. Като цяло, жените имат по-висок брой правилни отговори на въпросника, в сравнение с мъжете. Най-сериозни затруднения жените са имали при въпросите свързани с пространствена ориентация и съобразителност, а мъжете при разпределение и устойчивост на вниманието. Младите хора имат проблем с концентрацията и устойчивостта на вниманието, а по-възрастните с пространствената ориентация и разпределението на вниманието. Според нивото на образование не се наблюдават отчетливи тенденции, освен че хората с по-високо образование са с по-добри показатели по признака обем на вниманието.
"Преобладаващият процент (75%) от безработните българи предпочитат да се реализират в сферата на търговията, а по-голямата част (48%) от румънците виждат перспективите пред себе си в областта на предприемачеството. На този фон, логични са и нагласите за усвояване на нови умения – българите са готови да развиват дигиталните и езиковите си умения, а румънците се насочват към предприемаческите и счетоводни умения, както и към меките, техническите и дигиталните умения", обясни Томчо Томов.
На пресконференцията присъстваха и Луиза Сербула, Камара на търговията, индустрията, навигацията и земеделието - Констанца (Румъния) и екипът й, Митко Господинов, изпълнителен директор на Стопанска камара – Велико Търново и Жечко Димитров, програмен директор на Българската стопанска камара.
Преди 16 месеца представителите на страните-партньори по проекта отново бяха в старата столица и обясниха, че основната цел на проекта е да се насърчи мобилността на труда в ключови икономически сектори в областта на трансграничното сътрудничество чрез създаване на условия за баланс между търсенето и предлагането на пазара на труда. Проектът обхваща четири области от България и четири от Румъния. От българска страна са областите Велико Търново, Силистра, Русе и Добрич, а от Румъния – Констанца, Кълараш, Долж и Мехединци.
Целевите групи, които ще обхване проекта, са няколко – активното население в трансграничната зона България-Румъния- около 2 125 600 души, неактивно население и безработни лица в същата зона – приблизително 400 000 души и не по-малко от 500 частни компании. Очакваният ефект от реализацията е да се създадат условия за устойчиви работни места, за кариерно развитие и повече възможности за трудова заетост, както и да се насърчи трудовата мобилност.
Директорът на Националния център за оценка на компетентностите при Българската стопанска камара Томчо Томов уточни, че са определени пет икономически сектори с потенциал за трудова мобилност. Това са Селско стопанство; Горско и рибно стопанство; Преработваща промишленост; Транспорт, складиране и пощи; Хотелиерство и ресторантьорство и Строителство. "До момента са идентифицирани 1106 предприятия с потенциал за трудова мобилност, които са включени в онлайн каталог, съдържащ контактни данни и фирмени профили. Чрез анкетно проучване са определени 200 професии и длъжности с потенциал за трудова мобилност, предимно квалифицирани работници, техници и специалисти със средно образование, неквалифицирани работници и специалисти с висше образование. Разработени и тествани са 40 компетентностни профила на длъжности с потенциал на трудова мобилност и каталози на компетенциите в избраните сектори. По проекта са разработени и валидирани 5 е-теста и въпросници за оценка на умения, създадени са 300 личностни профила и са оценени уменията на 300 безработни лица от трансграничния регион България-Румъния", обобщи осъществените до момента дейности по проекта Томчо Томов.
По проекта е направено и изследване, което обхваща общо 860 респонденти от България и Румъния. Томчо Томов отбеляза, че 63% от румънците са категорични, че не искат да работят в България, 21% се колебаят, 16% проучват възможностите за работа и само 2% са решили, че ще търсят професионално развитие в страната ни. При запитаните българи нещата стоят по сходен начин - 41% не желаят да работят в Румъния, 32% се колебаят, 23% проучват възможностите на пазара на труда и 2% твърдо са решили да заминат. Основните причини, които спират българи и румънци да работят при чуждестранни работодатели са езиковата бариера, липсата на информация и проблеми с адаптацията. Условията, които най-често са представени пред работодателите са редовно изплащане на работната заплата, осигурена квартира, транспорт, обучение и подходящи условия на труд.
За българите водещи предпоставки за търсене на нов работодател от другата страна на границата са продължителната безработица (78%) и ниското заплащане (65%), както и липсата на подходяща работа (62%). Неудовлетвореност се наблюдава и по отношение на условията на труд (41%), неразвитата местна икономика (35%) и некоректните работодатели (35%). Румънците са най-недоволни от нивото на възнаграждение (59%) и нестабилното или лошо финансово състояние на предприятието, в което работят (54%). Условията на труд са проблем за 39% от анкетираните румънци.
В рамките на проекта е разработена електронна платформа Jobmobility, която съдържа икономическа карта на региона, профили на предприятията, личностни профили на потребителите и тестове за оценка - въпросници за интегритет и лоялност, умения за работа в екип, умения за ефективно общуване, за изследване на наблюдателност и внимание и за оценка на нагласите за трудова мобилност. 560 респонденти от България и Румъния вече са тествали включените в платформата инструменти. Отделно, на 300 безработни българи и румънци са оценени дефицитите на уменията и са им изработени личностни профили с информация за тяхната възраст, образование, квалификация и самооценка на техните умения.
При оценката на качествата наблюдателност и внимание българските респонденти демонстрират значително по-добри резултати от румънските. Като цяло, жените имат по-висок брой правилни отговори на въпросника, в сравнение с мъжете. Най-сериозни затруднения жените са имали при въпросите свързани с пространствена ориентация и съобразителност, а мъжете при разпределение и устойчивост на вниманието. Младите хора имат проблем с концентрацията и устойчивостта на вниманието, а по-възрастните с пространствената ориентация и разпределението на вниманието. Според нивото на образование не се наблюдават отчетливи тенденции, освен че хората с по-високо образование са с по-добри показатели по признака обем на вниманието.
"Преобладаващият процент (75%) от безработните българи предпочитат да се реализират в сферата на търговията, а по-голямата част (48%) от румънците виждат перспективите пред себе си в областта на предприемачеството. На този фон, логични са и нагласите за усвояване на нови умения – българите са готови да развиват дигиталните и езиковите си умения, а румънците се насочват към предприемаческите и счетоводни умения, както и към меките, техническите и дигиталните умения", обясни Томчо Томов.
На пресконференцията присъстваха и Луиза Сербула, Камара на търговията, индустрията, навигацията и земеделието - Констанца (Румъния) и екипът й, Митко Господинов, изпълнителен директор на Стопанска камара – Велико Търново и Жечко Димитров, програмен директор на Българската стопанска камара.
